/Поглед.инфо/ През 2015 година се съобщаваше, че около 50 млн. американци са притежавали отрицателни активи и са влизали в 10% най-бедни хора на земята. Агенция Vox излезе против такава формулировка с думите: „... това е абсурдно, най-бедните хора на земята са хора с ниско ниво на живот“. На много американци им е трудно да признаят съществуването на крайна бедност в нашата страна. Нашите най-бедни граждани могат и да не живеят в колиби, хранейки със супа от просо и намирайки вода на една миля от дома си. Но те се сблъскват с бездомността, алкохолизма, психичните заболявания, зависимостта от опиатите, кредитния стрес, неравенството и рекордните замърсявания на околната среда. Всичко това говори за ниско ниво на живот.
По данни на Credit Suisse през последните три години от 4% до 10% от най-бедните хора в света са били американци. Това са от 20 до 50 млн. души.
Вероятно много от тях само временно са се оказали на дъното и те имат много повече шансове да се измъкнат от нищетата, отколкото жителите на страните от „третия свят“. Но също е вероятно, че на дъното ще ги сменят други обеднели американци, особено ако се има предвид стареещото население, което не е готово за излезе на пенсия и ръста на количеството на временни, договорни и небезопасни работни места.
Второ възражение
„Съществуват много американци, чиито страдания заради материалната бедност и лошото здраве са също толкова лоши или даже по-лоши, отколкото на жителите на Африка и Азия. До този извод стигна изследователят от Принстън Агнус Дитон, който заедно с жена си Ан Кейс описа „забелязващото се влошаване на заболеваемостта и смъртността сред белите хора (не латиноамериканци) от средната класа на САЩ“. Той посочи рязкото нарастване от 1998 година на нивото на смъртността от наркотици, алкохол и самоубийства. По оценка на Световната банка и Оксфорд, повече от 5 млн. американци са абсолютно бедни по глобалните стандарти.
И отново Vox се обяви против такава формулировка, завявайки, че „бедните в богатите страни често получават много непарична помощ, която стимулира потреблението без повишаване на дохода“. Но това е доста съмнително. Дитон счита, че „индийския селянин изразходва малко или нищо за дома си, отопление, грижа за децата и живеейки в тропиците може да мине с минимум облекло и транспорт“. Като цяло стойността на живота на такива места е много по-ниска. Още по-важно е това, че в силно обезпокоената класа на американците има определени аспекти на живота, които често превишават паричната или непаричната помощ. За да се разбере това е необходимо внимателно да се изучи бедността.
Бедността не е просто размера на дохода.
Използването на показателя „долар на ден“ за сравняване на нивото на бедността е неправилно. Докладът на Брукингс показа, че „съществува печална ирония в това, че аналитичните инструменти, използвани за оценка на благосъстоянието в САЩ са лошо приспособени за анализа на положението на онези, чийто живот се намира в опасност“. Освен това много оскърбително е за отчаялите се американци да им посочваш, че те живеят много по-добре, отколкото си мислят. Бедността е не само няколкото долара доход. Бедността е намаляване на качеството на живота, която изпитва най-долната половина от американците. Бедността е стрес заради заемите, неспособността да се заплатят медицинските услуги, липсата на обществена подкрепа, минимални пенсионни натрупвания, постоянно съкращаване на работните места с достойна заплата, неравенството и лошото физическо и психично здраве. Бедността възниква там, където държавата поддържа ниско качество на живота. Екстремалното ниво на неравенство в САЩ насажда у американските бедняци чувството за непълноценност. То разрушава обществото и предизвиква вълна от злоупотреба с наркотици и алкохол, които завършват с нарастване броя на самоубийствата от отчаяние.
Разбира се не бива да се отричат жалките условия на живот в страните от „третия свят“. Работата е там, че съществуват различни форми на обедняване. И разбира се, съществуват приличащи си форми на обедняване. По времето, когато много жители на развиващите се страни страдат от дефицит на храна и вода, трябва да помним, че милиони американци са принудени да пият замърсена вода и да живеят в „продоволствени пустини“, често в лоши жилища без достатъчно отопление. Освен това по времето, когато жителите на „третия свят“ могат да нямат тези възможности, които са достъпни в САЩ, същите възможности са все по-малко и по-малко достъпни за самите нуждаещи се американци. На богатите и влиятелни хора им е трудно да признаят това. Нали в този случай те трябва да започнат да правят нещо.
Превод: М. Желязкова