/Поглед.инфо/ Посланието на президента на САЩ Доналд Тръмп пред Конгреса за състоянието на Съюза (именно така се наричат Съединените щати по конституция) бе триумфално.
Речта на 45-тия президент пред законодателите може да се преразкаже на кратко така: „Там, където не ми пречихте или просто не можехте да ми попречите, бяха постигнати огромни успехи. А там, където ми поставяхте прътове между спиците, всичко остава толкова зле, както и при предишната администрация. Затова приключвайте с глупостите и дайте, най-накрая, да започнем да работим.
Преди година речта на Тръмп пред Конгреса бе декларация за намерения. Сега бе време за отчет. Доналд, както никой друг преди, имаше правото да се оплаква от отсъствието на сътрудничество от страна на законодателите. Въпреки републиканското мнозинство в Сената и в Камарата на представителите, данъчната реформа „бе процедурно мотана“ чак до Нова година, а отмяната на „Obamacare“ изобщо трябваше да се отложи за по-добри времена. Кандидатурите за висшите постове в администрацията се утвърждаваха много дълго, пълноценен бюджет за 2018 г. така и не бе приет (вместо това три пъти се съгласуваше временно финансиране), а и стената на границата с Мексико засега остава единствено проект.
Конгресмените дори отказваха да обсъдят антикорупционния пакет на Тръчмп, предвиждащ дълги (а за някои постове и пожизнени) мораториуми върху дейността на бившите високопоставени държавни служители и конгресмени в лобистки и консултантски компании. Отговорните сътрудници на Белия дом вече подписват съответните приложения към трудовия си договор, но в Капитолия и във федералните учреждения продължава безпроблемно да работи системата на „въртящите се върти“, която заплита естаблишмънта с паяжина от връзки с групи със специални интереси.
И съдиите пречеха на Тръмп. За първи път в историята на САЩ окръжните федерални съдии отменяха президентските решения, приети в пълно съответствие с конституционния принцип за разделянето на властта. Преди всичко ставаше дума за времената забрана за достъп до САЩ на лица от страни, които са определени (още при Обама!) за източници на максимална терористична опасност.
И „изпълнителният вертикал“ също саботираше някои решения на президента. Докато кандидатурата на Джеф Сешънс се намираше за утвърждаване в Сената, изпълняващият задължения на главен прокурор Сали Йейтс разпространяваше сред сътрудниците на министерството на правосъдието меморандум, призоваващ ги да не подкрепят въведената от президента т.нар. „мюсюлманска забрана“. Тази жена бе незабавно уволнена от длъжността, но успя за няколко дни да дезорганизира работата на министерството.
А и действията на основните медии в течение на първата година от управлението на 45-тия президент бяха съвсем безпрецедентни. На Тръмп предричаха импийчмънт от самия момент на встъпването му в длъжност. След това започнаха да говорят за принудителното му отстраняване от поста заради недееспособност съгласно 25-тата поправка на конституцията. Доналд, според либералните му критици, щеше неминуемо да предизвика Третата световна война, или най-малкото да отпрати американската икономика в задънена улица.
Нищо такова не стана. Тръмп работи и прави, каквото можа. Той не само, че „туитваше яростно“, както за това говориха в CNN и в MSNBC, но и ежедневно разчистваше проблемите, създадени от предишната администрация. По много въпроси помощта на Конгреса не му бе нужда. Той имаше пълното право да свали тези административни бариери, които се градяха за бизнеса благодарение на указите на Обама със абсолютно същите укази. Още по време на президентската си кампания Доналд твърдеше, че намаляването на данъците е много важно, но значително по-важно е да се свали регулаторният натиск върху предприятията, да се отменят ограниченията, които се въвеждаха под най-различни предлози – от глобалното изменяне на климата, до необходимостта от цифровизацията на обществото.
Тръмп обяви и политика на нулева търпимост спрямо компаниите, които разглеждат САЩ като пазар за печалби, но строят предприятия в Мексико и Югоизточна Азия. Обещанието да уреди „весел живот“ на подобни икономически агенти подейства на мнозина от тях. Призивът му да се купува американска продукция и да се наемат американски работници стана основен маркетингов мем за последната година. В рекламите все по-често се споменава, че предлаганите стоки са с американски произход.
В резултат на това още преди приемането на проектозакона за данъците, икономиката премина към ръст с темпове, считани дотогава за невъзможни. Още преди изборите за президент известният ляволиберален икономист Пол Кругман заяви, че на първо място идването на Тръмп на власт ще доведе до катастрофален срив на финансовите пазари, а на второ място ръстът на БВП на САЩ при тези условия няма да превиши 1,5%. Уви, Кругман! Икономиката на САЩ през 2017 г. задмина 3% ръста, а финансовите индекси разбиха всички исторически рекорди. Сега либералните икономисти започнаха да пишат, че тези постижения са резултат на… дейността на предишната президентска администрация.
Производството започна да се завръща в страната. Дори и чуждестранните компании, ориентиращи се на американския пазар, започнаха да инвестират в САЩ. Днес трудно може да се назове световноизвестна корпорация, която да не е започнала изграждането на производствени мощности в Америка. Наскоро за пренасянето на фабриката си от Мексико заяви автоконцернът „Крайслер“. Дори и негативно отнасящите се към Тръмп магнати от Силиконовата долина обявиха САЩ за нова гореща точка. Така компания „Епъл“ планира да построи огромен цифров клъстер в Калифорния, включващ производство , образователни учреждения, нови жилища и бизнес-инкубатори. Размерът на планираните инвестиции възлиза на около 350 млрд. долара.
За година в САЩ са създадени повече от два милиона работни места, от които около триста 300 хил. в обработващата промишленост. За развита страна това са колосални цифри. Безработицата се намира на рекордно ниско равнище за последните 20 години. Януарският отчет на министерството на труда на САЩ регистрира дефицит на работна ръка в промишлеността. Това се случва за първи път от вречената на Ричард Никсън насам.
Започнаха да растат и работните заплати. Без всякакви нови закони за минималната работна заплаха. Бизнесът отново проявява интерес към американските работници. Данъчната реформа, макар и половинчата и компромисна, бе приета от деловите кръгове положително. Много компании, както големи, така и малки, побързаха да споделят спестените пари със своите сътрудници. Във фирмите, чиито счетоводители успяха да се потрудят над данъчните отчети, сумата на допълнителната заплата състави средно по хиляда долара на човек. Заработиха и косвените протекционистки тарифи, заложени в новия данъчен закон. Критиците смятаха, че това ще доведе до спад в потребителската активност, но се случи именно обратното, просто в потребителската кошница влязоха повече американски стоки.
Както написах по-горе, с отмяната на системата за медицински осигуровки „Obamacare“ се случи засечка (по вина на Конгреса), но новото данъчно законодателство отмени задължителното закупуване на медицинските осигуровки (и глобите за отсъствието им). Тази , струва ни се, е най-голяма промяна в гигантската система за здравеопазването, доведе до съкращаване на разходите. Няколко милиона американци през януари получиха т.нар. възвратни чекове – върнаха им между 3 и 10% от сумите, заложени в полиците на амбулаторните изследвания и лекарства.
Рейтингът на Тръмп на фона на медийната истерия около него остава, както и преди, нисък, но все пак от декември миналата година той расте. Впрочем, тук е важно как хората оценяват делата на държавния глава. Тук Доналд успява да постигне феноменален резултат. Според проучване на „Галъп“, проведено ден преди посланието на президента, броят на американците, удовлетворени със състоянието на икономиката, националната сигурност и отбраната в сравнение с януари миналата година се е увеличил с 12-13%.
Външнополитическото положение също е благоприятна, въпреки всички вопли за приближаващ ядрен апокалипсис. Пхенян с наложени санкции от всички страни (дори и Китай два пъти гласува за съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН) и започна преговори със Сеул, а „Ислямска държава“ като организирана военна сила на практика е напълно разгромена.
Да, Тръмп „замете под килима“ и важната роля на Русия в победата над самопровъзгласения халифат и започналата хибридна война с Турция, но реалните му действия в региона, без съмнение, съдействаха за прогреса в борбата срещу терористите. Хилари Клинтън, според собствените ѝ заявления по време на предизборната кампания, възнамеряваше на първо място да приключи с Башар Асад, за което да въведе в Сирия зони, забранени за полети, там където вече действаше руската авиация. Ето това именно щеше да доведе до война. А Доналд Съкрати финансирането на т.нар. „умерена сирийска опозиция“ и съществено измени т.нар. правила за влизане в бойни действия за американските военни в Ирак и в Сирия. Освен това между Русия и САЩ бе постигнато неофициално споразумение за разделяне на зоните за отговорност в Сирия по река Ефрат. В резултат с „Ислямска държава“ се свърши бързо.
Нито един лидер не би се въздържал да се похвали с толкова значителни успехи. И Доналд, разбира се, не започна да скромничи. Още повече, че това постижение със завидно упорство бе премълчавано от основните световни медии. Уви, лошият пример бе последван и от руските медии, ориентиращи се на „проверени“ американски телевизионни канали и издания. За позитивните плодове на „тръмпономиката“ в Русия заговориха едва след речта на американския президент в Капитолия.
Гражданите на САЩ, разбира се, черпят информация не само от CNN и The New York Times и оценяват своя живот не според новините, но настоящето послание на Доналд Тръмп, без съмнение, проби информационната блокада около президентството. Медията изобразяваше Тръмп като обречен дилетант, нервен и язвителен, като някакъв невменяем загубеняк, който с голям труд е сдържан от обкръжението си. Но пред Конгреса застана президент-победител, уравновесен и целеустремен лидер.
Посланието бе възприето на практика с аплодисменти от американците. Дори и аудиторията на либералния канал CNN се отнесе позитивно към него. Допитването до зрителите веднага след приключването на излъчването от Конгреса показа, че едва 22% го оценяват като отрицателно, докато 70% „положително“ или „много положително“. Сред зрителите на CBS 75% изразиха одобрение към речта на президента. Изданието The Washington Post на сутринта излезе на първа страница със заглавието „Призив към двупартийно действие“, но по-късно (видимо поради градушката от критика от интернет-абонатите и под натиска на началството) го замени с по-неутралното „Нов американски момент“.
Тръмп наистина призова републиканците и демократите да започнат съвместна работа по обновяването на САЩ, по тяхната реиндустриализация и икономически реформи за благото на всички американци. Терминът „нов момент“ се появи в неговата реч – президентът на САЩ говореше за уникалния шанс да се възроди американската мечта и разбира се – Америка отново да бъде направена велика.
В близката година Доналд е поставил на своята администрация две важни цели – провеждането на имиграционната реформа и приемането на проектозакона за инфраструктурата. По отношение на миграцията той предложи да се даде легален статуут на т.нар. „мечтатели“, т.е. незаконните мигранти, пристигнали в САЩ непълнолетни. Става дума за близо 1,8 млн. души. Срещу това много щедро предложение към демократите (Обама предложи легализирането на около 850 хил. „мечтатели“) президентът поиска внасянето в бюджета на страната на перо за финансирането на строителството на стената по южната граница, а също така да се прекрати лотарията за визи ( предложено е „зелените карти“ да се предават въз основа на званията и възможностите на поискалия ги) и да се пресече т. нар. „верижна имиграция“. Последният термин означава на практика почти неконтролирания приток на роднини на всеки мигрант, получил правото на продължително преживяване в САЩ.
Когато Тръмп произнесе думите „верижна имиграция“, републиканците аплодираха, а у демократите последва неодобрителен шум. Точно така и реагира либералната опориция и на думите на президента за правата на гражданите на САЩ: „Американците са също мечтатели!“. Демократите, струва ми се, си направиха лоша услуга. Всъщност те представиха положението така, че правото на „мечта“ за гражданите на САЩ, т.е. както се говори в Декларацията за независимостта, „за стремеж към щастие“ е по-малко ценно от същия стремеж на нелегалните мигранти. Това вече е ясно падение, дори и ако денонощно да се твърди през медиите, че „иначе това е расизъм“. Избирателните ще напомнят за тази грешка на изборите през 2018 и 2020 г.
Хладно се отнесоха демократите и към мащабния инфраструктурен проект на Тръмп, най-големия от времената на Франклин Делано Рузвелт. Доналд предлага да се обнови вехтата инфраструктура не по рузвелтов начин (отделяйки пари за строителството и ремонт изключително от федералния бюджет), а въз основа на частно-държавно партньорство. Примерно една трета от средствата ще бъдат отделени от Вашингтон, една трета от бюджета на щатите и на общините, а останалата част ще се финансира за сметката на частни инвестиции. Опозицията се опасява, че в резултат на това много пътища, мостове, летища и т.н. могат да станат платени, а също така, че някои щати просто няма да имат необходимите средства.
Разбира се, и двата проекта на Тръмп ще бъдат посрещнати с яростна съпротива. Осъществяването им ще стане наистина историческо постижение за 45-тия президент. Имената на конгресмените, които кършеха пръсти около този или онзи проектозакон, няма да бъдат помнени от никого след 20 години, а към стената, пътищата и мостовете за дълго време ще се закрепи името на Доналд Тръмп. И такава перспектива вбесявва редица вашингтонски политици - знак, че добрият „непредсказуем изрод“ ще стане велик президент на САЩ.
Борбата срещу Тръмп няма да престане. Дори напротив – към ноември (когато ще се проведат междинните избори в Конгреса) тя, най-вероятно, ще достигне до пика си. Демократическата партия, съдейки се по всичко, както нейните представители отговориха на посланието на президента, не възнамерява да променя курса си. Есенните избори ще бъдат превърнати от тях в референдум за Доналд Тръмп. Републиканците ще се постараят „да проведат референдум“ за икономическия курс и заради това ще трябва през 2018 г. значително по-активно да си сътрудничат с президента.
Ако „Великата стара партия“ (както наричат Републиканската партия- бел. прев.) на междинните избори изпълни своята задача-максимум – да удържи под контрол и двете камари на Конгреса, то въпросът за президентските избори през 2020 г. ще може да се смята за решен.
А значи следва очаквана активизация на неелекторалната антитръмповска дейност. В частност ще бъде оказван натиск върху специалния прокурор по „руската следа“ Робърт Мюлер, за да може следствието най-накрая на открие нещо, изобличаващо Тръмп. Вече звучат призиви да започне разследване на посещението на директора на руската Служба за външно разследване Сергей Наришкин в САЩ, при това именно силите на Мюлер да водят това разследване.
А самото посещение на намиращия се под действието на санкциите Наришкин във Вашингтон показва, че Конгресът, въпреки преценката на много експерти, изобщо не е прехванал управлението на външната политика на САЩ в руско направление. Впрочем, това е съвсем друга история…
Превод: Поглед.инфо