/Поглед.инфо/ Медиите в САЩ са обсебени от „руската заплаха“, но истинската заплаха не идва от Москва, от Пекин, отбелязва Fox News. Според експерта Майкъл Пилслбъри, Америка нееднократно е предлагала на Китай заедно да управляват света, но Китай не иска да се задоволи с ролята на „младши партньор“.

Ако погледнете новините по кабелната телевизия или четете „Вашингтон Поуст“, вие знаете, че по света Америка има само един враг – и това е Русия. Но в действителност всичко е може би по-сложно. Нашата страна не е заплашвана от Владимир Путин – това е смешно. Най-голямата заплаха, разбира се, е Китай.

Китай ни шпионира повече от която и да е друга страна. Именно той стоя зад мащабната кибератака против Управлението на кадровата служба на САЩ през 2012-2014 г. Той, разбира се, е на първо място по численост на населението, а скоро ще бъде на първо място и по обем на икономиката. Неговите въоръжени сили бързо натрупват мощ. Дори и фентанилът, който убива десетки хиляди американци всяка година в по-голямата си част се произвежда именно там.

Американците са убедени, че страната им е над всички и така ще бъде завинаги. Но ще успеем ли да се огледаме как ни задминават, при това съвсем скоро?

Днес с нас е Майкъл Пилсбъри – директор на Центъра за стратегически изследвания на Китай при Хъдзъновия институт и един от най-добрите специалисти по въпроса на света. То написа книгата „Стогодишният маратон: секретната стратегия на Китай за замяната на Америка в ролята на световна свръхдържава“.

  • Г-н Пилсбъри, благодаря, че пристигнахте.

Майкъл Пилсбъри: Благодаря на вас

  • Мисля, че сте написали най-важната книга по тази тема. Изхождам от това, че вие казвате истината, защото, според нас, това е очевидно. Това, че Китай иска да замени САЩ в ролята на най-могъщата страна на света. Въпрос: защо нашият елит – политически медиен, културен не бие тревога? Нали нещата се случват!

Майкъл Пилсбъри: Има много различни причини. Множество компании и отделни хора са спечелили в Китай огромни пари. Много ми е неприятно да съдим за това толкова банално. Но имам колега, вложил 200 милиона долара, а след шест години доходът му състави два милиарда. Това може да мотивира силно.

  • Да.

Майкъл Пилсбъри: На второ място има инерция. Кисинджър и Никсън извършиха обръщането към Китай. Много се гордееше със своите връзки с Китай и семейство Буш. Преди десет години се предприемаха големи усилия по създаването на формата Г-2: Америка и Китай заедно да управляват света. Това се подкрепяше от Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински, Ханк Полсън. Мнозина бяха тези, които бяха уверени, че САЩ и Китай могат, да го кажем така, да контролират света заедно. Адмирали и генерали са ми говорили, че искат да сътрудничат с китайските въоръжени сили.

И тази доброжелателна убеденост в нуждата да се сътрудничи с Китай, както и преди, е много силна. Мисля, че това също обяснява защо по президента Тръмп така натиска бюрокрацията и някои конгресмени. Не всички. Например, Чък Шумър, неочаквано от негова страна, подкрепи митата на президента Тръмп. Но тази инерция, както и преди, я има.

Третият фактор го наричам провал на разузнаването. От 1950 г. американската разузнавателна общност допусна няколко големи грешки. И изглежда, тя оцени неправилно колко майсторски Китай може да краде от нас технологии и работни места, да влияе върху нашата политическа система. Мисля, че сега разузнавателната общност отново заработи както трябва. Но в резултат нашата реакция за поведението на Китай бе, да го кажем, забавена. Сега ние сме значително по-бързи, за последната около половин година се случиха множество промени в това как САЩ разбира Китай.

  • Надявам се, че това е така. Да се върнем към това, за което споменахте. Чувал съм подобни разговори за това, че можем да разделим световната арена с Китай и да управляваме света.

Майкъл Пилсбъри: Да

  • А Китай интересува ли се да дели с нас?

Майкъл Пилсбъри: Знаете ли, те ни отказаха. Няколко души излязоха с подобни предложения – с така нареченият план Г-2 и китайските учени, които имат разрешение да пишат за това в статиите и книгите заявиха: „Не, знаете ли, всъщност не ни се иска да сме номер две, младши партньор на Америка“. Те чакат това време, когато те, мисля, ще станат номер едно. Ако не предприемем множество мерки по предотвратяването на това.

Ние трябва да им откажем в технологическото превъзходство. Това на първо място. На второ, ние трябва по-добре да разберем колко дълбоко са се внедрили в нашите компании, в нашия обществен живот, в нашата университетска среда.С Русия всичко бе добре: СССР бе далеч, ние с него почти не бяхме свързани, те определено нямат с нас голям бизнес. А Китай е дълбоко вътре в нас. И ние не искаме да ги демонизираме съвсем – това би създало проблеми за нашата собствена политическа система. Но ние трябва по-добре да разбираме колко са хитроумни.

Превод: Поглед.инфо