Андрей Фурсов: Капитализмът, най-загадъчната система в човешката история

/Поглед.инфо/ Андрей Фурсов е директор на Центъра за руски изследвания към Московския хуманитарен университет, директор на Института за системно-стратегически анализи, академик на Международната академия на науките в Инсбрук, Австрия, и автор на книгите „Напред, към победата”, „Студеният вятър на руската пролет”, „Руският интерес”, „Световната борба. Англосаксите срещу планета”, „Въпроси на борбата в руската история. Логика на намеренията и логика на обстоятелствата”. Андрей Фурсов чете лекции в различни университети в САЩ, Канада, Германия, Унгария, Индия, Китай и Япония. Член е на Съюза на руските писатели, лауреат на престижни награди за своята научна, публицистична и обществена дейност.
Преди двайсетина дни, на 19 октомври, Андрей Фурсов и Елена Пономарьова бяха поканени да изнесат лекции в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Лекцията на Андрей Фурсов, която предлагаме в този брой на „Нова Зора”, бе на тема: „Капитализмът, най-загадъчната система в човешката история”. Изтъкнатите специалисти по съвременна история на Русия и геополитика гостуваха на Софийския университет по инициатива на Евразийския център VIA EVRASIA към Историческия факултет на “Св. Климент Охридски”.

Искам да благодаря на българските приятели за поканата и възможността да говоря тук. На пръв поглед темата на моя доклад звучи странно, защото обикновено намираме загадъчност само по отношение на Древен Египет или Китай, или пък цивилизацията на маите или инките, докато капитализмът си е някъде тук, наблизо, за него има статистика и сякаш всичко е ясно...

Но както често се случва, и както казва Лудвиг Витгенщайн, “някои факти приемаме, без да се замислим, а в действителност зад тях са скрити проблемите“. Най-напред, вместо епиграф, бих искал да посветя

пет минути на една фантазия

Представете си, че сега сме в 1966 г., тоест, върнали сме се 50 години назад. Нека сравним днешната ситуация с тогавашната. Тогава, в средата на 60-те години, светът е устремен към бъдещето, очакването е, че след 10 години ще летим до Луната, а после и до Марс, прогнозите са оптимистични - през 2020 г. човекът ще живее до 120 години, всички болести ще бъдат победени, изостаналите страни ще стигнат развитите и бедността ще намалее... Такива прогнози се правеха както в социалистическите страни, така и на Запад, достатъчно е да видим най-масовото научно-популярно списание в СССР от онова време - „Техника молодежи“, и съответно прогнозите на Артър Кларк на Запад. Изглеждаше сякаш точно така и ще стане – и в Съветския съюз, и в САЩ. В средата на 60-те години на Запад знаеха, че Съветският съюз със сигурност ще догони и изпревари САЩ, но възникваше въпросът кога ще се случи.

И ето ни сега в 2016 г., минали са 50 години. По въпроса за социалното равенство цифрите са следните: през 2009 г. 1 % от населението на Земята владее 44 % от световното богатство; през 2014 г. 1 % контролира вече 48 % от световното богатство, а през 2016 г. тези проценти са вече 50. Следователно социалното неравенство расте. В средата на 60-те години на миналия век, въпреки че имаше „студена война”, въпреки че и двете страни разполагаха с ядрено оръжие, светът бе относително стабилен.

Днес сме свидетели на огромен дисбаланс. Има бежанска криза в Европа, в различни точки по света се водят войни и има конфликти и терористични актове. И впрочем, именно по въпроса за терористичните актове може да се видят двойните стандарти днес. В Париж бе извършен терористичен акт, по същото време това стана и в Тайланд, броят на жертвите е почти един и същ, но за терористичния акт в Тайланд само се спомена, а за атаката в Париж гръмнаха всички световни медии.

Иначе казано, през 2016 г. става ясно, че оптимистичните прогнози от средата на 60-те години на 20 век не се оправдаха.

Светът е в криза

Кризата е дума-код, защото разчита на една фалшификация - на премълчаване. Ами какво е това криза? Криза на какво, на коя система? Ние живеем в капиталистическа система и никой не е отменял капитализма, следователно това е криза на капиталистическата система. Има една организация - Римския клуб, създаден е през 1968 г. с две цели, само че не са ясно формулирани. А иначе са красиви – наречени са “Устойчиво развитие“, и много хора си казват - да, да, какво лошо има в устойчивото развитие. Обаче какво се крие зад него в действителност? Намаляване на населението на планетата, което означава геноцид. И още много други работи.

Представителите на Римския клуб наричат “неосъзнаване на случващото се“ един от основните глобални проблеми. Ето, четем вестници, гледаме телевизия, интернет, обаче информацията за събитията прилича на мозайка. И ако видим как работят съвременните медии, ще разберем, че те ни информират за кризи, за това как някъде в Индия паднал автобус в пропаст, после за развода на Брад Пит и Анджелина Джоли. Тоест, всичко това е равнопоставено и се насажда „клипово съзнание“. А в него липсва най-важното - какво се случва действително в света и какъв е неговият смисъл... Така че криза на коя система? И още с отговора, че кризата е на капиталистическата система, идва и проблемът.

А какво е капитализмът?

Изглежда, сякаш е ясно, но повечето хора мислят, че капитализъм означава просто тържество на капитала и толкова. Всъщност съвсем не е така. Капиталът е съществувал и преди капитализма, и ще продължи да съществува и след него.

Да видим каква е загадката на капитализма. Първо, няма теория, която да обяснява как е възникнал капитализмът. Да, има теории на Маркс, на Макс Вебер и други, но нито една не обяснява адекватно възникването на капитализма. Един от най-големите специалисти по история на икономиката на Китай и Запада А. Фойерверк казва откровено: „Ние, икономическите историци познаваме икономическата история на Европа буквално по минути. Ние знаем как са се променяли цените на зърно и злато дори в най-малките европейски градчета, но не знаем защо и как е възникнал капитализмът“.

Второ, често дори не се и замисляме, че капитализмът е единствената система, която притежава три лица: прединдустриално, индустриално и постиндустриално. И най-интересното е, че в капиталистическата система, повече от 70 години (което е доста много по мерките на 20 век), е съществувал системен антикапитализъм, или реален социализъм, - в лицето на СССР. Тоест, капитализмът е единствената система в историята, която съществува със знак плюс, - капитализъм, и със знак минус – тоест, антикапитализъм. При капитализма възниква нещо любопитно, което конвенционалната западна наука се старае да не забелязва. Това е понятието „задкулисие“, но аз предпочитам да говоря за затворените наднационални групи на световно съгласуване и управление. Когато кажат “световно правителство“, а такова нещо няма, - това е всъщност мечтата на световната върхушка. Но има секретни наднационални групи за световна координация и управление и те съществуват само в капиталистическата система, защото със самото си съществуване те елиминират важни противоречия в политическата икономия на капитализма. Защото икономическият капитализъм е система без граници, това е система на единния световен пазар, докато политическият капитализъм е сбор от държави. Но буржоазията, особено едрата, финансовата, винаги има интереси извън границите на дадена страна, и за да ги осъществи, се налага да нарушава законите вътре, и законите вън - на страната, в която тя има интереси. И понеже това се прави системно, необходими са структури, организации, които да са над държавата. Такива структури се явяват в средата на 18 век. Първо се появяват масоните, след това, в средата на 19 век, масоните идват на власт в почти всички европейски държави, тоест, масонството се одържавило и въпреки че самите масони уж изчезнали, изиграли своята роля. След това възникнали нови структури от затворен, секретен, тип. Цялата история на капиталистическата система представлява история на затворените наднационални организации, видяна в определен ракурс. Няма конспирология - това е политикономиката на капитализма, само че скрита.

Когато чуя за конспирология, винаги задавам въпроса: Коминтернът, комунистическият интернационал, конспирология ли е, или не е? Та Коминтернът е организация, създадена през 1919 г., която Сталин разпуска през 1943 г. И с какво се е занимавала? Планирала революции, заговори, имало разузнавателна служба, тоест действала в режим на секретност. Но ето, ние изучаваме Коминтерна по линия на историята на международните отношения. А пък имало и по-могъща организация – съюза на финансистите. И когато Троцки се върнал в СССР през 1917 г., той казал, че истинските революционери са на Уолстрийт, защото разполагат с възможности, каквито никой друг няма. Троцки казал истината. Така че наднационалните структури съществуват само при капиталистическата система. Има и друго. Само при капиталистическата система

е възможно да се

конструира историята чрез проектно-конструкторски подход

Тази възможност се появява в средата на 18 век, когато субектът се появил, когато били натрупани големи пари, свързани с финансовия капитал, и особено когато се появил и обектът за манипулация – масите. А масите са нещо, което е различно от народа. Масите са съвкупност от индивиди. Е, опитайте да управлявате една община, една каста, тоест колектив, където са налице традиционни ценности. Ами да, много е трудно. Обаче индивидите, дошли от селото в града, са лесни за управление, защото не са свързани един с друг, няма го сцеплението на общността. Капитализмът принципно се отличава от всички други социални системи, но е странно, че именно тези различия съвременната наука в западното общество или игнорира, или не забелязва, или отхвърля като конспирология или нещо маловажно. Нека повторя, това няма никакво отношение към конспирологията. Това е именно политическата икономия на капитализма. Науката, възникнала през 19 век, фиксира само едно ниво - държавното. Дори терминът „статистика” идва от „държава” (estate). Неслучайно през 70-те години на 20 век се появява изследването на Имануел Уолърстейн „Светът - системен подход“, където за базова единица при изучаване на капиталистическото общество е взет целият свят, а не отделна държава. Как се осъществява този подход от школата на Уолърстейн, е друга тема. Но важното е да се появи друга единица за анализ. И тук е необходимо да се направи онова, с което следва да се занимава науката, и не само математиката и физиката, но и хуманитарната – да дава определения. Още Декарт препоръчва: „Определяйте значението на думите“. Иначе всички дискусии ще си останат безплодни. Обърнете внимание как бравурно се възприе тезата на Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите. А цивилизациите не могат да се сблъскват, те не са субекти. Субектите са държавата, класите, заинтересованите групи. Но Хънтингтън не е глупав, напротив, той е много умен човек. Съзнателно е пуснал концептуален вирус, и после всички се втурнаха да изследват конфликта между цивилизациите. Ето как главният конфликт, този между затворените структури, класи и групи, бе скрит. Хънтингтън хвърли топката в определена посока, и всички хукнаха след нея, игнорирайки реалните процеси.

Капитализмът е сложна социална система, която на първо място осигурява постоянния процес на натрупване на капитал, и това е разбираемо. Но после, според мен, идва най-важното, което ограничава капитала в неговите дългосрочни и стратегически интереси.

Кое ограничава капитала? Държавата, политиката, гражданското общество и масовото образование. Масовият образован човек е безусловно ограничител.

Какво стана в средата на 70-те години и досега:

- националната държава получава удар след удар, и през 90-те години, и в началото на 21 в. Заговори се директно, че държавата е излишна, че има ЕС, че глобализацията ще реши всички проблеми, с една дума - суверенитетът е архаизъм. Но днес, както казваме в Русия, „щом няма щастие, и нещастието помага”. Бежанската криза извади въпроса за нуждата от суверенитет. Унгарците например рязко поставят този въпрос, други - в по-малка степен, но проблемът за суверенитета се завърна на дневен ред. Обаче националната държава е значително по-слаба днес в сравнение със 70-те години или през 1966 г. - тоест, преди 50 години.

Какво да кажем примерно за държавата Франция? За държавата Германия, нищо не може да кажем, тя е протекторат на САЩ, тяхна полуколония, в нея са разположени американски войски. А Франция е държава, духовно кастрирана от англо-саксите, но нима може да има държава, след като евробюрократите определят всичко? Англосаксонският термин „стопяване на държавата“ съществува дори и във Франция. Вижте каква е френската политика. През 1983 г. американският политолог Джон Лафланд издаде изумителната книга „Гибелта на политиката в Митеранова Франция“.

Политиката все повече се превръща в административна система, тоест онова, което виждаме днес в САЩ - един жив труп с фамилията Клинтън, и странният човек с фамилията Тръмп – нима това е политика? Не, това е шоубизнес, зад който стоят сериозни финансови интереси.

Масовото образование рухва със страшна сила след 1968 година. Процесът върви навсякъде, дори и в Русия. Вече 25 години образованието в Русия се разрушава, но неговото ниво е било толкова високо, че така и не успяха да го унищожат напълно. А сега тече обратният процес. Преди няколко седмици, не държавата, а Общоруското събрание на родителите (обществена организация) организира преиздаване на съветския учебник по аритметика от 1958 г. Това е фундаментален учебник за 2 клас, по него съм учил и аз самият. Съветските учебници бяха толкова добри, че наскоро една възрастна учителка написа статия за състоянието в нашето образование. Накрая тя от дън душа призова: „родители, докато все още е възможно, намерете си съветските учебници, от тях децата най-добре могат да учат”. А пък процесът за разрушаване на образованието наистина е тотален.

Но да се върнем на темата какво значи разрушаване на факторите, ограничаващи капитала? Нека приемем, че капитализмът не е просто капитал, а още цял ред институции, и че щом тези институции рушат, значи става дума за демонтаж на капиталистическата система. На пръв поглед изглежда налудничаво: как така капиталистите ще режат клона, на който седят? Ако се върнем към историята, към сериозните историци по европейско Средновековие, ще видим, че

феодалите демонтираха феодализма

и страничният продукт на този процес бе капитализмът. Ама защо да се връщаме в Средновековието. Пред очите ни е примерът на бившия Съветски съюз, където номенклатурата демонтира съветския строй, за да се превърне в собственик. Същото става и на Запад. Онези, които са на върха, постепенно демонтират строя, който бе тяхна основа, за да запазят властта и привилегиите си. И какво казват идеолозите на мондиализма? Ами казват го съвсем директно. Например Жак Атали, който написа редица трудове, няколко романа, включително и биография на Карл Маркс, когото уважава. Атали казва, че не пазарната система е бъдещето (тя ще просъществува известно време), а глобалната разпределителна икономика. И какво е това? Разпределението е извънпазарна, извън-икономическа форма. Атали прекрасно разбира, че в условия на намаляващи ресурси те трябва да се разпределят извън-икономически, тоест, демократичната фасада на капитализма – а тя е само формалност, - днес се демонтира. За това писаха доста отдавна, през 1975 г. и Хънтингтън - „Кризата на демокрацията“, и Мишел Крозие (френски социолог, блестящ специалист по бюрокрация и организациите), и японският социолог Дз. Ватануки. Черно на бяло, те казват, че излишъкът от демокрация заплашва Запада и трябва да се „засили апатизацията на масите“, иначе безотговорни групи ще хвърлят предизвикателства към съществуващата система. Оттогава

наблюдаваме и свиването на демокрацията

Особено след 1991 г., когато Съветският съюз прекрати своето съществуване, и значи съвсем спокойно можеше да бъде заличена средната класа. По-рано това не биваше да се прави, защото имаше СССР и следователно социализъм и равенство, а пък на Запад това бе проблем. Ето как кризата на капиталистическата система е всъщност неговият демонтаж, и то от представителите на неговата върхушка. Процесът е болезнен, защото върхушката на капиталистическата система не е еднородна, представляват я три групи.

Първата група условно наричаме „банкстъри“ (банкери и гангстери) – това са финансисти, които имат важна роля още от началото на 19 век. Много интересно е, че Карл Маркс прекрасно знаел значението на финансовия капитал, но основно акцентира на това, че врагът на пролетария е промишленият капиталист. И това е основният враг. Не зная защо, вероятно това е било грешка, или пък защото Маркс е спонсориран, макар и не постоянно, а само в някакъв период (от Ротшилд, от финансовия капитал). И все пак, Маркс не очертава линията на финансовия капитал. Защото, видите ли, този капитал не бил развит през 19 век. Ама това е пълна безсмислица. През 1918 г. Ротшилд за първи път оказват натиск върху европейските правителства. Какво се случило? На европейски конгрес в Екс-ан-Прованс се обсъждало коя банка да изплаща френските репарации. Всички били убедени, че с това ще се заеме банката на братя Берингс – стара британска банка на аристократите. Ротшилд също проявявали интерес и се срещнали с херцог Ришельо, но той не пожелал да ги приеме. После отишли при Хардинг (Прусия), и там не ги приели, нито пък Метерних, защото били бандитчета, парвенюта, говорели на диалект, били скъпо облечени, но дрехите не им отивали. И Берингс поели работата. Но внезапно цените на френските книжа започнали да падат, и то толкова бързо, че започнали да падат и цените на пруските и на австрийските ценни книжа. Три държави изпаднали в треска - защото Ротшилд започнали да изкупуват ценните книжа. И всички започнали да ги канят и приемат - и Ришельо, и Хардинг, и Метерних. И тогава Ротшилд, а не Берингс, получили право да изплатят френските репарации. Това е моментът, в който финансовият капитал на Европа в лицето на Ротшилд (но не защото Берингс просто изчезнали някъде) категорично заема позиции. Ще минат 10 години и Ротшилд ще изрече знаменитата си фраза: „Все ми е едно кой седи на трона във Великобритания. Важно е кой дава парите! А парите ги давам аз“. И тъкмо през 20-те години на 19 век възниква съюзът, това триглаво чудовище, което съществува и сега – това е англосаксонският хегемон. По онова време бе Великобритания, днес са САЩ; финансисти от сорта на Ротшилд; затворени наднационални структури, най-напред масонски, в началото на 19 век, после, в края на 19 век групите на Милър, Брас, а през 20 век - Трилатералната комисия. Най-често у нас споменават клуба Билдерберг, но той е фасада. Има две много по-сериозни организации, но за тях малцина са чували – базирани са във Франция, но са общоевропейски: Съркъл (кръг) и Сийкъл (век). Кой знае защо обаче, за тях не се пише. А Билдербергският клуб се превърна в нещо като лозунг, каквото и да стане, все за него говорят, и все едно Билдерберг е „световното правителство“. Макар и важна, със сигурност обаче не е световното правителство, и съвсем не е първата и единствена секретна организация... В началото на 19 век финансистите са едни много сериозни хора.

Какво се случи след 1945 г.?

Появи се втората група на световната капиталистическа класа - „корпоратокрацията“, тоест, онази част от буржоазията, която бе свързана с корпорациите, в тази група влизат петролни предприемачи, и чиновници, които се ориентирали към тях – тоест, спецслужбите. В средата на 70-те години Хънтингтън направи много интересен доклад, където на 60 страници описва как в средата на 70-те години на 20 век е станало преориентирането на големите западни спецслужби МИ-6 и ЦРУ от държавата към транснационалните корпорации. И този процес бе твърде мощен за „корпоратокрацията“. След 1991 г. обаче, когато рухна Съветският съюз, финансистите банкстъри излязоха по-силни и корпоратократите загубиха.

Съществува още една група, която условно може да наречем „айтишници“ – тази част от капиталистическата световна класа, която е свързана с развитието на технологиите (от англ. IT. - бел. ред.), и които гледат в бъдещето. Между тях се води ожесточена борба. Например предизборната кампания в САЩ външно изглежда наистина комично, а всъщност зад нея стоят доста интересни сили. И затова тя е толкова яростна. Клинтън е последната надежда на банкстърите и в нейна подкрепа са хвърлени огромни информационни и финансови средства, понеже банкстърите не успяха да решат един много важен проблем, за да разполагат още 15-20 години със спокоен живот, какъвто имаха след разпада на СССР и когато започна ограбването на Източна Европа. Затова днес транснационалните американски компании трябва да създадат две общности - транстихоокенска и трансатлантическа. И целта е американските транснационални корпорации да направят със Западна Европа онова, какво тя направи през 90-те с Източна Европа.

Транстихоокенското споразумение (ТТПИ) сработи, впрочем, въведе се много любопитно законодателство. Според него корпорациите и държавата се приравняват. Но юридическата система е така изградена, че всъщност корпорациите получиха предимство спрямо държавата. Анализаторите казват, че това законодателство ще регулира

отношенията в ТТПИ по модела на Великобритания - като метрополия към колониите

Ролята на метрополия ще изпълняват корпорациите, а държавите ще са в ролята на колонии. Така че американците сполучиха, а Европа - не. В Европа има редица групи, които не искат да бъдат погълнати и това е разбираемо. Ротшилд не искат, Уиндзор - също, аристократите на Южна Германия и Северна Италия и те не искат, Ватиканът - също. И правят всичко възможно това да не се случи, а правителствата на Франция и Германия се озоваха между чук и наковалня. Определени групи в Европа, европейският бизнес, казват - „никаква трансатлантическа общност!“, а транснационалните корпорации и банкстърите викат - „трансатлантическа общност!“.

Ситуацията е патова. И тук е много интересна

ролята на бежанската криза

За да изядат Западна Европа, на американците им е нужен отслабен Европейски съюз, а на онези, които не искат да бъдат изядени, им трябва ЕС да го няма. Затова и Великобритания излезе.

А какво прави бежанската криза? Тя отслабва ЕС, обаче въпросът е къде ще спре тази криза? Коя е последната спирка – отслабване или разпад на ЕС? Излиза, че и двете заинтересовани групи работят по случая и бежанската криза е в техен интерес. Но къде да бъде спряна, е вече много сериозен въпрос. Тук е връзката и със Сирия, и с Украйна, макар те да не са единственият проблем.

Банкстърите – това е Клинтън, Тръмп – това са корпоратократите, обаче в реалния живот всичко е много по-сложно. Сред корпоратократите има и такива с лични и кланови връзки с Клинтънови, но въпреки това политико-икономическата им линия си остава различна. Тръмп е последната надежда на бялото население на САЩ, на средната класа, която си отива и която смята Обама за социалист и едва ли не комунист, понеже Обама осъществява целите на не-бялото население, макар че в действителност той се държи към не-бялото население като представител на истаблишмънта, а не като взел страната на чернокожото население.

Групата на „айтишниците” не издигна свой кандидат. Защо ли? Има различни гледни точки. Някои колеги смятат, че те съзнателно пропускат този тур, за да настъпи криза, която да удари или Тръмп, или Клинтън, или и по двете групи, които са зад тях, и впоследствие може нещо да спечелят. Аз мисля, че ситуацията е по-скоро друга. Тези групи не са достатъчно силни. Освен това „айтишниците” сами по себе си не са самостоятелна група. Те са свързани с ЦРУ, с ФБР, с военно-промишления комплекс. На свой ред ЦРУ и ФБР подкрепят различни групи и също не са единни. Ситуацията е много сложна, но най-важното е, че между различните групи вътре в тази класа тече най-острата битка за бъдещето - кой кого ще отвее, защото местата са преброени.

Има и още една линия – сътрудничеството на Китай със САЩ, като същевременно има и противопоставяне Китай - САЩ. А пък реформите, които бяха осъществени в Китай от Дън Сяопин, - повтарям, това не е конспирология, а политикономия, - бе всъщност британският проект. През 50-те години Британската империя започна да се разпада, британците осъзнаха, че трябва нещо да се направи, защото тогава имаше и СССР, и САЩ. И започнаха да създават своя невидима финансова империя. Първо проведоха

експеримент със Сингапур

и видяха, че работи добре. Тук е интересно да се проследи как се преплитат съдбите през 20 век. Имаше един китаец, Лю Кондо (в превод от китайски – пирон). Отначало бил коминтерновски сътрудник с фамилията Гвоздев, после отива във Великобритания и влязъл в екип, където го оценили много високо и той останал там. Когато британците се загрижили за контактите с Китай, изпратили Лю Кондо при Ли Куан Ю (тогавашния лидер на Сингапур), започнали преговори и се споразумели да проведат експеримент върху малкия Сингапур, после разбрали, че може да опитат същото в Китай. През 1979 г. започват реформите в Китай. Всъщност това бе опитът на британците да хванат последния влак на изтичащата световна история. И успяха. След това към Ротшилд се присъединиха и условните им „конкуренти” Рокфелер и много други. Често добавям определението „условни” към Ротшилд и Рокфелер. Защото Ротшилд са просто топ-мениджъри примерно на около 15 големи финансово-промишлени фамилии: Рединг, Кезуик и др. Тоест, Ротшилд е фасадата на една много голяма група. С Рокфелер е по-сложно, но с тях и с Ротшилд не се изчерпва световната върхушка, всичко е по-сложно. В Русия дълго време не обръщаха никакво внимание на тези неща. И изведнъж стана взрив и изскочиха публикации, според които освен Ротшилд и Рокфелер други няма. Те винаги са на преден план наистина, но има и втори, и трети, и т.н. С други думи,

Китай е много сериозен проект,

който едновременно е част от световната капиталистическа система, но се опитва да играе и своя игра, и то съвсем различна. Например неотдавна талибаните превзеха провинция Кундуз, на границата с Таджикистан. Но знаете, че талибаните (движение в Афганистан) преследват наркотърговците, унищожават търговията с хероин. Когато американците изтласкаха талибаните от Афганистан, рязко нарасна производството на хероин в Афганистан. И една от причините САЩ да нахлуят в Афганистан, бе за да поставят под контрол хероиновият поток. 50 % от банките в света кредитират наркотрафика в крачка, защото това означава ликвидност, защото това са бързи пари. Така американците решиха проблемите на конкуренцията с Китай. Китай обаче има своя зона - “златния триъгълник” Бирма-Лаос-Тайланд, така че американският контрол над хероиновата зона в Афганистан реши много проблеми. И ако талибаните успеят да изтласкат американците от Афганистан, това ще бъде удар върху американския контрол над пътя на хероина, а в условията на криза в САЩ това би било твърде сериозно.

Следователно днешната криза има много нива

Тя обхваща практически цялата световна система и от тази криза страдат онези страни и социуми, където капитализмът е слабо развит, колкото и и удивително да ви се струва. Маркс определя такива ситуации като „езичник, страдащ от язвите на християнството“.

А с какво разполага съвременната наука,

за да изследва подобна ситуация? Оказа се, че не разполага с кой знае какво, тъй като днес науката се изразява в следната поредица - социология, политология и икономическа теория, които са формирани върху реалностите от втората половина на 19 век и първата половина на 20 век.

Политиката изчезва като област, значи - довиждане политология. Необходима е друга наука, която изследва неполитическите форми на властта. Ако при нас гражданското общество се свива, а базовият обект за изучаване на социологията е именно гражданското общество, тогава какво се случва със социологията? Ако в света на практика няма пазар, а има монополи, какво се случва с икономическата теория? Следователно,

нужни са принципно нови науки

Не междудисциплинарни изследвания (те винаги ще бъдат сбор), а принципно нови дисциплини. Например, необходима е наука за властта – кратология, като неин частен случай ще бъде политологията. Частен случай за западната система. Кризата на дисциплините поражда криза на структурите. Ние живеем в свят, пренаситен от информация. Появи се феноменът “бигдейт” (голям обем данни, които в информационната технология представят съвкупност от подходи, инструменти и методи за обработката им – бел. ред.). Кой стана най-голямата жертва? Аналитичните подразделения на спецслужбите и академичните структури. Това означава, че науката като форма на рационална организация на знания трябва да се промени.

В края на 15 век настъпви криза в схоластиката, която бе рационално знание. Но тази криза настъпи не защото е примитивна, или религиозна, а защото схоластиката се разпадна на огромен брой дисциплини, които нямат универсален лексикон, които не са свързани помежду си.

Днес съществуват 72 хиляди дисциплини. Една трета от тях са хуманитарните и социалните. Социолозите не разбират политолозите, те имат свой език, претоварен и непонятен за мнозина. Необходими са принципно нови дисциплини и принципно нови структури, комбиниращи най-доброто, с което разполагат научните структури и аналитичните подразделения на спецслужбите. Аз разбирам, че е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но друг изход от кризата няма, освен да започнем да разбираме какво се случва. Естествено, за да излезем от кризата, не е достатъчно да викаме „Долу капитализма!“, та капиталистите вече сами го скандират. През 2012 г., на срещата в Давос, д-р Шваб (организатор на форума) заяви: „Капитализмът вече не съответства на света, който днес съществува“. Това беше преди 4 години. И сега буржоазията дружно ще скандира „Долу капитализма!“. В една пиеса на Фридрих Дюренмат немците влизат в Рим с лозунгите „Долу робството! Да живее свободата и крепостното право!“.

От всичко, което сега пишат идеолозите на мондиализма, става ясно, че първо, 70 % от населението на планетата е излишно и че то няма да присъства на техния празник в бъдещето. Второ, необходимо е не демократично, а полукастово общество, в което различията между слоевете ще са в продължителността на живота, във физическия облик, тоест също като във филма „Време“... (американски трилър, в който човечеството е открило път към безсмъртието, а хората са генетично програмирани да спрат стареенето, навършвайки 25 години, но само ако до една година попълнят запаса от време, с който разполагат. В гетото – „временната зона”, хората умират всеки ден, защото нямат „време”... В крайна сметка избухва бунт и системата се разпада. – бел. ред.).

По-принцип всяка антагонистична структура е всъщност проблем на времето. През 90-те години продължителността на живота сред английската върхушка бе 75-80 години. В правителството на лорд Солсбъри например, през 1895 г., е имало само двама души над 70 години, 12 души - над 80-годишна възраст, и двама на възраст над 90 години, а средната продължителност на живота в Англия била 44 години. Ето това също е проблемът време. Съвременната медицина предоставя много възможности. Впрочем, в секретните проекти, финансирани от секретни институти на Запад, на първо място в разходите фигурират проекти за постигане на практическо безсмъртие (300-400 години живот). Всички знаем, че на Дейвид Рокфелер шест пъти са му сменяли сърцето, също като Кашчей Безсмъртни от руските приказки...

Как да живеем в условията на криза? Просто е – мъжеството да бъдеш и мъжеството да знаеш истината. И знаейки истината, мъжеството да бъдеш и мъжеството да се съпротивляваш. Често казват „от човека нищо не зависи“. Не, не, именно от човека зависи най-много, особено когато всичко се руши и изглежда, че нищо не зависи от човека. Ще се върна към Великата Отечествена война. През юли 1941 г. изглеждаше, че Съветският съюз е разгромен. Тогава немските генерали писаха, че руснаците вече не се съпротивляват. Но съветският войник и офицер не го прие.

Моят баща например, който мина през цялата война и се разписа на Райхстага, винаги ми е казвал, че дори през юли 1941 г. нито за миг не се е усъмнил, че ще пречупим гръбнака на Вермахта и ще победим Хитлер.

Тази увереност в победата може и да не е достатъчно, но е необходимо условие, за да вярваш, че ще разбиеш противника ментално, а ако трябва - и физически - това е житейският принцип по време на криза!

Превод Илияна Велева