/Поглед.инфо/ По същество, капитализмът пренася в социалната среда законите на животинския свят: конкуренция, борба на всички срещу всички, "оцеляване на най-силните", "умри ти днес, и аз – утре" и т. н. Социал-дарвинизъм.

Но има една особеност.

В животинския свят, оцеляването на по-силния е обусловено от необходимостта да се поддържа по-силно потомство: слабите индивиди, условно казано, се изключват от процеса на възпроизводство; потомство трябва да създават само най-здравите, способни да оцеляват в сложните условия на природната среда.

При днешния капитализъм, тази най-важна особеност като че се пренебрегва: собственото общество на капитализма (тоест обществото на собствените му човешки особи, условно казано), като цяло еволюира към отказ от самовъзпроизвеждане. Безкрайно умножаващите се права на една или друга определена група, както и правата на отделните индивиди, се насочват по посока на непрекъснатото им самоудовлетворяване: жените не искат да раждат, защото трябва да живеят за себе си; същото се отнася за мъжете, които не искат да се обвързват със задълженията, произтичащи от брака; различните, т. нар. сексуални малцинства пък, като цяло, биологически са лишени от възможността да възпроизвеждат деца по понятни причини. Такива „прайдове” все повече и повече навлизат в политиката. В САЩ казват, че при равни условия (за назначаване, кариерно развитие и пр., бел. пр.) най-малък шанс има бял мъж с традиционна сексуална ориентация.

Така е при извращенците.

Но и при традиционалистите положението не е по-добро: увеличава се възрастта, когато жените за първи път се решават да раждат; и въпреки че биологически благоприятната за възрастта им възможност за раждане не се променя, много семейства не смеят да имат повече от едно дете, както по икономически причини, така и от съображения, произтичащи от същите тези европейски ценности: лесно може да загубиш дете, в резултат на постъпателната и успешна офанзива на т.нар. ювенални технологии: децата се отбират по критерии, които в обществата на традиционалистите са напълно непонятни. Тези деца, които не се отнемат, още от училищната скамейка ги учат, като цяло, на разврат (между другото, вече достигна и до Русия).

Ето защо, според разбиранията на социал-дарвинизма, капитализмът дава сериозни пробойни и бързо се насочва към бездната. Живеещите при капитализма неизбежно ще бъдат погълнати от представителите на другия вид. Почти като в романа на Хърбърт Уелс "Машината на времето".

Изходът е един – комунизмът:  традиционно общество + прогрес.