/Поглед.инфо/ Европейската комисия направи стъпка назад в битката срещу подкупността в страните членки
Сред всички държави в ЕС България се представя най-лошо според индекса за корупция на организацията "Прозрачност без граници", като се нарежда на 75-о място в света. Въпреки че борбата с корупцията бе заявена като приоритет от различни български правителства, антикорупционните политики и подходи се променяха произволно и темата се политизираше.
Ето едно сравнение: през 2015 г. румънската антикорупционна прокурорска служба отправи 1250 обвинения срещу официални лица, включително срещу министър-председател, петима министри, 16 депутати, петима сенатори и 97 кметове и заместник-кметове. В България има само 8 обвинения за корупционни престъпления за една година. През 2015 г. Главната прокуратура обяви създаването на специализиран отдел за борба с корупцията, но отказа да даде информация за неговата структура и състав. Чак през март 2016 г. се разбра, че службата се състои от 15 прокурори, 4 следователи, 7 технически сътрудници. Те са работили над 43 криминални дела и 144 други досиета. За една година са повдигнали 8 обвинения пред съдилищата и са спечелили едно, по което трима са осъдени условно на затвор (делото още не е приключило окончателно). Неслучайно българите имат най-ниско доверие на своите съдилища и съдии в сравнение с останалите страни от ЕС, като 63% дават "сравнително лоша" или "много лоша" оценка на тяхната независимост
Прозрачността и правото на достъп до информация са важни за борбата с корупцията, защото имат възпираща сила. Но
медийната свобода е заплашена
от съществуването на връзки между някои медийни групи, бизнесмени и политици, както и от лошото прилагане на закона. Така например, медийната група, за която се знае, че е под контрола на г-н Делян Пеевски - бизнесмен и политик, определян обикновено като един от олигарсите в България, чието избиране за шеф на ДАНС предизвика през 2013 г. протести срещу правителството, често произвежда публикации, които са много под стандартите за етика в медиите.
Такива публикации са използвани за атаки срещу политически опоненти или влиятелни защитници на съдебната реформа, демокрацията и върховенството на закона, както и срещу критици на кръга "Пеевски". Тази медийна група бе подкрепяна финансово през 2009-2010 г. от голямата търговска банка КТБ, в която бяха съсредоточени парите на много държавни фирми. Триъгълникът, съставен от медийна група, правителство и частна банка, е показател за потенциално въвличане на медиите в голяма корупционна схема. Въпреки банкрута на КТБ при престъпни обстоятелства през 2014 г. тази медийна група продължава да се разраства.
Освен това през последните години тя получаваше публични финанси, отпускани за разгласа на програмите на ЕС и на държавни проекти. Това бе възможно, защото единственият критерий за отпускане на такива фондове бе тиражът на изданията, и по този начин се пренебрегваше важният аспект на медийната етика. От друга страна,
малък брой медии работят мъчително
за изпълнение на типичната си контролна роля в обществото. Журналистическите разследвания в изданията "Капитал", "Сега", "Дневник", "Медиапул", "Офнюз", "Бивол" и други разкриха важна информация за корупцията. Много разследвания от двете най-големи телевизионни компании в страната също имаха за цел да разобличат корупцията и нарушенията. Но има сериозни опити за намеса в тяхната работа чрез репресивни мерки на някои държавни органи като Комисията за финансов контрол, прокуратурата и Комисията за защита на конкуренцията.
Пример за двоен стандарт в медийното отразяване се вижда при сравняване на споменатите медии, които при разследванията си често критикуват главния прокурор г-н (Сотир) Цацаров, докато медийната група, свързана с г-н Пеевски, остава напълно безкритична към него и други високопоставени лица, представяйки ги изключително в положителна светлина.
Тези примери предизвикват сериозна тревога за състоянието на медийната свобода в България и от тях става ясно, че са необходими спешни действия за поправяне на положението.
Връзката между институции на ЕС и борбата с корупцията в България е допълнително усложнена от факта, че някои медии, нарушаващи журналистическите етични стандарти, са на практика получатели на европейски фондове, които им се дават, за да популяризират програми на ЕС.
Председателството на България на Съвета на ЕС е
отлична възможност да се хвърли критичен поглед
върху функционирането на антикорупционните системи в България и в ЕС и да се отправи призив за засилена амбиция в борбата срещу корупцията и на двете равнища. ЕС играеше досега важна роля в насърчаването на реформата в България, а сега България трябва да се възползва от позицията си в председателството на Съвета да направи същото по отношение на институциите на ЕС.
Така например, има случаи, при които хората, подаващи сигнали срещу корупция и други престъпления, са подложени на съдебно преследване. Някои съдилища прилагат наказателния закон за клевета срещу разобличителите на корупция. Няколко дела в Европейския съд за правата на човека показаха, че България е нарушавала основното човешко право за свобода на словото, като е криминализирала подаването на сигнали срещу корупция. Такива са делата "Касабова срещу България" (2011), "Божков срещу България" (2011), "Маринова и други срещу България" (2016).
За да направят положението още по-лошо, неотдавнашни законодателни промени
подкопаха допълнително борбата с корупцията
Според новия антикорупционен закон самоличността на разобличителите трябва да се пази в тайна, но парламентът ясно определи, че те трябва да носят наказателна отговорност за подадените сигнали (ако не бъде доказана тяхната основателност - бел. ред.). Така с гласуването си на 15 декември 2017 мнозинството отхвърли всяка юридическа защита на разобличителите. България бе осъдена за нарушение на чл. 10 (свобода на словото - бел.ред.) от Европейската конвенция за права на човека по казуса "Маринова и други" през 2015 г. точно заради наказване на хора, които сигнализират за корупция и нарушения. Сега, след като парламентът ясно изрази волята си да държи съдебно отговорни разобличителите заради техните сигнали, българските системи за предотвратяване на корупцията стават много уязвими.
Освен това на новата антикорупционна комисия ще бъде дадено правото да извършва тайно следене на публични лица и да набелязва заподозрените в "корупционно поведение", който е термин без ясна дефиниция в закона. Нещо повече, новият закон се фокусира главно върху конфискацията на собственост, а не върху конфликта на интереси в гражданската служба.
Приблизително по същото време вестник, контролиран от влиятелен български олигарх, отпечата и разпространи
книга, оклеветяваща злонамерено журналисти,
активисти на НПО и критично настроени към правителството политици, включително и служител на Европейската комисия в София. Книгата представи призива на тези хора за реална и амбициозна реформа в сферата на корупцията като "корупционен" и подбуден "отвън". Тази публикация бе предшествана от серия клеветнически статии плюс няколко подобни книги, като част от тях дори бяха разпространени на английски език в Европейския парламент.
Що се отнася до Европейската комисия, тя направи стъпка назад в борбата срещу корупцията в страните членки, като отказа през януари 2017 г. да публикува втория си двугодишен антикорупционен доклад (първият бе през 2014 г.). Може със сигурност да се каже, че ЕС не удържа думата си. Тя реши да замени антикорупционния доклад с процедура в рамките на Европейския семестър, но не е ясно как ще изпълнява мониторинговите си функции.
Освен това в европейските институции не се прилагат механизми за самооценка. До никакви съществени резултати не е довела дискусията за присъединяването на ЕС към европейската Група държави срещу корупцията (ГРЕКО), което би позволило да се въведе редовен контрол над институциите.
----------------
* Публикуваме извадки от доклада, който е 66 страници.