/Поглед.инфо/ Основното противостоене в Европа днес се случва между два типа демокрация – буржоазната и популистката, убеден е експертът в областта на разузнаването и автор на шпионски романи Пърси Кемп. Днес ние сме свидетели на нова война за Европа, в която традиционните буржоазни елити губят пред харизматичните лидери, уверено печелещи народната любов, смята писателят.

Ставаме ли свидетели на завръщане на студената война? Не говорят ли за това демонстративните гонения на руските дипломати от Лондон във връзка с делото за отравянето на Сергей Скрипал, обмена на шпиони между Русия и САЩ „в духа на Чекпойнт Чарли“ и американското разследване на руската намеса в президентските избори в САЩ? Такива въпроси на страницата на Le Mond задава експертът в областта на разузнаването и автор на шпионски романи Пърси Кемп.

Както заключва Кемп, противостоенето, очевидци на което днес сме ние, все пак съществено се различава от миналата студена война, в която „червените линии се спазват“, а противостоящите блокове се формират и остават „компактни и еднородни“ в течение на половин век. „Операциите на специалните служби, които наблюдаваме днес, се разгръщат на историческата арена, намират се в постоянно движение, където червените линии, блокове и дори граници се формират и разформироват в резултат на избори или междуетнически конфликти“, убеден е писателят. Шпионажът в този нов конфликт вече не е тайно оръжие, той се случва пред всички ни и не се нуждае от оправдаваща го висша цел, смята авторът.

Но, ако това не е завръщане на студената война, то какво? „За да се отговори на този въпрос трябва да се върнем към това време, когато западният блок, излязъл победител от противостоенето с източния, започна да изнася своята демокрация към страни и народи, не толкова подготвени за пристигането ѝ, колкото неподготвени са американските индианци към болестите, внесени в Новия свят от европейските конквистадори“, смята Кемп.

След това, според експерта, следва „бавна, но уверена“ модификация на западния – либерален и буржоазен модел, който в очите на местните лидери е „адаптация към местните условия“, а в очите на бившите западни ментори изглежда като „измяна пред демократичните принципи“.

„Днес ние сме свидетели на противостоенето на две демокрации – едната е буржоазната, тя е водена от елитите и се опира на глобализацията, докато другата е популистката, водена от харизматични лидери и опираща се на патриотичните чувства и идеализираните традиционни ценности“, твърди авторът.

И двата модела са еднакво легитимни и се основават на резултат от всеобщото гласуване и „властта на народа“. Въпросът е единствено в това кой има право да говори повече от името на народа: елитите, представящи народа, както е в случая на буржоазната демокрация, или държавния глава, който го олицетворява, както в случая с популистката демокрация.

„И ако в течение на двете десетилетия, последвали края на студената война, мнозинството доводи да бяха в полза на превъзходството на буржоазната демокрация, която, струваше ни се, носеше в себе си отговорите на всички въпроси, то днес тенденцията се е изменила коренно“, отбелязва авторът. Според него става дума не само за страните, които в миналото са се намирали под гнета на тоталитарните или военните режими (като Русия, Унгария, Турция, Чехия или Полша) но и за буржоазно-демократични страни като Италия, Австрия, Холандия, Франция, Германия и САЩ, „където президентът –популист може успешно да се избере на поста, въпреки елитите и дори собствените си съпартийци“.

Популистките и буржоазните демокрации водят днес „война за Европа“ и благодарение на нея станаха възможни „странни съюзи“ между исторически противници (например между Русия на Путин и Турция на Ердоган или Унгария на Орбан), а също така между противоположни политически сили (както между европейските леви и крайнодесни).

Към тази нова война за Европа се отнасят и многочислените и безредни епизоди на шпионаж, влияния и диверсии, на които днес сме свидетели.

Превод: Поглед.инфо