/Поглед.инфо/ Инициативата на европейския комисар по бюджета Гюнтер Йотингер разрушава плановете на Полша да доминира в Европейския съюз.

Дълго време бе прието Европа да се смята за единна. Това се способстваше както от традиционното възприятие, че Западът като такъв е някакъв тесен, дружен колектив от пределно близки по манталитет страни, така и от активната реклама на образа на пътя на Евросъюза в посока създаване на почти унитарна общоевропейска държава. Но в действителност нещата там са различни. Зад сияйната външна официална фасада се намира сложен клуб от разнообразни връзки и не по-малко глобални противоречия.

Икономически ЕС представлява два отделни големи и един малък механизъм. Част от европейските страни, например Чехия, Австрия, Холандия и Белгия са преимущество свързани с Германия и сумарно формират около 40-45% от съвкупния БВП на Европа. Другият мотор (до 30-32% от БВП) се изгражда на основата на Франция и свързаните с нея страни от Южна Европа. Свой собствен, макар и скромен на общия фон (около 8-9%) клъстер се образува в Скандинавия и към който се е промъкнала Естония. На всички останали страни, най-вече от източните и централноевропейски периферни области, включващи и Полша, остават 10-14% от съвкупната европейска икономика.

В това време политическата тежест на тези четири образувания се различават силно от икономическата. В резултат на наложената при обединяването на Германия с усилията на Лондон и не без участието на САЩ юридическа конструкция на Евросъюза, в структурата на Европейския парламент периферните държави имат с 50% повече гласове от водещите държави в Западна Европа. Асиметрията особено се засилва след началото на Брекзит. Това създава сериозни организационно-политически празнини, през които Полша се опитва да се промъкне сред европейските лидери.

По размер на националната си икономика я е 7,25 пъти по-малка от Германия, но с 10% превъзхожда Белгия, с 50% Норвегия, 2,6 пъти Чехия, четири пъти по-голяма е от Унгария и 5,5 пъти по-гояляма от страните от Прибалтика взети заедно. Варшава още от края на миналия век, при това доволно успешно, формира един вид отделна фракция от периферни държави, излизайки като техен предводител и проводник на техните интереси в Брюксел.

Началото на процеса е положено от създаването на „Вишеградската група“ от Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Постепенно, макар и това да не се оформя юридически, към тях се присъединяват повечето останали страни от периферията. Така Полша (общо контролираща вече трета от гласовете, което е повече от тези, които имат Германия или Франция) получава възможност за сериозно влияние върху вътрешните решения в Европейския парламент.

Цел, както винаги, са парите, издавани от централните фондове на ЕС за развиването на икономиките на „изоставащите“ членове на Съюза. Благодарение на своето положение за последните шест години Варшава получи само от кохезионните фондове повече от 117 млрд. долара, което съответства на повече от 9% от всички разходи по цялата общоевропейска програма. Този статут позволява на поляците да предлагат особени условия за сътрудничество и на Вашингтон. Нещо като „придвижване на влиянието на САЩ в Брюксел срещу пари“. Успехът също е осезаем. За последното десетилетие, благодарение на политическото влияние на САЩ, от фондовете само на Световната банка Варшава получава повече от 5,72 милиарда долара.

В резултат поляците не само сериозно заговарят за намерението си да изградят своя империя „от море до море“ (известна като „Интермариум“) , но и започват открито да игнорират най-неустройващите ги решения на Европейския парламент и Европейската комисия. В частност Варшава (а с нейна подкрепа и много други страни от Източна Европа) се отказва да приема по квота бежанци от Близкия изток и напълно игнорира исканията на Брюксел относно недемократичността на осъществяваната в Полша съдебна реформа.

И дори перспективата за прекратяването на централното дотиране от фондовете на ЕС се гледа с усмивка във Варшава. Според приетото в Евросъюза законодателство без всеобщо одобрение новият бюджет на ЕС не може да бъде приет, а поляците няма да гласуват за орязването на дотациите за самите себе си, а не се предвижда механизъм в системата за заобикалянето на ветото им. И въпреки това „берлинският удар“ за тях се оказа жесток и неочакван.

Германският евродепутат от ХДС Гюнтер Йотинтер, който от 1 ноември 2014 г. заема поста европейски комисар по цифровата икономика и общество, още известен като „еврокомисарят по бюджета“, формулира идея, която сега се обсъжда активно от всички политически и бюрократични кръгове на ЕС и постепенно получава черти на негова основна програма. Ако без съгласието на Полша не може да се приеме орязан европейски бюджет, то е възможно да се отклонят предоставяните средства по него от конкретните страни в зависимост от това дали съблюдават общоевропейската дисциплина. А, ако може, то трябва!

Има много широк диапазон на трактовка на това понятие, от „съблюдаването на демократичните норми“ до дисциплина на изпълняване на контролните показатели на утвърдения от Брюксел (чети в Берлин) национален бюджет. Възмутилите се полски европейски депутати внезапно разбраха, че наистина може и така. При това, ако преди имаше шансове да се заложи на традиционното германско-британско противостоене, то днес този коз го няма. Грубо казано, Берлин намери начин да обуздае Полша използвайки най-чувствителното ѝ място-портфейла.

Какъвто и да е новият бюджет на ЕС за периода 2020-2027 г., количеството на страните, които фактически ще получат пари ще зависи от степента на усилията им в съблюдаването на „ръководната линия на Берлин“. Макар и в момента идеята за съответен обобщителен документ все още да не е оформена, тя има всички шансове да получи подкрепа от страна на всички страни-донори на ЕС, което, изразено в гласовете на евродепутатите, превишава всяка консолидирана позиция, която Полша може да сформира под своя контрол.

И съдейки по това, че поляците официално са се съгласили да прегледат резултатите от своята реформа, те официално са осъзнали малките си шансове да блокират идеята на Йотингер. Значи, Германия все пак е намерила решение за прословутата полска свободолюбивост.

Впрочем, освен вътрешноевропейските резултати, случилото се несъмнено ще има и съществено външно значение. На първо място ще се снижи значимостта на Полша в ЕС, както и нейните реални лобистки възможности, което ще я лиши от привлекателност за Вашингтон. А значи ще секне не само американският паричен поток, осигуряващ дял от полската амбиция, но и ще се съкрати мащабът на влиянието на САЩ върху външната и вътрешната политика на ЕС като цяло.

От тук следва следното. Днес основен източник на русофобия в европейската политика е източноевропейската периферия начело с Полша. Подчиняването ѝ на Берлин чрез финансовото кранче под европейската дисциплина ще доведе до многократно снижаване на градуса на русофобията в цялата европейска политика. А значи нашите отношения с Европа ще получат по-позитивни перспективи за сближаване и сътрудничество, отколкото в момента. Така че идеята на „европейския комисар по бюджета“ трябва да се подкрепи.

Превод: Поглед.инфо