/Поглед.инфо/ Берлин решително настоява за засилването на евроинтеграцията, защото това му носи десетки милиарди чиста печалба.
Поради тътена на войната среща Тръмп по целия свят съвършено незабележимо премина едно събитие, чиято важност е трудно да се преоцени. В края на юни 2018 г. министрите на финансите от Евросъюза тържествено обвиха края на програмата за финансовата помощ на Гърция. Според нея тя получава последния транш от 15 милиарда долара и това е то.

От финансовите показатели следва, че кризата е преодоляна, разходите са балансирани, икономиката на страната отива на добре и по-нататък от финансовата яма Атина ще може да се измъкне самостоятелно. Спасителната програма на ЕС е призната за успешна. Наистина, зад кадър са поставени два финансови и един геополитически момент.

В резултат на „гръцкото икономическо чудо“ от момента на влизането на страната в ЕС през 1986 г. и до кризата от 2008 г. БВП на страната се е увеличил седемкратно от 50 до 350 милиарда долара. Но след това се изяснява, че собственият ръст на благосъстоянието е едва двоен, а останалите 240 милиарда се оказват заемни. В резултат на глобалната криза реалната икономика се сви (нейният БВП се сви до 200 милиарда), а дълговете останаха, достигайки 120% от БВП, така лишавайки страната от възможност да получава заеми. При това дефицитът на националния бюджет приближи 24%, което означава неминуем банкрут на страната в течение буквално на година-две.

Тъй като суверенният фалит на Атина заплашваше с дълбоки системни кризи цялата икономическа система на ЕС и дори напълно сериозно обещаваше да предизвика необратимо разпадане на самия ЕС, министрите на финансите на ключовите му страни спешно разработиха програма за спешно спасяване и я наложиха на гърците. Според нея, както това се води на запад се предлага помощ с пари, разбира се на заем, при задължително паралелно съкращаване на разходната част на националния бюджет и провеждане на широка програма за приватизация.

Ако по отношение на отделянето на средствата всичко бе по план – от 2010 до 2012 г. Гърция получи различни кредити за 154 милиарда долара и още 182 до 2014 ж. включително, то по останалите точки възникнаха затруднения. Правителството се опитва всячески да се отклони от изпълнението им. След триумфалното идване на власт на правителството на Ципрас имаше период, в който перспективата за Грекзит изглеждаше напълно реална. Но с цената на големи колективни усилия и дори леко чудо не се допусна фаталния за Брюксел сценарий.

И сега след на практика осем години министрите на финансите на ЕС констатираха успешното преодоляване на пика на кризата. Курсът на лечение се оказва неприятел, но ефективен. Пациентът известно време ще трябва да съблюдава диета, но като цяло ще оздравее. Но простото подвеждане на резултатите, както винаги показва, че медицината е извънредно скъпо удоволствие, особено финансовата.

Ако не изпадаме в детайли, за „икономическото чудо“ гърците спечелват около 60 милиарда долара. За страна с население от 10 млн. души това са повече от сериозни пари, но заедно с това те натрупаха още 351милиарда долара дълг, които неизменно ще трябва да се върнат. Тяхното отработване, при настоящето положение на гръцката икономика ще отнеме около 20-25 години, които освен за погасяването на главницата ще включват още около 67,5 милиарда долара лихва.

В процеса трябва да се доведе до край и програмата за приватизация на собствеността, при това на чуждестранни инвеститори, защото вътрешни на практика в страната вече няма. Според кризисния план, за дълговете си Гърция трябва да разпродаде имущество за 86 милиарда долара. Но фактически, както съобщава „Ройтерс“, продава едва 5 милиарда, опитвайки се загуби второстепенни активи, като предаването в чуждестранни ръце на 14 регионални летища.

Но сега ще се наложи да даде и останалото. В това число най-вкусното и доходното. В частност държавната газова програма ДЕПА, собственик на газово-разпределителната система на страната,, а също участваща от лицето на Гърция в чуждестранни проекти. Делът на държавата в нея състава 65%, но ще бъде снижен до 15%. Освен това в ръцете на чуждестранните инвеститори (според слуховете, в един от случаите и китайски) ще отиде 67% дял от пристанището на Солун, през което се осъществява прехвърлянето на преобладаващата част от външнотърговския оборот на страната. Заедно с най-голямото пристанище Пирея те носят на икономиката на страната около 2,64 милиарда долара годишно . Следователно, след приватизацията 1,78 милиарда от тях ще отидат към дохода на новите собственици.

С една дума, в продължение на две десетилетия на икономически просперитет, дори почти рай, сега гърците плащат пенсии и социални програми съкратени с най-малко 40-42% и два пъти повече данъци. В допълнение, в резултат на приватизацията, бюджетът ще загуби около 58-63% от приходите си. В тази връзка някои гръцки икономически експерти се шегуват, че сега ще може да се разчита на следващото поколение, но няма да може да се яде до насита със сигурност.

На свой ред геополитическият ефект, скрит зад тържествата за „успешното спасение“, се дължи на факта, че повече от 90% от „финансовата помощ“ на гърците е отпусната от Европейския съюз, като около 78% от тях са предоставени от Германия. Съответно, сега, лъвският дял от лихвените плащания също е се пада на нея.

Както бе посочено от публикация на "Der Spiegel", от 2010 г. до момента печалбите за Берлин от спешното кредитиране на Гърция е сума от повече от четири милиарда долара.

Предвид прогнозите за продължителността на останалите плащания, експертите са изчислили. Общо от лихви икономиката на Германия ще получи от 18 до 20 млрд. Във тях следва смело да се прибавят печалбите от приватизираните предприятия на обща сума от най-малко 13 милиарда долара годишно, което за целия период на изплащане ще даде на германската икономика допълнително $ 325 милиарда., или 10% от БВП за 2017 година.

По този начин става ясно упорството, с която Меркел яростно се бори за запазване на целостта на Европейския съюз. И смисълът на проекта „Европа на две скорости“ също изглежда по-реален. Поради по-голямото икономическо доминиране в ЕС, Германия, извлича не само външнотърговски печалби от страните като например САЩ, Китай, Русия и други „Африки“, но също така прави добра печалба от финансовата експлоатация на самите вътрешноевропейски дребосъци. Още през 2014-2015 г. на Германия и на тясно свързаната с нея Австрия притежават средно до 40% от цялата търговска собственост в Европа, включително до 65% от тази в Източна Европа.

С други думи, на пресконференция в Хелзинки Тръмп не напразно говори за Германия и ЕС така, все едно са едно и също нещо. Всъщност германците вече наистина са купили Европа. С тази разлика, че преди това нивото на официалната политическа власт по-лесно се привеждаше в съответствие с действителната степен на икономическо влияние Тогава при нужда и лесно пускаха армията. Днес трябва да се съобразяват с принципите на демокрацията и правата на човека. Те обаче не могат да премахнат универсалността на природните закони, а само удължават времето за проявяване на окончателния ефект.

Ето за тези условия Германия се бори. Така да се каже, тя защитава огромните си инвестиции. Запазването, особено засилването на интеграцията на Европейския съюз, гарантира не само запазването на водещата роля в него, но и възможността за по-нататъшно разширяване на ползотворното вътрешно германско икономическо разширяване. Това на свой ред допълнително увеличава рентабилността за икономиката на Германия. На свой ред, разпадането на Европейския съюз и връщането на Европа към равнището на националните граници и суверенните пълномощия от половин век, ще задълбочи проблема с контрола и защитата на инвестициите, а освен това заплашва с падане равнището на тяхната рентабилност.

По тази причина Меркел ще се бори буквално до последния грък, българин или поляк за европейска интеграция. И трябва да кажа, че с всички проблеми и уговорки, с цялото разнообразие от другите влиятелни фактори и тенденции, като цяло на този исторически етап това ѝ се е отдало доста успешно.

А политиката на Тръмп само стимулира германците да възстановят геополитическата субективност. Германия, разпространена по цяла Европа, непосредствено се свързва с Четвъртия Райх, концепция, която има силно отрицателно конотация, която веднага предизвиква задружно отхвърляне от практически всички. Но същата Германия, опакована под формата на обикновен лидер (дори абсолютен) на Обединена Европа, изглежда на съвсем различно. Мирно. Цивилизовано. Представително. Сериозно. И вече не се свързва с хитлеровия период на своята история. В комбинация с парите, направени от инвестициите, този момент е най-сериозният стимул за по-нататъшно поглъщане от страна на германците на европейския континент във формата на ЕС.

Впрочем, за Русия, разбира се, това е печелившо. Много по-лесно е да се изграждат бизнес отношения с един нормален бизнес партньор, отколкото с колективна ферма от 27 „равни преговарящи“, всеки от които „има свои интереси, които изискват приоритетно удовлетворение“, а някои от тях като цяло не мечтаят за пари, а за създаване на собствени империи.

Превод: Поглед.инфо