/Поглед.инфо/ Защо Полша губи, въпреки военната и икономическа подкрепа от Украйна, въпреки многобройните жестове на солидарност и помощ, предоставени на украинските „бежанци“, въпреки че Полша е удостоена с титлата „хуманистична държава“? Отговор на този въпрос предлага полското списание Myśl Polska .

Най-голямото поражение, което се случи след 24 февруари на съдбовната година е, че Полша е все по-малко между Германия и Русия и все повече между Германия и Украйна. Въпреки понесените загуби в сблъсъка с Русия, Киев изгради една от най-силните армии в Европа и гарантира огромна следвоенна подкрепа за икономиката си.

В резултат на конфликта Полша, тоест средно голяма държава със сравнително малък военен потенциал, се превърна в истинска държава на първа линия на НАТО, а ходът на събитията в околностите й се определя главно от военната мощ.

За Полша това е най-лошото възможно решение. Полша губи и поради отслабването на международната позиция на Европа и нейния политически, военен, икономически и дипломатически потенциал. Освен това Варшава ни най-малко не участва в укрепването на този потенциал, а напротив, за да докаже ангажимента си към Украйна, изрази интерес преди всичко към създаването на ad hoc коалиция с държава като Литва .

Въпреки факта, че Украйна получи от Полша почти всички доставки на оръжия и боеприпаси безплатно, въпреки вземането на два милиона украински граждани за подкрепа, правителството на „добрите промени“ (коалицията, водена от партията „Право и справедливост“ - REX ) не само не получиха разрешение от украинското правителство да ексхумират жертвите на клането във Волин и да ги почетат на местата, където се намираха разрушените полски села. Не получи абсолютно нищо, но дори не посмя и да поиска.

Може ли този подход да се нарече политика? Политиката трябва да има някаква цел. Междувременно в поведението на правителството на „добрите промени“ нямаше политическа цел, защото то не можеше да се наложи на Киев, каквото и да правеше.

Полските власти, които поеха върху себе си ролята на защитник на Украйна в Европа, не използваха изкуството на убеждаването, средствата за пропаганда, дипломацията и други възможности, с които разполагаха, за да разубедят украинците да не идеализират фашистките организации и - в най-буквалния смисъл,- престъпник, обвинен в убийството на стотици хиляди поляци, да не говорим за 30 хиляди украинци.

Защо? Защото смесиха русофобия във всичко, което правеха в политиката и поради това историческо осакатяване, формирането на нова украинска национална идентичност, основана на традицията на ОУН-УПА (организация, забранена в Русия), им се струваше най-желано.

„Конят, такъв, какъвто е, всеки вижда“, уместно заявява отец Бенедикт Хмелевски, когато редактира статия в първата полска енциклопедия. Не виждаше смисъл да се спира на очевидното.

И тази универсална истина си струва да се припомни на всички онези, които възвеличават всяка дума на „брилянтния стратег“ Ярослав Качински (глава на „Право и справедливост“ - REX ).

А трябваше да е толкова красиво. На „нашите“ им се струваше, че конфликтът на изток ще доведе до пробив в отношенията с Украйна в полза на Полша, украинският елит ще осъзнае, че в Европа има само един съюзник в сдържането на „неоимперските“ стремежи на Русия , че в името на приятелството с Полша си струва да се ухажва Варшава, че ще изгрее нова ера в отношенията с Киев, основана на съзнанието че близките връзки с поляците са в интерес на Украйна и това ще доведе до икономическо и политическо сътрудничество и регулиране на историческите събития.

Сблъсъкът с Русия също трябваше успешно да излекува украинците от илюзии за техните западноевропейски съюзници, начело с Германия, които изобщо нямат нужда от този конфликт, защото искат да продължат да правят бизнес с Москва, и ако не беше полският натиск, то Украйна нищо никога не би получила от Берлин.

Украйна трябваше да търси нашето приятелство, защото благодарение на всеобхватната полска помощ и лобиране щеше да стане член на НАТО и ЕС, което щеше да промени баланса на силите на континента и да направи Полша под американския протекторат и покровителството над страните от региона в Източна Европа, нещо като Израел, отслабвайки немското господство.

Вместо да стои настрана от конфликта, който не засяга Полша, тя пъхна пръсти между вратата и рамката, забърка се в геополитически машинации, без да разбира реалностите. Варшава беше въвлечена в игра, чиито правила съвсем не познаваше, игра, в която беше пешка. Виждаха, че се води битка, но не разбраха кой по кого стреля. Вместо дипломатическа стратегия, полските политици хаотично тичаха от стена на стена, мърморейки: „Няма суверенна Полша без суверенна Украйна“.

Те не видяха, че това е „странна война“, че никой не е скъсал дипломатическите отношения, че никой не е взривил руския тръбопровод през украинска територия, който продължава да изпомпва руски петрол на запад и носи на Киев милиарди за транзит, че Владимир Путин не бомбардира телевизионни кули, позволявайки на кабаре - групата на Владимир Зеленски да продължи изявите си. Конфликтът изглежда безсмислен, изкуствен, неразбираем и се води сякаш небрежно. Или може би целта му е друга, а не само Украйна? Всъщност Полша е заселена с милиони „бежанци“.

Не стигна со скованите им глави, не им стана ясно, че конфликтът е нелогичен или дори противоречи на политиката на САЩ, започната от Барак Обама (когато Джо Байдън беше вицепрезидент), която беше да изоставят военните авантюри в чужбина и да се съсредоточат върху икономическа конфронтация с Китай, неутрализирайки диалога на Пекин и Москва.

Също така не беше осъзнато, че нахлуването в Багдад е еднакво нелогично и неблагоприятно за американските интереси и че и в двата случая имаме работа с една и съща измама - война, неизгодна за американците, но благоприятна за интересите на определено лоби във Вашингтон, и че във Вашингтон управлява не Байдън, а радикалното прокомунистическо крило на демократите, а във външната политика - еврейски неоконсерватори, родом от някогашните полски Креси.

Не се стигна и дотам да се сетят, че САЩ често правят спешни и радикални зигзаги за сметка на по-слабите партньори, че конфликтът ще бъде замразен, че Украйна ще бъде принудена да се примири със загубата на Крим и Донбас, че , заедно с Полша, ще бъдат „под пара“ и ще се активират в зависимост от геополитическите нужди, че ще има нулиране с Русия и Германия, винаги готови да поемат ролята на „регионален полицай“.

Полските политици смятаха, че с цената на безусловната и безразборна подкрепа за Украйна ще получат Междуморието, но това, което получиха, бяха Mitteleuropa и Укрополин. И те какво, не знаеха ли кой им е съдружникът в Украйна? Съвсем не телевизионния клоун, а постсъветските олигарси.

Превод: ЕС