/Поглед.инфо/ Президентът на Полша Анджей Дуда наложи вето на два от трите законопроекта, засягащи реформите в съдебната система на страната. Тези „приказки“, инициирани от управляващата партия „Право и справедливост“, отдавна дразнят ръководството на Европейския съюз и му дават поводи да обвинява полските власти в нарушаване на демократичните норми. Нещо повече, Брюксел дори се закани да въведе санкции по отношение на Варшава – безпрецедентна крачка в историята на ЕС. В самата Полша законопроектите също послужиха за обект на яростна атака от страна на опозицията, която в знак на протест организира многохилядни демонстрации. Означава ли това, че ветото на Анджей Дуда ще реши проблема и отношенията между Варшава и Брюксел ще се нормализират?
Табуто върху разкриването на вътрешните конфликти в Европейския съюз практически вече е снето благодарение на усилията на Гърция, Великобритания и Унгария. А сега към клуба на разбунтувалите се присъедини и Полша. Вдъхновена от борбата за суверенна демокрация, Варшава влезе в конфликт с Брюксел, от който съвсем няма да ѝ е лесно да се измъкне.
Еврокомисията заплашва да лиши страната от право на глас в Съвета на Европа – нещо, което досега не се е случвало в практиката на тази институция. Сега всеки опит на полските власти да направят крачка назад ще бъде възприеман като слабост и в бъдеще ще дава повод с тях да се разговаря императивно. Берлин, Брюксел и Париж не могат да допуснат упоритостта на Варшава да надделее, тъй като това би било удар по техния авторитет в ЕС.
Външно нещата изглеждат така: Европа се дразни изключително от антидемократичните тенденции в Полша, започнали с идването на власт на партия „Право и справедливост“ през 2015 година. Имаше много спорове около контролирането на медиите, реформите на Конституционния съд, а сега с цялата съдебна система. Отделно трябва да се спомене бунтът, подет от Варшава, срещу намеренията на Брюксел и Берлин да въведат квотната система за преразпределение на бежанците. Както се случи със съседните Унгария, Словакия и Чехия, отказът на Полша да приеме седем хиляди мигранти от Близкия Изток, не бе обусловен единствено от фобии по отношение на бежанците.
От младите членове на Европейския съюз се изискваше покорност, а те демонстрираха съпротива срещу диктата на Берлин, изпълнението на чиито заповеди стана задължително за всички европейски правителства. Иначе казано настоящата криза в отношенията между Варшава и Брюксел е поредният епизод от сагата под названието „Страните от региона търсят своето място в променяща се Европа“.
В същото време няма смисъл да отричаме, че наистина има място за тревога относно бъдещите алтернативни демокрации в Европейския съюз. Трансформацията на съдебната система в съответствие със законопроектите на управляващите партии трябваше да постави полските съдилища в подчинение на парламента и правителството. А главният прокурор фактически се предвиждаше да се превърне в куратор на цялата съдебна система.
При това ръководството на партия „Права и справедливост“ ни най-малко не е загрижено, че резултатите от следващите избори е възможно да се окажат печални за нея и тогава от ефекта на реформата да се възползват нейните конкуренти.
Ето какво отбелязва бившият министър на правосъдието и депутат от опозиционната „Гражданска платформа“ Борис Будка: „C помощта на съдебната реформа управляващата партия ще успее да предизвика анулиране на резултатите от гласуването на парламентарните избори през 2019 година, ако те са неблагоприятни за нея.“ Тези думи могат да бъдат сметнати просто за уместна критична забележка, но това не отменя факта, че инициираните от партия „Право и справедливост“ промени позволяват постепенното реконструиране на конституцията на страната.
След протестните акции и възмущението на европейските чиновници президентът Анджей Дуда наложи вето на два от трите законопроекта (за реформата на Върховния съд и тази на Националния съдебен съвет). Третият, към който Дуда не е посегнал още, е интересен с това, че сам по себе си представлява новелизация на правните норми, засягащи организацията на съдилищата. Ако тази инициатива стане закон, министърът на правосъдието Збигнев Жобро ще получи правото и възможността да влияе на съдебните решения.
Освен това президентското вето не означава, че е поставен кръст на законопроектите – те само са изпратени за доработка, а властта няма намерение да се отказва от реформите в съдебната система. Не е изключено в самото начало авторите на трите законопроекта да са били готови да принесат в жертва част от положенията в тях заради компромиса с ЕС и помиряването на полското обществено мнение, макар такива маневри да не са в духа на Ярослав Качински.
Формирането на полицейска държава, а именно за това става дума в дадения случай, почти винаги е следствие от съперничеството между управляващите кръгове. Тоест тук за предпоставка служи изострената конкуренция, а не нейното отсъствие. И въпреки че политическата конкуренция се счита за нормално и демократично явление, няма нищо хубаво в съперничеството между полските президент, министрите на правосъдието и отбраната, и главата на парламента.
Този конфликт в значителна степен представлява следствие от политиката на Ярослав Качински, който не заема формални държавни длъжности и действа на принципа „разделяй и владей“. В началото на годината в партия „Права и справедливост“ вече се разгоряха няколко скандала, обиждащи косвено министъра на отбраната Антонин Мачиаревич; тогава в единен фронт срещу крайно непопулярния, но твърде силен политик застанаха президентът и премиерът. Както твърдят мнозина, в основата фактически е бил държавният глава.
Този път ситуацията също трябва да се разглежда през призмата на съперничеството вътре в управляващите елити – президентът изрази лоялност по отношение на Ярослав Качински (налагайки вето, Дуда не критикува него) и наруши плановете на своя основен конкурент, който до настоящия момент бе Збигнев Жобро.
lenta.ru
Превод: Елена Дюлгерова