/Поглед.инфо/ Въпреки старанията на канцлера на Германия, извънредната среща на Евросъюза по проблема с бежанците приключи с провал, а креслото под Ангела Меркел започна да се клати. Нейната миграционна политика сега се отхвърля не само от ЕС, но и от германското общество, което е сменило своя лозунг от „Добре дошли“ на „Разкарайте се!“. Но какво накара германците да премислят и да се разочароват от своя канцлер?
През 2015 г. Германия преживя пик на гостоприемството по отношение на нелегалните мигранти от Близкия изток и Северна Африка, на вълни пристигнали на немска земя. Те политкоректно са наричани бежанци независимо от това дали имат този статут официално или не. По цялата страна преминаваха демонстрации в подкрепа на тези, които искат спасение от войните и нищетата с придобиване на нова родина.
Някои снабдяваха бежанците с пари, някои с вещи, имаше и такива, заселили чужденците в своите домове и квартири. Населението на Германия бе еталон за човеколюбие и търпимост – многочислените социологически проучвания, провеждани по поръчка на неправителствените организации и медиите, показваха, че едва 7% от жителите на тевтонската държава искат чужденците принудително да бъдат гонени там, откъдето са дошли.
Три години съвместно съществуване с гостите, много от които от самото начало не искат да се адаптират към условията на живот в новата родина и да уважават (или поне да възприемат неутрално) нейните традиции и култура, доведоха до истинска революция в главите на германците. Данните на последните социологически проучвания, проведени от френския Институт INSA по поръчка н в-к „Билд“ свидетелстват, че сега вече 86% от населението на страната е съгласно, че „дошлите“ трябва да се депортират, а 65% смятат, че границите на страната трябва да бъдат закрити – разбира се не с „желязна завеса“, но с възраждане на граничния контрол с преглед на транспортните средства и документите. През 2015 г. така отговорилите са едва 16%.
Подобна мярка на практика ще постави кръст на Шенгенските споразумения за свободно предвижване по Европа. Но решението на бежанския проблем им се струва на германците толкова важен, че са готови да изтърпят трудностите с преминаването във Франция, Австрия, Полша или Швейцария.
Обществените настроения се предават и на много медии. През октомври 2015 г. германските вестници се задъхват от възторг, разказвайки за решението на някоя си Лаура (за всеки случай забравиха да ѝ кажат фамилията) да приюти в дома си сирийския бежанце Халил Сехия. Редом с тази новина обичайно публикуваха съобщения за организиране на безплатни курсове на езика на Гьоте и Шилер за мигрантите или за провеждането от доброволци на благотворителни продажби на печива, приходите от които отиват за вече адаптиралите се афганистанци, иракчани, либийци, за да ги предадат на своите семейства, все още намиращи се в „света на ужаса и нищетата“. Крайната цел на всичко това бе присъединяването на арабското, етиопското, еритрейското на немска земя.
„Това е въпрос на човещина и така мога да дам пример на децата си за проява на солидарност. Мога да покажа, че ни е по силите да направим нещо за доброто на този свят“, говореха доброволците в телевизионните камери.
Всичко вървя, струваше ни се, добре, докато не настъпи „Кьолнската Нова година“. В първите дни на 2016 г. до медиите достигна информация за това, че гражданки на Кьолн са били подложени на посегателства от страна на мигрантите. Първоначално се предлагаше примерно такова описание на ситуацията, съдържащо решение на проблема: „Не трябва да се ходи в къси поли и да се провокират арабските мъже, които дълги месеци на се правили секс“. Но после се разбра, че проблемът е значително по-мащабен: колкото и да се стараеха силите на реда да премълчат статистиката, да не хвърлят сянка на миграционната политика на правителството, пресата успя да преброи не по-малко от хиляда случая на нападения и социално насилие срещу жените от Кьолн само по време на новогодишните празници.
В името на справедливостта трябва да отбележим, че на полицейските служители им е доста трудно да хващат престъпниците в момента на извършваните престъпления. Имигрантите работят на глутници: 20-30 нелегални мигранти обграждат една жертва с плътен пръстен, няколко от тях започват да се развличат, а да се види нещо отвън през плътната стена човешки фигури е доста сложно.
Така започна да приключва периода, в който добросъвестното неведение и недобросъвестното незабелязване на случващото се позволяваха на чуждестранните гости да избягват последиците. А след това се случи страшното: на 20 декември същата година пакистанският бежанец Анис Амри се вряза с камион в един от коледните пазари на Берлин, сгазвайки до смърт 12 души и ранил повече от 50 други. Както се изясни в последствие, Амри е планирал така „да се повози“ по „Александерплац“ и парка „Люстгартен“ – забележителностите на германската столица, където винаги има тълпи хора.
Този терористичен акт най-накрая накара властите да се съгласят с това, че сред милион и половината мигранти, очакващи своята „официализация“ в Германия „може да има лица, проникнали на територията на страната с извратени намерения“. Но мнозина и преди знаеха, че огромното количество нелегални мигранти е влязло в страната изобщо без каквито и да е документи, затова и установяването на личностите им е трудно, а в повечето случаи и невъзможно.
Скоро след това, както твърди испанският вестник АВС, Европол открива в социалните мрежи няколко стотин профила на хора, оформящи документи за бежанците: паспорт на германски гражданин може да се направи за 500 евро. При това не става дума за фалшиви документи, а за истински – някой печели от процедура, за която държавата не взема пари. За организаторите на подобен бизнес лавината бежанци е манна небесна – и разбира се, те искат „продължение на банкета“. Дори въпреки това, че, както свидетелства анонимен източник, близък до правоохранителните структури, „постъпващият материал е с голям дял гнили ябълки“.
Полицията е преброила 555 случая на „издаване на паспорти за незаконно възнаграждение“ за цялата 2016 г. Колко са всъщност подобните епизоди не се знае от никого. В такива случаи силите на реда обичайно признават, че изяснените случаи са „само върха на айсберга“.
Затова е допълнително известно, че в един само офис в Бремен по работа с чужденците е одобрено издаването на паспорти на 1200 лица, които не съответстват с установените изисквания, но чиновниците закриват очите си за това, за да получат допълнително възнаграждение.
Последният случай, прелял чашата на търпението на немците е „случаят Сузане“ – 14-годишно момиче, което е изнасилено и задушено от бежанец от Ирак, които в последствие бяга обратно в страната си заедно с родителите си и с петте си братя и сестри.
След това твърде много хора в германското общество разбраха как са ги измамили, заигравайки се с благородното чувство за грижа за унизените и оскърбените. В страната престанаха да гледат на митингите и демонстрациите срещу приема на бежанци като на нежелано явление. И дори властите бяха принудени да признаят, че нещо не е както трябва.
Вътрешният министър Хорст Зеехофер предяви на Ангела Меркел ултиматум, давайки ѝ 15 дни да преразгледа политиката по отношение на бежанците. В противен случай управляващата коалиция е заплашена от разпадане, а новите национални избори не гарантират на Меркел запазване на канцлерския пост. В крайна сметка нейната оставка е искана от близо половината страна, а информационният фон трудно може да се нарече подходящ за нови избори.
В град Кандел тъкмо приключи съдът над афганистанския бежанец, който е приет непълнолетен от германското общество, който е подкрепен с държавни помощи, който е получил безплатно обучение на занаят, но така и недочакал момента, в който да бъде приет на работа. Афганистанецът уби 15-годишно момиче заради отказа му да поддържа с него сантиментални отношения. Но за разлика от известното дело с 13-годишната лиза, дъщеря на руски германци, разследването не се проточва – обстановката в Германия не е същата, като преди. Сега е приет лозунгът „Бежанци, разкарайте се!“, а лозунгът „Добре дошли!“ е приет за погрешен.
Превод: Поглед.инфо