/Поглед.инфо/ Нещо много изкуствоведи се навъдиха! На едни не им харесва химнът, на други герба, а трети се възмущават от стиховете. Смятат се за „творчески натури“, макар и по-скоро да имат буржоазна представа за собственото си его.
Тези хора все повече напомнят за Семьон Семьонич, който след като получава ненадейно пари става недоволен от всичко, което вижда и иска до безкрай „кон със седефени копчета, но без крила“. Наистина, до обаятелността на простоватия Семьон Семьонич тези днешни надменни звезди са отдалечени както сегашното изкуство от тогавашното…
Познер наскоро заяви, че химнът не му харесва, защото музиката била твърде „сталинска“.
Музика. Сталинска. Несъзнателно стисвам и челюсти и юмруци.
И Ленинградската симфония на Шостакович ли е „твърде сталинска“ музика? А „Ставай, страна огромная“? А Любов Орлова и тя ли е твърде „сталинска“ актриса? А Симонов и неговият „Най-дълъг ден в годината“ – и това ли са твърде „сталински“ стихове? А Евтушенко – също ли е твърде „сталински“ поет?
Както справедливо се казва: хората, които не харесват „съветското“, обикновено не харесват и всичко руско.
Винаги съм ненавиждал тези унили пропагандисти, които се опитват да нацапат отличните творци единствено, защото тези творци не са подкрепяли свещената им война срещу властта. Забавно е, че за пореден път тези „антисъветчици“ демонстрират най-лошите черти на съветската власт, от които настоящата се е избавила. И тези знаменити „обсъждания от партийни събрания“, които устройват срещу режисьора Биков заради това, че се е осмелил да снима „Спящите. Така го изтласкват в крайна сметка, че той изобщо заявява, че напуска киното.
Същите унили бездарници, които сами нищо не могат да направят, с радост започват да тъпчат Вагнер след Втората световна война. Разбира се, „Фейсбук“ тогава все още няма, но общата интонация вече съществува. Видиш ли, Хитлер е обичал да слуша Вагнер… То и Бетовен и Бах е обичал да слуша – и?
Интересно е, че срещу „Марсилезата“, която Познер сам нарича „кървава“, той няма никакви възражения! Тоест явно другарят не се вълнува от кръвопролитията, а има банално русофобски съображения.
Преди дни си спомнихме за събитията около чилийската диктатура на Пиночет – не ме домързя да вляза в „Уикипедия“ да видя какво пишат там. И какво мислите?
Практически там пише, че той е бил „ефективен мениджър“. Сериозно, главният резултат от диктатурата му се нарича „икономическият ръст“, който повече напомня на тъпчене на едно място.
Все същата русофобия! Диктатурата добро нещо ли е , или лошо? Зависи чия! Ако е „нашенска“, то нищо, ще се пропусне! Нали е ясно, че Пиночет е много по-добър от Путин, а в Саудитска Арабия има повече демокрация, отколкото в Русия!
Общо взето е видно, че с достатъчна търпимост се отнасям към правата на тези морални изроди да имат своите собствени политически възгледи, но докато те се занимават с политическите въпроси, колкото и да е странно, тогава съм доста спокоен и доволно толерантен.
Но когато те със своите русофобски пипала се опитват да мачкат истинското изкуство, до което всички тези Звягинцеви, Серебренникови и прочее „режисенцовци“ приличат на консерви лайна до Леонардо да Винчи или изкормена крава до Микеланджело, ей тук вече истински ми се иска да въвеждам репресии и да набивам казаните глупости обратно в тези плювалници, откъдето са изстреляни.
Превод: Поглед.инфо