/Поглед.инфо/ По времето, когато на Запад парада командваше „стелс-промоушън“, руският отбранително-промишлен комплекс (ОПК) с ударни темпове създаваше перспективно ракетно въоръжение и комплекси на ПВО/ПРО, което към днешен ден осигури на Москва съществен технологически запас в тези области на ОПК.
Именно затова западните партньори така неистово шумят и заплашват да покрият със санкции всичко, което е възможно, когато става дума за доставки на С-300, да не говорим за С-400 в региони, където САЩ имат определени интереси. Така или иначе, но това е косвен показател, че натовското въоръжение няма какво да противопостави на тези комплекси, колкото и пропагандистката машина да тиражира кадри от унищожаването на „Бук“ и „Панцир“ в контекста на несъстоятелността на руските системи.
Що се отнася до ракетното въоръжение, то изкуственото раздвижване около приетите на въоръжение хиперзвукови комплекси „Кинжал“, които при приближаване към целта развиват скорост 12 Маха говори само за себе си. Даденото оръжие поставя под заплаха всичко, което така обичат в САЩ, в това число самолетоносачите и групите кораби с тях.
И въпреки всичко, Америка не е готова да признае изоставането си от Русия и даже от Китай. Например експертът в областта на въоръжението Зои Стенли-Локман счита, че САЩ не изостават от Москва и Пекин, тъй като са фокусирани върху създаването на неядрени ракети и се занимават с по-сложна задача, та нали въоръжението трябва по-точно да поразява малки цели.
На свой ред военният експерт, специалист по политиката в областта на ядрените технологии Карнеги Джеймс Ектън даже заяви за предимството на Вашингтон над конкурентите си, заявявайки, че САЩ работят над хиперзвуково оръжие много отдавна. В частност той разказа за изпитанията на ракета с далечина на полета 4000 километра, без да разкрие нито названието на проекта, нито други ТТХ (тактико-технически характеристики). При това знаейки страстта на американците да демонстрират изпитанията на перспективно оръжие, успешността на дадената разработка, а може и нейното съществуване може да бъде поставено под съмнение.
Най-вероятно САЩ няма какво да противопоставят на руските разработки. В същото време много програми, над които продължават да работят американските специалисти станаха неактуални в реалностите на съвременните конфликти. Например, безкрайната модернизация на ядрената бомба b-61 и прочие оръжие, което трябва да работи в границите на противовъздушната отбрана на противника.
В дадената ситуация на Вашингтон не му остава нищо друго освен да продължава натиска върху икономиката на главния си конкурент на военно-техническия Олимп в опит да се съкрати финансирането и поне някак си да се стопира развитието на ОПК на РФ, в това число в ракетния отрасъл. Безусловно това внесе определен дисонанс в процеса на разработване на някои наименования на въоръжения, но за нещастие на Вашингтон не за дълго.
Превод: М. Желязкова