/Поглед.инфо/ Размишлявайки за настоящето състояние и развитие на световната общност, неволно достигаш до извода, че на всички равнища на нейните структури за управление се води мащабна игра между големи мошеници, целящи поддържането на системата, заложена в далечни от нас исторически времена, за обиране на хората по най-безсъвестни и безсрамни начини. Дори геополитическите промени, такива като легалната отмяна на робството и разрушението на колониалната система, създадени за съблюдаването и управлението на съвременния световен ред на междудържавните организации не съкращават процеса на увеличаващия се разрив в доходите на хората, принадлежащи към различни слоеве на държавата.

За жалост, много политически експерти, аналитици и водещи политици, особено в много страни от бившия социалистически лагер, се намират в плен на идеологическите илюзии, не разбират или умишлено, заради користни интереси, извращават реалността. А реалността на случващите се процеси не е откритие и отдавна е описана от класиците.

Ето го и мнението на един от класиците на теорията на самоорганизацията на обществото Фридрих Енгелс по повод отношението на буржоазията към пролетариата: „Никога не ми се е налагало да наблюдавам класа по-дълбоко деморализирана, по безнадеждно развалена от алчност, по-разложила се вътрешно и по-малко способна към какъвто и да е прогрес, отколкото английската буржоазия – тук на първо място имам предвид буржоазията в тесния смисъл на думата, особено либералната буржоазия, противник на хлебните закони. Тя не вижда в целия свят нищо, което да не съществува заради парите и самата тя не е изключение: тя живее за събиране, не знае друго блаженство, освен бързото обогатяване, не знае друго страдание, освен загубата на пари.

При такава алчност, при такава жажда за пари, нито едно движение на човешката душа не може да остане неопетнено. Разбира се, тези английски буржоа са прекрасни съпрузи и бащи, имат всевъзможни други, така наречени лични добродетели и в ежедневното общуване представляват заслужаващи уважение и прилични хора, колкото и другите буржоа. В деловите отношения те са дори по-добри от немците, те не се пазарят, не проявяват такава дребнавост като нашите търгаши, но какво от това? В крайна сметка единственият решаващ момента остава все пак личният интереси и особено жаждата за трупане на богатство. Веднъж се разхождах с такъв буржоа по манчестърска улица и говорих с него за скверната, антисанитарна система на строежите на работническите квартали и за тяхното ужасяващо неблагополучие и заявих, че все още не съм виждал град, построен по-зле от Манчестър. Той изслуша всичко това спокойно и сбогувайки се с мен на ъгъла ми заяви: „И все пак тук се заработват страшно много пари! За английския буржоа му е съвсем безразлично дали работниците гладуват или не, стига той да печели пари. Всички жизнени отношения се оценяват по тяхната доходност и всичко, което не носи пари е безсмислица, непрактичност, идеализъм. Затова и политическата икономия, науката за способите за трупане на пари е любимата наука на тези търгаши. Всеки от тях е политикономист. Отношението на фабриканта към работника е нечовешко, а чисто икономическо. Фабрикантът има „капитал“, а работникът „труд“.

Заемният капитал. Какво е известно на всички, голяма част от инвестируемия капитал не са спечелени пари. При проектирането на нов бизнес най-често издаваните средства са чисто виртуални, внасят се в бъдещата стойност, която още не е създадена и е оценена с голяма вероятност субективно, на основа на опита или предположенията.

Специално цитирах мнението на Енгелс без съкращения, за да може съвременният човек да е наясно с отношението на автора и неговата позиция към случващото се. За да се замисли над това, какви реално промени са се случили оттогава в нашия свят.

Поразява ме, когато учени мъже, политически експерти, дарени, струва ми се с огромен опит и знание по основната им професия, изказват убедителни призиви за необходимостта да се договарят с наследниците на гореописаните буржоа, да следват правилата на тяхната финансова, парична, търговска и политическа игра. Не са ли разбрали, че с крадци-рецидивисти е дори нечистоплътно да се договаряш. Би било странно да се наблюдава как прокурорът би водил сантиментална беседа с мошеници и престъпници-рецидивисти с надеждата да ги убеди, последните да се преобразят и да започнат да се водят прилично, да престанат да обират хората, да започнат с честен труд да печелят пари. Разбираемо е, че в света на политиката са нужни преговори и търсене на оптимални решения, но не си струва чакането на разбиране или на отрезвяване от злобни нападки.

Някои наивно предполагат, че с разпадането на колониалната империя, Англия по-малко смуче пари от сателитите си. Не е така, просто вместо откритото робовладелство и колониализъм са дошли нови форми на ограбване. Те станаха по-легални и изтънчени, но те така и си остават колониални. Настоящата олигархия, израснала на основата на многовековни традиции на мошеничество и залъгване на простата публика единствено е засилила позициите си. Винаги трябва при това да различаваме народа от олигархията. Макар и ние трябва да разберем, че неволно и народите на тези нации, под въздействието на подбутваната идеология стават съучастници. Сега целият финансов, паричен, търговски, инвестиционен и прочее живот се контролира от тях. Без изгодна сделка и използването на представителите им, никой не може да получи нито кредити, нито да изложи нещо на търг, нито да сертифицира, застрахова своите сделки и т.н. и т.н. Това е легален рекет. А не говоря за правилата на лобизма и откритото финансиране на собствените интереси дори по време на избирателните кампании. Парите са станали основно мерило за значимостта и уважението към човека, независимо от начините по-които се получават.

Днес вече на мнозина им става разбираема системата на доминиране на все по-сливащият се конгломерат на англосаксонския, американския и еврейския олигархат.

Ще се позова на още нещо, което показва дълбоките корени на поведението на съвременната английска аристокрация:

„… Трябва да се работи именно с корена ANGUL, а не с обезобразената английска дума ENGLISH.

Прагерманският корен ANGUL се поддава лесно на разшифроване с помощта на средноиндоевропейският двусричков корен, от който някога е съставен. Тези средноиндоевропейски двусричкови корени могат да се извадят от този списък, който ни е оставил Н.Д. Андреев. Сложени заедно, те образуват напълно смислена конструкция, чийто смисъл ще преразкажа по следният начин: дръзки завоеватели. Може и по този начин да се преведе – нагли разбойници“. http://uznai-pravdu.com/viewtopic.php?t=4987

Много са наивни тези, които смятат, че нордическата раса управлява света или претендира за такова управление. Светът се управлява от средиземноморската раса в лицето на два народа: англосаксонците и евреите“.

И това според мен е напълно убедително. Може като цяло да се съгласим и с другите изказвания на този автор:

„Предполагам, че критериите на фашизма са общо три:

  1. Публично заявление на някои етнически групировки за това, че те имат изключителни права, каквито права не принадлежат на други етнически групи. Просто казано, това е нагло заявление за собственото превъзходство.

  2. Реална, а не измислена сила: интелектуална, икономическа, военна. Колко струва самохвалното заявление за собственото превъзходства, ако не е подкрепено с нищо.

  3. Продължително (в течение на много поколения и дори векове) успешно функциониране именно на такава система на възгледи и постъпки“.

Не можем да се съгласим с всичките тези на автора на тази статия. Но не може и да не се забележи и обосноваността на много от тези мисли. Прочетете, проявете любопитство.

Хайде, доказвайте нещо на представителите на т.нар. елити на тези народи. Мнозина от техните представители, особено тези, които дори и за малко са се докоснали до властта или към големите пари, гледат с пренебрежение не само представителите на другите нации, но и по-неуспешните си сънародници. Особено бих подчертал обстоятелството, че фашисткият кръгозор се шири във всеки олигархичен кръг, който след това се насажда монотонно на собствения народ.

Обърнете внимание, че в начина на мисъл на Западния свят вече много векове фашистката идеология циркулира и спокойно води съвместен живот с „демократичните“ принципи . По чиста случайност ми се наложи да бъда в кабинета на министъра на финансите на Великобритания и да подържа в ръце Червения бюджетен куфар на министъра и печата на министерството. Но работата не е в това. Исках да кажа какво видях на стените, изкачвайки се по стълбата в този кабинет. На стената е изобразена фашистката идеология на тази Велика страна. На картините последователно бе изобразено: Майка Великобритания ражда дете. От него възпитават войн, за него и такива като него страната строи флотилия (забележете, не кой друг, а държавата, в планови ред), Майка Великобритания повежда синовете си на поход. Флотилията пристига на далечен континент. Войните го завоюват, грабят народите. Натоварени с награбеното корабите се връщат в родното пристанище и Майка Великобритания с тържествуващата тълпа посреща своите герои. Това е идеологията на Великобритания. Това е правилото, по което тя живее векове. Цялата тя се намира на генетично равнище в главата на всеки британец, още повече олигарх или политик. Няма друг морал, различен от това да ограбиш и да измъчиш този, който се опитва да противостои на замислите ти. Опитах се да намеря в „Гуугъл“ тези картинки, но не успях.

Това трябва да се отчита винаги при опитите да се формират отношения с англосаксонците. За тях никой не може да бъд съюзник в този смисъл, както са свикнали да го приемат руснаците, за тях може да сте обект за постигане на поредните им собствени користни цели.

Всеки, който противостои на осъществяването на тяхната държавна идеология е непримирим враг. Той посяга на святото – правото им да управляват историята в името на собствения си разцвет.

Превод: Поглед.инфо