/Поглед.инфо/ В сряда в Италия започват консултациите за формиране на ново правителство на страната. Има двама основни претенденти за поста бъдещ министър-председател и двамата искат да прекратят войната на санкции между ЕС и Русия. Всеки нов италиански премиер ще устрои на ЕС криза на „руски фронт“ и в подобна ситуация Брюксел ще има само един изход.

Преминалите преди месец в Италия избори не дадоха победа никому – има две сили, които могат да претендират за формиране на правителство. Кой ще направи това – десноцентристката коалиция, събрала 37% от гласовете или движение „Пет Звезди“, получило 32%? Матео Салвини или Луиджи ди Майо? Ще бъде ли по-добре, ако двамата политици успеят да се договорят за съюз помежду си. Нали единствено заедно десноцентристите и „Пет звезди“ ще получат мнозинство в парламента и устойчиво правителство.

Но независимо кой ще стане старши в този съюз, има една обща за тях позиция – отношенията с Русия. И двете сили са против продължаването на войната на санкциите и историята с изгонването на дипломатите стана добър повод двете партии да обявят позициите си.

И трите партии, влизащи в десноцентристката коалиция, осъдиха изгонването на двамата руски дипломати от Италия (което настоящето италианско правителство реши да направи „в знак на солидарност с Лондон). Депутатът от парламента от „Италия, напред!“ Лучио Малан в интервю дори нарече изгонването неконституционно.

„Ако ставаше дума за някаква неотложна мярка, с която да се съгласят и другите политически партии, това би било приемливо от конституционна гледна точка. А така решението не отразява позицията на мнозинството в парламента, затова и изглежда незаконно. Решението може да бъде отменено вече от новото правителство. Но още преди утвърждаването на състава на новия кабинет ние можем да предложим в парламента неговата отмяна“.

Разбира се, това едва ли ще може да се постигне, но настроението е показателно. В понеделник Матео Салвини реагира на интервюто с президента на руското отделение на Асоциацията на италианските промишленици Ернесто Ферленги (който призовава да се отменят санкциите срещу Русия, защото „Италианските предприятия не могат да продължат да губят десетки милиарди и квоти на пазара в резултат на системата на икономически санкции, която води до криза на стратегическото партньорство между Италия и Русия продължаващо повече от 60 години“):

„Надявам се, че скоро, в правителството, ще успея да отговоря на призива на президента на ConfindustriaRussia: долу на абсурдните санкции, които нанасят неизчислими щети на италианската икономика“. Така написа в своя „Туитър“ лидерът на „Лигата“.

Какво може наистина да направи Салвини, ако стане премиер? В края на март в интервю пред руско издание той отговори на въпроса за санкциите:

„За жалост, санкциите бяха тъкмо продължени за шест месеца.Ако оглавявах правителството, щях да се съпротивя. Разбира се, Италия сама трудно може да противостои на политиката, която лично смятам за погрешна. Необходима е смелост това да се заяви в Брюксел. Но потвърждавам това, което говорих дълги години. Не защото, както пишат някои медии, че у нас има „особени“ отношения с Русия и през нощта ми звъни президента Путин, а единствено заради това, че смятам тези санкции за контрапродуктивни.

Напомням, че първоначално (в момента на въвеждането на санкциите през 2014 г.) бе необходимо единство на гласуването. Тогава бе достатъчно само някой да каже „не“ и механизмът не стартираше. Сега е по-сложно. Помня как бившия министър-председател Ренци възнамеряваше, поне на думи, да поиска по обмислено отношение към санкциите. Но, мисля, трябва да се отиде по-далеч: ако толкова важна за ЕС страна като Италия внесе на дневен ред в ЕС идеята отново да обсъди този погрешен избор, това би имало значение. Не мога да гарантирам нищо, но без съмнение нашият глас ще бъде друг, различен от досегашния. Защото пред лицето на съмнителните предположения не преставам да повтарят: санкциите срещу Русия са икономическо, геополитическо, културно и търговски безумие“.

Позицията на Салвини е разбираема: Италия може да поиска обща дискусия по въпроса за отмяната на санкциите. Разбира се, в този случая тя ще бъде подкрепена от няколко страни едновременно – Гърция, Австрия, Кипър, Унгария… в ЕС има достатъчно недоволни от продължаващата вече четири години война на санкции срещу Русия. И ако не е натискът от страна на Германия и ръководството на ЕС, повечето страни отдавна да бяха гласували за началото на постепенното излизане от режима на конфронтация.

До миналата година основният лобист за запазването на санкционния натиск срещу Русия бе Великобритания, но сега, когато се водят преговорите за излизането ѝ от ЕС, Лондон е загубил правото си на глас. Опитът това да се компенсира с провокацията с отравянето на Сергей Скрипал и масовото изгонване на руските дипломати изглежда, че ще е временен успех на привържениците на политиката на натиск спрямо Русия.

Страните от ЕС проведоха тази антируска акция, но при това на практика във всяка от тези страни изказват сериозни съмнения в правилността на действията на правителствата им. Изгонването на дипломати без никакви доказателства за участието на Русия в отравянето на Скрипал, означава още по-сложни отношения с Москва. И това при ситуация, когато дори елитите на повечето европейски страни настояват за необходимостта да се поправят връзките с Русия. Дори и в Германия повечето партии, в това число и от управляващата коалиция, осъждат прибързаното изгонване на руските дипломати.

Т.е. победата на Лондон, а по-точно на привържениците на твърдата линия в отношенията с Русия може да се окаже пирова – принудителната солидарност по „Случая Скрипал“ може да стане последната капка за много страни от Европа. Засега решително не са казали единствено Австрия и Гърция, но ако в близко време към тях се присъедини и Италия, ЕС може да се окаже пред тежък избор.

Работата е там, че още в началото на есента трябва за пореден път санкциите да бъдат продължени. И ако Рим реши да блокира автоматичното им продължаване, предлагайки първоначално „да се поговори за това“ – ЕС ще трябва да започне дискусия. На практика няма никакви съмнения, че Рим ще предложи това.

Ако Салвини не стане министър-председател, то такъв ще стане Ди Майо, а 35-годишният лидер на „Пет звезди“ е още по-опасен за ЕС. Той не само че е против санкциите срещу Русия, а изобщо за кардиналното преразглеждане на самата роля на ЕС. Ако Салвини е евроскептик, но Ди Майо е настроен вече архикритично към ЕС. Т.е. всеки нов италиански премиер ще устрои на Евросъюза криза на „руски фронт“

И за разлика от гръцкия министър-председател Ципрас, който също обещаваше да прекрати неизгодния за страната му конфликт между ЕС и Русия, бунтът на италианците е напълно възможно да приключи с успех. Не е толкова лесно да извиеш ръцете на Италия. Да, тя, както и Гърция, се намира в лошо финансово положение, но размерите и теглото ѝ в Европа не позволяват тя да бъде игнорирана. Правителство на евроскептици в Италия само по себе си ще бъде сериозно изпитание за ЕС, а ако към всички останали разногласия (по самите принципи на функционирането на ЕС) се добавят и резките противоречия по въпроса за антируските санкции, то това може да стане критично опасно за целия европроект.

И в тази ситуация преминаването към началото на постепенна отмяна на санкциите ще бъде повече от логична и спасителна крачка за Брюксел.

Превод: Поглед.инфо