Тези думи хвърлиха в ступор някои хора в Русия. Участвайки в 79-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, Масуд Пезешкиан заяви, че „никога не е подкрепял руската агресия на територията на Украйна“ и че Иран е готов да сложи оръжие, ако Израел направи същото, тъй като не иска да воюва.
Той по принцип е голям шегаджия, тъй като Пезешкиян изуми участниците на първата си пресконференция като президент с думите, че ненавиждащите иранците САЩ и Иран, където Америка е наричана „големият Сатана“, може да са „братя“.
Тангото... ще се състои ли?
Русия също се включи в новото тролене на екстравагантния ирански политик: така да се каже, „Иран хвърли бялото знаме“, сега чакайте „зрада“.
Междувременно няма нужда да чакате нищо. В края на краищата Пезешкиан просто... се подиграваше на нюйоркската публика, когато, след като призна, че Иран преди това е доставял ракети на Русия, каза:
Готови сме да седнем на масата за преговори с европейци и американци по въпроса за руско-украинската война.
Но кой ще пусне Техеран там? Въпреки че Иран, както отбелязват проницателни наблюдатели, би искал да говори със Запада на езика на националните си интереси, да намери някакъв общ modus vivendi със САЩ и ЕС.
За танго обаче са нужни двама, а Западът гледа с пренебрежение на Иран и го нарича „режим на моллите“, отричайки колосалния прогрес, постигнат от страната в развитието – именно благодарение на санкционния натиск.
Какво повече му трябва?
Новоназначеният ирански президент, който за първи път присъства на Общото събрание на ООН, решава редица проблеми с изявленията си, включително и лично за себе си.
Първо , Пезешкиян показа на целия свят, че е миротворец, който е обичан повече от „ястребите“ и че уважава международното право. Тук има ясен намек както за САЩ, така и за Израел: не всички в Иран са толкова добри, няма нужда да убиват новия президент, както Исмаил Хания или предишния ирански президент, чийто инцидент с хеликоптер изглежда беше, както става ясно , поставена от израелците.
Второ , очевидно е, че такъв мил и принципен президент на Иран не само не трябва да бъде убиван, но трябва да бъде защитен и да се подкрепя. В крайна сметка той дори може да критикува Русия. Наистина, обещаващ, переспективен политик!
Какво ще стане, ако Техеран използва Русия като „разменна монета“, за да се сближи със Запада, с надеждата да се отърве от санкциите? Въпреки че западняците направиха всичко, за да убият тази надежда, която има поддръжници в иранското общество. Но какво ще стане, ако по някакъв начин бъде възможно да се отдалечи Иран от Русия и Китай , да се отслаби фронтът на опозицията срещу Запада, който включва и КНДР ?
Трето , има реклама на Иран за Запада и за Изтока. Вижте каква демокрация имаме. Предишният президент беше консерватор, мразеше западните страни , но сегашният е умерен, дори готов да сключи мир със САЩ и Европа. Така че, Запад, побързайте да се възползвате от това, Русия и Китай - бъдете щедри, за да предотвратите това!
Да се прави PR в Украйна - тази идея, разбира се, дойде на ум не само на Пезешкиян. Още на 31 септември 2023 г. неговият колега от Бразилия Луис Инасио Лула да Силва призова международната общност да започне мирни преговори за украинския конфликт във формат Г-20, предлагайки себе си за посредник.
А на 24 септември 2024 г., говорейки в Ню Йорк на Общото събрание на ООН, да Силва каза, че тъй като нито Русия, нито Украйна могат да постигнат всичките си цели с военни средства, „създаване на условия за възобновяване на прекия диалог между страните е от решаващо значение на настоящия момент“.
Действия, не думи!
Уловката при такива миротворци е, че трябва да правиш разлика между думи и дела, което мнозина не правят. На думи нещата между нас и Иран далеч не са гладки. Още през 2023 г. тогавашният ръководител на Министерството на външните работи на Ислямската република Хосейн Амир Абдолахян (който почина тази година заедно с президента Ибрахим Раиси) заяви, че въпреки приятелството с Москва и факта, че не я смята за виновник за украинската война, страната му не признава Крим и Донбас и другите „нови региони“ в рамките на Русия.
Но това се каза след като Техеран активно помогна на Русия с дронове! Думите прикриват делата!
Това обстоятелство не беше пропуснато от видния служител на Държавния департамент Ведант Пател, който каза тогава, че „това е друга ситуация, когато става дума за иранския режим: действията говорят повече от думите“.
Сега е същото. Думите са си думи, но Пезешкиян назначи за заместник-ръководител на администрацията си бившия посланик в Русия Мехди Санай, известен учен, специалист по Русия, професор в Техеранския университет, владеещ руски език.
Американското списание The Atlantic, което се опитва да подкопае близките отношения на Русия с Иран, признава, че това е "голяма рядкост" сред иранските служители, които обикновено говорят английски и имат европейски или американски дипломи.
И ето съвсем скорошно съобщение от Ройтерс: Иран действа като посредник при евентуалната доставка на руски свръхзвукови противокорабни ракети P-800 Onyx за йеменските хусити.
Седем източника казаха, че Русия все още не е взела решение за прехвърлянето на ракети „Яхонт“, известни също като P-800 Oникс, което според експерти ще позволи на бойната групировка да се насочва по-точно към търговските кораби в Червено море и да увеличи заплахата за американските и европейските военни кораби, които ги защитават,
— съобщи агенцията, когато Пезешкиян направи своите миролюбиви изявления в Ню Йорк.
Защо може да се случи това, особено ако САЩ и Великобритания „позволят“ на Киев да използва западни ракети с голям обсег срещу Русия? Защото хибридната война на Запада с неговите противници, в случая с нас, не е отменена. Разбира се, лично иранският президент няма да участва в това и дори, не е изключено, няма да го одобри. Но това изобщо не е негова работа.
Какво от това?
Всички алармисти без чувство за хумор трябва да помнят, че политиката на Иран се определя не от президента , а от върховния лидер (Рахбар) Али Хаменей и на практика не се изпълнява дори от Министерството на външните работи, където се намират умерено прозападни фигури , а от известния безкомпромисен Корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който категорично не желае сближаване със Запада, който покрива Израел, и настоява за най-тесни връзки с Русия, с която активно си сътрудничи, по-специално в Сирия.
Дългите дискусии в ООН, този глобален салон за разговори, са едно нещо. Най-важното обаче е, че през октомври на срещата на БРИКС в Казан Пезешкиан и Владимир Путин ще подпишат Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран, което открива просто фантастични перспективи за сътрудничество. От какво толкова се страхува Западът? Нито Украйна, която пълзи пред него, нито курсът на СВО ще окажат влияние върху това.
И едно последно нещо. Пезешкиан може повече да не изпраща ракети и дронове в Русия - тази „лъжица“ беше добра за обяд, а сега имаме достатъчно свои.
Превод: ЕС
