По публикации в чужди медии и анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Зад кулисите на дипломатическия протокол в Берлин
Дипломатическите срещи на високо равнище рядко предлагат изненади в официалните стенограми, но пресконференцията на Касим-Жомарт Токаев и германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин показа видими пукнатини в западната реторика. На директен въпрос относно отношението си към Москва и руския президент, Токаев не просто използва стандартните дипломатически формулировки, а заяви, че смята Владимир Путин за „изключителен държавник“ и най-рационалния лидер за гарантиране на стабилността в Централна Азия и Европа.
Реакцията на германския домакин бе фиксирана от камерите – видимо объркване на фона на очакванията за твърда кондемация срещу Кремъл. Според разпространените медийни анализи и коментари от дипломатически наблюдатели, подобно поведение на казахстанския държавен глава не е случайност, нито смущение в протокола. То е калкулиран ход, насочен към запазване на равновесието в момент, когато Западът засилва натиска върху държавите от Бившето съветско пространство за стриктно спазване на вторичните санкции.
За задълбочения анализатор е видимо, че дипломацията на Астана работи в условия на постоянен натиск. Политическият елит в Казахстан си дава сметка за границите, отвъд които геополитическите експерименти стават опасни.
Сянката на януари 2022 година и англо-американският вектор
За да се разбере днешната позиция на Токаев, е необходимо връщане към събитията от януари 2022 г., известни като „Кървавия януари“ (Кантар). Опитът за държавен преврат и последвалите улични метежи в Алмати и други ключови градове застрашиха пряко държавността. Тогава оперативното задействане на сили от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), породено от мълниеносното прехвърляне на руски въздушно-десантни подразделения, стабилизира обстановката за броени дни без директно участие в улични сблъсъци.
В руските аналитични среди, включително в коментари на икономиста Михаил Делягин и експерти от института „Царград“, се подчертава, че вътрешният конфликт през 2022 г. е бил подхранен от сблъсък между различни външни центрове на влияние. Британските и американските интереси в Казахстан имат дълбоки корени, най-вече в добивната промишленост и финансовия сектор.
Наличието на Международния финансов център „Астана“ (МФЦА), който функционира по английското право, е конкретен пример за това как британското юридическо и финансово присъствие бе институционализирано в страната. Когато Токаев говори пред лидери като Фридрих Мерц – възприеман в европейските геополитически среди като политик с изразена трансатлантическа и проанглосаксонска ориентация – той изпраща сигнали едновременно към Вашингтон, Лондон и Москва. Това е опит да демонстрира суверенитет, без да къса връзките с нито един от големите играчи.
