/Поглед.инфо/ Администрацията на САЩ реши да отбележи Нова година по свой си начин, обявявайки излизането си от 1 януари 2019 г. от ЮНЕСКО. Към САЩ се присъедини и Израел. Но ако за Израел всичко опира до въпроса с приемането на Палестина в ЮНЕСКО, то Вашингтон така показва собствената си слабост. А и САЩ дължат на ЮНЕСКО 600 милиона долара, което ще се отрази на нейните програми за помощ на другите страни. Точно така САЩ могат да пристъпят и към другите си международни задължения. И освен това Белият дом доброволно напуска полето на боя „с меката сила” – боят, който Съединените Щати водят десетилетия.

ЮНЕСКО, създадено през 1945 г., първоначално не ограничава своята дейност с развитието на образованието, науката и културата. Това бе площадка за обмен на идеи, разпространяване на информация, защита на свободата на словото и човешките права. На първия етап организацията служи най-вече за денацификация на Европа и за прокарването на „западните ценности”. Но поради увеличаването на членовете на тази организация, балансът на силите в нея се сменя, а разочарованието на западните бащи-основатели към резултатите от нейната дейност нараства. Новите държави-членки на ЮНЕСКО започват да искат действително равноправие и защита не само на „общочовешките”, но и на националните ценности. САЩ все по-често остават сред малцинството в ЮНЕСКО.

В миналото САЩ неведнъж прекратяват финансирането на тази организация и дори членството си в нея. Най-често това се случва заради подкрепата към Израел, но не само. През 1984 г. при Роналд Рейгън Америка временно излиза от ЮНЕСКО под предлога, че тази организация уж е враждебна към „свободната преса” и „свободния пазар”-. Не помагат и няколкото опита на ЮНЕСКО да стане по-угодно на САЩ, например, избирането като нов генерален директора на организацията на бившия министър на културата на Франция, еврейката Одри Азулай – в отговор на обвиненията за антиизраелски позиции.

Азулай се постара да отложи или смекчи много антиизраелски резолюции, намиращи се на разглеждане в ЮНЕСКО. Мнозина причини, с които САЩ обясняваха плана си за изход от организацията, са вече недействителни – всичките 12 текста по Близкия изток, приети там в последно време, са съгласувани с Израел и с арабските страни-членки на ЮНЕСКО. Но във Вашингтон усилията на Азулай остават незабелязани. Това говори, че проблемът излиза извън рамките на арабско-израелските противоречия.

Критично настроеният към Тръмп The Wall Street Journal тук е на негова страна. Вестникът твърди, че десетки години ЮНЕСКО е политическа агенция, образователната програма на която е управлявана от Съветския съюз и антиамериканският уклон на тази агенция „никъде не си е ходил”. Заявлението за излизането на САЩ от основната агенция на ООН по културата се смята от вестника за правилно решение, игнорирайки предупрежденията на коментаторите, които смятат, че с това решение Вашингтон „се опитва да се застреля сам в крака”. Белият дом вече не вярва в способността на този крак да ходи там, където му трябва.

С „меката сила” по света се случва същото, като в световната икономика: в резултат на глобализацията, доминирането на САЩ не се засилва, а отслабва. В бизнеса, в информационните технологии, в културата се появяват нови сили, чиято конкуренция американците често не издържат. От тук и стремежът на администрацията на Тръмп към протекционизъм, към обграждането на САЩ от външно влияние. Бездоказателственото преследване на руските медийни агенции RT и „Спутник” в САЩ и съюзните им страни – това е потвърждение. При това тези действия на администрацията на Тръмп намират подкрепа и сред противостоящите му демократи.

Провалите на САЩ при използването на „меката сила” се фиксират със специални изследвания.

Проведеното от лабораторията Portland Communications проучване сред 11 хил. души по света The Soft Power 30 Index of 2018 показа, че в използването на „мека сила” САЩ са на четвърто място пред Великобритания, Франция и Германия.

Оттеглянето на САЩ от ЮНЕСКО не е единственият пример за тяхното оттегляне от бойното поле на „меката сила”. В средата на 2018 г. САЩ със скандал напуснаха Съвета на ООН по правата на човека. Представителят на Съединените щати в ООН, Ники Хейли, без да се церемони с писналата ѝ „мекота” заяви: „Прекалено дълго Съветът по правата на човека беше защитник на нарушителите на човешките права и дупка с политически пристрастия”.

Друга институция за правата на човека, Международният наказателен съд (МНС) в Хага, където американците не се присъединиха, получи сериозно предупреждение от Белия дом миналата година: съдиите на МНС бяха уведомени, че САЩ могат да наложат лични санкции срещу тях, ако те продължат да разглеждат случаи на престъпления срещу човечеството, извършени от американци в Афганистан и други страни.

Иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф съвсем остроумно нарече поведението на САЩ в последно време „доктрината на излизането”: администрацията на Тръмп, според него, излиза от всичко подред: от НАФТА, от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, от Парижкото споразумение за климата, от ЮНЕСКО - от всичко. „Следователно хората вече не могат да се доверяват на изявленията на Съединените щати. Има ли нещо, което администрацията на Тръмп все още да не е напуснала? Може би от Земята като цяло?”, пита Зариф. Разбира се, САЩ няма да напуснат Земята, но фактът, че курсът им в международните дела тази година ще стане още по-рязък, е съвсем без съмнения.

Не е изключено, че в пропагандните дейности на международната арена САЩ напълно ще се откажат от „бялата зона” на коректните дискусии и свободния обмен на мнения, потъвайки в „сивите” и „черните” зони на манипулацията и фалшификацията.

/Превод: В.Сергеев