/Поглед.инфо/ Премиерът на Грузия Иракли Кобахидзе бе на официално посещение в Турция, където проведе разговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган . Последният път, когато лидерите на Грузия и Турция се срещнаха, бе през есента на 2023 г.
Тогава Ердоган разговаря с предшественика на Кобахидзе Иракли Гарибашвили в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Ако говорим за двустранни посещения на високо ниво, последният път, когато министър-председателят на Грузия посети съседната страна, беше през 2021 г.
Между другото, това е важен нюанс. Контакти на най-високо ниво между двете страни, въпреки повишеното насищане на руски и чуждестранни анализатори с дискусии за успеха на използването на т. нар. „мека сила“ от Анкара по отношение на Тбилиси, преминаването през територията на Грузия от Азербайджан до Турция на стратегическата енергийна комуникация Баку - Тбилиси - Джейхан, газопроводът Баку – Тбилиси - Ерзерум, железопътната линия Баку – Тбилиси - Карс, развитието на двустранните търговско-икономически отношения, преценките за появата на почти военно-политически съюз на Азербайджан-Грузия-Турция, не са придобили системен характер.
Причината е, че Грузия, загубила контрол над Абхазия и Южна Осетия след войната с Русия през август 2008 г., започна да се сблъсква с фактора на „пълзящата експанзия“ на Турция в редица свои региони (Аджария, Самцхе-Джавахети, Квемо Картли и Кахетия).
В същото време, имайки предвид трудната икономическа ситуация в Грузия, Турция се полага и залага преди всичко на икономиката като основа на своите „проекти“, въпреки че по някаква причина турците не са направили сериозни инвестиции в производствения сектор в Грузия досега.
Следователно, намирайки се в „геополитически клещи“, Грузия активно се носеше към Запада, използвайки въпроса за доставката на каспийски енергийни ресурси на западния пазар, заобикаляйки Русия, в своя полза, действайки като мост между Кавказко-Каспийския и Средния Източни райони.
Смяташе се, че в подобна схема Западът може да стане гарант за нейната сигурност и стабилност. Ето защо контактите на най-високо ниво между Грузия и Турция винаги са се определяли от опортюнистични геополитически съображения. И сегашното посещение на Кобахидзе в Анкара не беше изключение в това отношение.
Факт е, че след като грузинският парламент прие закона за чуждестранните агенти, Западът започна да го заплашва с ограничаване на процеса на интеграция в ЕС и различни санкции, включително в областта на търговско-икономическите отношения.
Вярно, в това отношение правителството на управляващата партия „Грузинска мечта“ все още не е обявило промяна във вектора на външната политика на Изток, но те се приближиха много близо до „пресечната линия“. Освен това, ако преди Русия беше единствената страна, която изрази морална подкрепа на грузинските власти, сега и Ердоган заяви това:
Още веднъж подчертахме силната подкрепа на Турция за Грузия, пожелавам събитията да завършат благоприятно за народа на Грузия.
При това той обеща да помогне на Грузия да разшири участието си в регионалната търговия и инвестиционни дейности и да увеличи търговския оборот между страните до пет милиарда долара.
Освен това, като отчита баланса на силите в региона и ролята и позицията на Русия, приближавайки се към практическото прилагане на декларирания от него формат „3+3” (Русия, Иран, Турция, Азербайджан, Армения, Грузия) към създаване на система за сигурност в Закавказието без участието на Запада.
Преди това Грузия избягваше да участва в работата в тази област, но сега всичко може бързо да се промени и тя може да се превърне в ефективен стратегически транзитен буфер между Турция и Русия. Турция също е заинтересована да възпрепятства желанието на САЩ и ЕС да засилят военното си присъствие и друго влияние в Черноморския басейн и за постигането на тази цел си сътрудничи с Русия на фона на претенциите за ролята на силен регионален лидер.
Позицията се утежнява от факта, че Русия разполага с всички сили и средства за решаване на подобен проблем, както и с различни лостове за натиск върху региона. Освен това, вече формираните тесни турско-руски икономически връзки ограничават възможностите на Турция открито да маневрира и да действа в ущърб на двустранните отношения. Ето защо посещението на Кобахидзе в Анкара се оказва навременно и важно. Грузия се завръща в „голямата политика“.
Превод: ЕС