/Поглед.инфо/ Ръководителите на четирите водещи страни на Запада излязоха с крайно рязко по своята интонация заявление. Те обвиниха Русия в „първата от Втората световна война насам химическа атака“ на територията на Европа. Това извежда конфронтацията между Русия и Запада на ново, значително по-сериозно равнище. Какъв е мотивът на западните лидери и как трябва да им отговори Русия.
Кампанията срещу Русия, започнала след провокацията с опита за отравяне на бившия полковник от ГРУ Скрипал в Лондон, достигна до своя апогей. Появи се съвместно заявление на Доналд Тръмп, Еманюел Макрон, Ангела Меркел и Тереза Мей, издържано в еднозначно твърд стил:
„Ние, лидерите на Франция, Германия, САЩ и Великобритания, сме възмутени от атаката над Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри на 4 март 2018 т. Британският полицейски служител, който също стана жертва на атаката, остава в тежко състояние. Животът на много невинни британци бе подложен на опасност…
Това използване на вещества с невропаралитично действие военен тип, създадено в Русия стана първата химическа атака на територията на Европа след Втората световна война…
Тази атака над суверенитета на Великобритания, както и всяка употреба на подобни вещества от страна на държава, са явно нарушение на Конвенцията за химическото оръжие и международното право. Това е заплаха над нашата обща сигурност.
Великобритания подробно е осведомила развитието на ситуацията на своите съюзници и им е разказала, че, вероятно, именно Русия стои зад атаката. Ние споделяме позицията на Великобритания, че няма алтернативно правдоподобно обяснение на случилото се…
Отказът на Русия да отговори на законното искане на британското правителство подчертава отговорността на Руската федерация за нападението. Ние призоваваме Русия да отговори на всички въпроси, свързани с атаката в Солсбъри. Русия трябва да предостави пълното досие по програмата „Новичок“ в Организацията за забрана на химическото оръжие.
Нашето безпокойство също така се засилва на фона на по-ранното безотговорно поведение на Русия. Ние я призоваваме да изпълни своите задължения като член на Съвета за сигурност на ООН по поддържане на международния мир и сигурност“.
Подобно заявление носи извънреден характер. И такива колективни демаршове с обвинения по адрес на нашата страна не е имало през четирите години, изминали от завръщането на Крим. Тонът и съдържанието на заявлението не оставят съмнение, че Западът е определил Русия за виновна за покушението срещу Скрипал и няма намерения да отчита никакви възражения и опровержения. Призивът към Москва да отговори на всички въпроси по програмата за „Новичок“ носи формален характер. Против Русия вече се предприемат различни мерки – от изгонване на дипломатите ѝ от Великобритания до анонсиране на нови санкции от страна на Франция. Възниква логичният въпрос: защо Западът сега изостря и така напрегнатите отношения с Русия? Какво се случва? Да не би четиримата лидери наистина да вярват, че Владимир Путин е дал заповед за убийството на Скрипал. Т.е. смятат, че нашият президент, признат от тях самите за най-силния и опитен геополитически играч, се е превърнал в карикатурен злодей от филмите за Джеймс Бонд? Ни цялото неуважение към равнището на интелекта им е невъзможно да се повярва на това. Значи, те сами не вярват в това, в което обвиняват Русия и правят това с чисто политически цели. Какви? Целта се състои в баналното засилване на натиска срещу нашата страна, в демонстрация на солидарната твърда позиция на Запада. За да постигнат, ако не отстъпки, то придвижване но редица конфликтни и спорни въпроси. За това какво не го устройва Западът в политиката на Русия, добра представа дава редакционната статия на „Вашингтон Поуст“. По неговите публикации, както и по някои статии във „Файненшъл Таймс“ може, както по съветските времена по заглавията на „Правда“, да се получи представа за позициите на управляващата партия (в нашия случай – на атлантическия елит). Статията под название „Великобритания наказва Путин, Америка трябва да се присъедини към нея“ е публикувана преди появата на „заявлението на четиримата“ в сряда. Но опорните ѝ точки са конкретни: „Западните правителства не са способни да удържат режима на Владимир Путин от все по-дръзките актове на агресия. Изводът на британското правителство за това, че „с висока вероятност“ именно Русия стои зад покушението срещу бившия руски разузнавач и неговата дъщеря, прозвуча седмица след военното настъпление на руските нередовни войски, при поддръжката на артилерия и танкове, срещу позициите на американците в Сирия. Освен това Москва предприе много опити за намеса в западните избори, а нейните военни самолети неведнъж са нарушавали въздушното пространство на западните държави. Г-н Путин продължава да увеличава интензивността на своите провокации – някои от тях са безпрецедентни дори и по мерките на Студената война – защото видя, че няма да му се налага да плати за тях някаква значима цена. Но, за да се спре Путин, действията на Лондон няма да са достатъчни. Тук е необходим съгласуван отговор на целия Запад. Адекватната международна реакция срещу действията на г-н Путин ще удържат Русия от по-нататъшни авантюри на всички фронтове: в Сирия, където, както ООН изяснява, Русия е причастна към извършването на военни престъпления, в Украйна, където подкрепяните от Русия сили продължават да се борят за военно преимущество, в киберпространството, което е запълнено от руски хакери и ботове. При отсъствието на такива действия амбициите на г-н Путин и неговата дързост единствено ще растат“. Всичко е пределно просто: Сирия, Украйна, вътрешните дела на Запада. Т.е. грубо казано, Москва не само, че трябва да престане с воденето на настъпателна геополитическа игра, но и да стане сговорчива на украинския, сирийския и европейския фронтове. Но всички тези мечти на Запада са неосъществими – така какъв е тогава смисълът да не упражнява натиск върху Москва. Разбираемо е, че Тръмп, Макрон и Меркел се ръководят от различни мотиви при подписването на това заявление. Тръмп трябва да се обезопаси максимално от упреците, че има връзки с руснаците. Макрон трябва да демонстрира своята солидарност с общата линия (за да не му се попречи след два месеца да пристигне в Русия на Санктпетербургския икономически форум). Меркел, едва вчера приключила епопеята по формирането на новата коалиция, също няма намерение да започва четвъртия си мандат с „мекушавост по отношение на Путин“ (а именно така би бил оценен от атлантиците отказът за подписване на съвместното заявление). В обобщение имаме работа със солидарната позиция на четири водещи западни страни, на които Русия трябва да отговори. Как именно? Рязко и хладнокръвно. Русия категорично отхвърля безпочвените обвинения и назовава истинските причини за появата им. Да наречем нещата със собствените им имена: провокаторите-провокатори. Ние не прекъсване отношенията, не се чудим, не нагрубяваме в отговор. Ние сме виждали всичко това в отношенията си със Запада не веднъж или два пъти, а стотици случаи на колективен натиск върху страната ни откакто преди века ние излязохме сред великите държави, решаващи съдбата на света. Няма да се прегънем под днешния натиск. Ние ще продължим да вървим по своя курс, постигайки своите цели, отстоявайки нужната ни конфигурация на световните сили. Четири велики държави, три от които влизат в Съвета за сигурност на ООН – това, разбира се, е голяма сила, Само че всички те се управляват, както показва реакцията им относно „Делото Скрипал“, от един център. Суверенитетът на тези държави е ограничен и това е тяхната основна разлика от Русия. Която, както и Китай, и Индия, всъщност е наистина самостоятелна велика държава.
Превод: Поглед.инфо