/Поглед.инфо/ Как се получи така, че напълно незабелязано за руското общество в съседна страна се появи проект, потенциално способен да разруши и унищожи Русия?

Отговорът на този въпрос се намира в историята на неговото създаване, която продължава не едно десетилетие. Когато в най-затънтеното място на Казахстан, наричано даже сатанинско, започна да се създава новата столица Астана, се посочваха различни причини, главно вътрешни за Казахстан. Основна димна завеса за създаване на града беше твърдението, че новата столица, построена в пустинно неразработено място, ще помогне на властта в Казахстан да бъде равноотдалечена от влиянието на всички основни кланове (жузове) в страната, особено от южния жуз, под чието влияние се намираше предишната столица Алма-Ата. И тази „причина” се оказа твърде удачна, обществото, както казахстанското, така и руското, я възприе спокойно. Но под тази димна завеса започна да се осъществява съвсем друг проект.

В проекта „Астана” се преплетоха и сблъскаха интересите на съвършено невероятни групи: нефтените интереси на корпорациите под контрола на Джордж Буш и Дик Чейни, противопоставянето във връзка с проекта „Единна световна религия” между Назарбаев и Римския папа, създаването на световната икономическа империя на Британската корона, притеглянето на руската икономика в нова офшорка, създаването на нов, подконтролен на Великобритания ислямски финансов център и много други. Даже архитектурните решения в новата столица на Казахстан говорят за силите, заради които се създаваше този град. На 29 септември 2006 г. президентът Буш прие в Белия дом президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Държавният департамент на САЩ и сътрудниците на Съвета за национална сигурност се обявиха решително против посещението. За срещата лобира старият „приятел” на Назарбаев, вицепрезидентът Дик Чейни и тя се състоя. По време на президентството на Бил Клинтън Чейни заемаше поста генерален директор на Halliburton, водещ доставчик на услуги в нефто-газовия отрасъл и имаше огромно влияние в Казахстан. Чейни беше член на консултативния съвет по нефта на Казахстан, близък приятел на Назарбаев. Когато Конгресът на САЩ възложи на министерството на правосъдието да разследва факти на корупция в Казахстан и облаците над Назарбаев започнаха да се сгъстяват, именно Чейни отначало забави разследването, а след това му сложи спирачки. Към онзи момент Назарбаев и членовете на неговото семейство станаха собственици на най-голямото в света частно състояние, „заработено” в областта на нефта, газа, телекомуникациите, туризма, производството на строителни материали, банковото дело и финансите. Сега Нурсултан Назарбаев е един от най-богатите хора в света. Корупционният скандал, иницииран от Конгреса, беше наречен Казахгейт. Свързаният със западни нефтени компании американски бизнесмен Джеймс Гифън беше обвинен в даването на милионни подкупи на казахстански чиновници. Гифън управляваше неголямата нюйоркска банка Mercator Corporation, която консултираше правителството на Казахстан и представяше неговите интереси на преговорите за концесии за нефт и природен газ със западни енергийни компании. В 1995 г. Mercator спечели държавен контракт, а Гифън стана „съветник на президента на Казахстан”, което му даваше особени привилегии в отношенията между Казахстан и западните енергийни компании. От всяка успешна транзакция за „Меркатор” се предназначаваше определена сума, която фактически се заплащаше от енергийната компания в рамките на сделката, която тя сключваше с правителството на Казахстан. Тези пари отиваха в депозитни сметки в няколко швейцарски банки. От тези сметки Гифън заплащаше услугите на високопоставени казахстански чиновници, включително министър-председателя Балгимбаев и президента Назарбаев. От 1995 г. до 1999 г. сумата на тези заплащания достигна 78 млн.дол. Същевременно чрез Гифън в Казахстан укрепваха позициите на ЦРУ и Държавния департамент, които бяха крайно заинтересовани в „сътрудничество” от този род. Подобна практика се прилагаше широко в целия централноазиатски регион: Афганистан, Казахстан, Азербайджан и Узбекистан. При това централни фигури навсякъде бяха едни и същи: Ричард Чейни, Ричард Секорд, Ричард Армитидж, Джордж Буш-старши, Дейвид Кимче (МОСАД), Аднан Хашоги (разузнаване на Саудитска Арабия) и Фархад Азима. Всички операции се провеждаха от избрани оператори: Halliburton, Unocal, Delta Oil, Enron, Union Bank of Switzerland (UBS), Credit Suisse, Bank of New York и Deutschebank.

***

Цялата стратегия за контрол над централноазиатския нефт беше формулирана и инициирана още от администрацията на Джорд Буш-старши, под ръководството на Збигнев Бжезински и Хенри Кисинджър. До напускането на президентския пост Буш-старши проведе редица тайни операции, които осигуриха продължението и успеха на тази стратегия. Тези мероприятия включваха изпращането в Азербайджан на предани на него участници в скандалната сделка „Иран – контра” – Ричард Секорд, Ричард Армитидж и Фархад Азима, а в Казахстан – Джеймс Гифън. В август 2001 г. талибанското правителство в Афганистан се отказа от сделка с Unocal (САЩ) и Delta Oil (Саудитска Арабия), с която се разрешаваше на Unocal и Delta строителството и контрола над тръбопроводите от Каспийския басейн през Афганистан към Индийския океан. Администрацията на Буш се състоеше в значителна степен от бивши специалисти в областта на енергетиката. Самият Буш представяше Harken Energy и други компании, Кондолиза Райс - Chevron, Том Уайт – Enron и т.н. В Афганистан пострадаха интересите именно на тези компании. Същевременно в офисите на ФБР, разположени в северната кула на Световния търговски център, продължаваше разследването и архивирането на документите по Казахгейт, засягащ интересите на същите оператори. Там се разследваха незаконните операции с централноазиатско злато, корупцията във висшите ешелони на властта в Казахстан, изплащането на подкупи на казахстанската върхушка от представителите на Mobil Oil Гифън и Уйлямс, прането на пари чрез Deutsche Bank и Credit Suisse и много други.

Най-крупните от тях, разследвани в службата на ФБР в северната кула в момента на терористичния акт на 9 септември 2001 г., са обединени от действията на администрацията на САЩ в прокарването на интересите на американски и саудитски нефтени компании в Централна Азия и Русия. Основните от тях са следните:

- Скандалът с Джеймс Гифън и Брайън и Credit Suisse и Mobil Oil, Phillips Oil, Chevron и Halliburton в Казахстан. Представителят на Израел и т.нар. „руска мафия” Марк Рич переше получените пари с помощта на мрежата Bank of New York - Cayman Islands - Deutsche Bank и провеждаше операции по нефтени суапове;

- Съвместни операции със сметки в UBS на компанията Mega Oil и на бившите играчи от Iran-Contra в областта на наркотрафика;

- Операции на Enron и Unocal в Афганистан и Пакистан, където, използвайки канали на Deutsche Bank, се осъществяваше „черен нал” (незаконен трафик на налични пари);

- Скандал с Кевин Инграм, в който изпълнителният директор на Deutsche Bank беше осъден за пране на пари за закупуване на оръжие за ислямски терористи чрез свои пакистански агенти;

- Пране на руски пари от Bank of New York, когато отделени за Русия кредити се превеждаха през Каймановите острови, където попадаха в сметки на Deutsche Bank и Banker's Trust.

Всички документи и разработки на ФБР бяха унищожени по време на терористичната атака срещу кулите-близнаци, което даде възможност на управляващия елит на САЩ да продължи да провежда своята политика в централноазиатския регион. А в Афганистан и Ирак бяха осъществени военни интервенции, чрез които с един удар бяха разрешени всички проблеми нанефтените и енергийни гиганти.

Продължение от първа част

Превод: Поглед.инфо