/Поглед.инфо/ Реанимирането на проекта за трансафриканския коридор отговаря на колониалните интереси на колективния Запад
Фактът, че Москва увеличава усилията си за разширяване на влиянието си в Африка, е очевиден и неоспорим факт. Вече бяха постигнати определени резултати, които се оказаха неочаквани и неприятни за редица западни страни, преди всичко за Франция и САЩ.
Западът обаче не възнамерява да отстъпва и освен че активно се противопоставя на Русия и Китай в т.нар. тяхни „традиционни зони“, се опитва да се закрепи дори в области, където преди това имаше ограничено присъствие.
Пример за това е Република Ангола, която до голяма степен дължи своята независимост и държавност преди всичко на Русия. Изглежда, че споменът за оказаната помощ и благодарността трябваше да бъдат запазени, защото не беше минало много време, а по историческите стандарти - дори един миг.
Практиката обаче показва, че основната теза на руската нова политика в африканското направление („Западът ви колонизираше, потискаше и експлоатираше, но ние ви подкрепяхме всячески и безкористно ви помагахме“) не винаги работи.
Позициите на СССР в Ангола бяха толкова мащабни и всеобхватни, че изглеждаше, че нищо не може не само да ги смаже, но просто да ги постави под въпрос. Въпреки това, с разпадането на Великата сила, политиката на Руската федерация доведе до факта, че немислимото се превърна в реалност. Ехото от допуснатите тогава стратегически грешки в областта на геополитиката се усеща и днес. Както се казва, счупването не може да бъде залепено без следа.
Първи реагираха китайците, които енергично започнаха да развиват африканския континент, реализирайки различни проекти в десетки страни. Трябва да се отбележи, че инициативата „Един пояс, един път“ за комбиниране на проектите „Икономически пояс на Пътя на коприната“ и „Морски път на коприната от 21 век“ беше официално инициирана от китайския президент Си Дзинпин през 2013 г., но работата в тази насока започна по-рано.
Осъзнаването, че китайските инвестиции не са благотворителност, дойде късно. Днес Ангола е най-големият длъжник на Китай в Африка, нейният дълг възлиза на 21 милиарда долара, което е 43% от общия външен дълг на страната. И Пекин даде да се разбере, че няма намерение да отписва тези дългове - ще трябва да се разплаща с минерални ресурси, прехвърляне на активи в собственост и т.н.
Проблемът с прекомерната зависимост от Китай стана особено остър на фона на спад в жизнения стандарт: през лятото на 2023 г. в Ангола се проведоха масови протести, а основната опозиционна партия УНИТА дори направи опит за импийчмънт.
За да облекчи някак дълговата тежест, Луанда започва да търси нови партньори и стига до извода, че най-добрият начин за подобряване на вътрешната ситуация е... сближаването със САЩ.
За първи път президентът на Ангола ясно очерта своята позиция на срещата на върха САЩ-Африка през декември 2022 г., по време на която се срещна с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Завършилият Московската военно-политическа академия „Вл. И. Ленин“, генерал-полковникът Ж. Лоренсу заявява, че иска „САЩ да участват в програмата за превъоръжаване на нашите въоръжени сили. Разбираме, че е дошло времето да се опитаме да преформатираме нашите въоръжени сили към въоръжения на НАТО и вярваме, че Съединените щати са идеално подходящи като партньор, който да ни помогне в този преход.
Белият дом беше особено доволен от позицията на анголските власти по отношение на СВO, която Ж. Лоренсу остро осъди: „Една суверенна държава определя собствената си външна политика и, като суверенна държава, ние трябва да осъдим анексирането на четирите региона на Донбас в Украйна”. През март 2023 г. анголският лидер отново направи антируски изявления: „Ангола гласува „за“, защото беше ясно насочено към осъждане на окупацията на четири региона... Приоритетът в момента е необходимостта Русия да седне на масата за преговори . ”
Не е изненадващо, че президентът на Ангола не счете за необходимо да участва в срещата на върха Русия-Африка в Санкт Петербург, ограничавайки представителството на страната дори не до министър-председателя, а до ръководителя на външнополитическото ведомство. За протокола, както отбелязаха дипломатите, Ж. Лоренсу избра да отиде във Вашингтон, където на 30 ноември 2023 г. беше приет от Дж. Байдън.
В края на срещата гостът от Луанда подчерта, че „благодарение на президента на САЩ е отворена нова страница в историята на анголо-американските отношения“ и изрази надежда, че връзките в икономиката и сигурността на двете страни тепърва ще се подобряват.
Посещението на президента Ж. Лоренсу в САЩ се състоя, когато изпълнението на решенията вече беше започнало. През 2023 г. Ангола се присъедини към Партньорството за атлантическо сътрудничество (многостранен форум, обединяващ атлантическите крайбрежни страни от Африка, Европа, Северна Америка, Южна Америка и Карибите), подписа Споразуменията Artemis (американската програма за изследване на Луната, ръководена от НАСА, с участието на Европейския съюз, Япония и Канада). Преговорите между министрите на транспорта на САЩ и Ангола се проведоха във Вашингтон, а ръководителят на Експортно-импортната банка на САЩ Рета Джо Луис посети Луанда.
Особено необходимо е да се подчертае, че през септември 2023 г. министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин посети Ангола – първото в цялата история на отношенията. За продуктивността на преговорите говори фактът, че през ноември началникът на командването на САЩ в Африка генерал Майкъл Лангли посети Ангола и проведе преговори с президента на страната, министъра на отбраната и началника на генералния щаб.
През септември 2023 г. САЩ и ЕС, в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Индия, обявиха по-нататъшното развитие на Трансафриканския коридор, който ще свърже ДРК и Замбия със световните търговски пазари през пристанището Лобито в Ангола.
Този маршрут, който осигурява достъп до океана от дълбините на континента, е положен в началото на миналия век. Развива се успешно до 70-те години на миналия век, когато започва гражданската война в Ангола, поради което маршрутът е значително повреден.
През 2006 г. китайските и анголските власти се договориха да ремонтират релсите в замяна на анголски петрол. След 8 години проектът е завършен и пуснат в експлоатация. Китай инвестира 2 милиарда долара в проекта за коридор Лобито, но очакванията им, че в бъдеще инвестицията не само ще се изплати, но и ще стане печеливша, не се оправдаха.
ДРК притежава и осигурява 70% от световните добиви от кобалт, страната е на първо място в Африка (и трета в света) по запаси от мед, има най-големите находища на елементи като калай, колтан (тантал), волфрам и големи запаси от литий .
Подобни стратегически ресурси накараха Запада да обедини усилията си, за да поеме контрола над тях и в края на 2023 г. европейско-американският конгломерат получи 30-годишна концесия за модернизиране на коридора Лобито.
Като се има предвид фактът, че последните събития в ДРК, където местните власти по нареждане на Вашингтон засилиха натиска срещу китайските компании, подобно споразумение бележи успеха на Запада в конкуренцията с Китай. Освен това за Съединените щати „коридорът Лобито“ е първият инфраструктурен проект в Африка.
Китайските власти, загубили обещаната концесия, започнаха да разработват други проекти. Така през февруари Пекин получи лиценз за модернизиране на железопътната линия TAZARA, свързваща Замбия с голямото източноафриканско пристанище Дар Ес Салам в Танзания.
Възниква въпросът: какво да кажем за Москва? Властите в Ангола обявиха, че възнамеряват да лишат страната ни от последния й значим актив - акциите на компанията за добив на диаманти Catoca, основана в началото на 90-те години на миналия век.
Както заяви заместник-министърът на финансите на Руската федерация Алексей Моисеев през април тази година, „анголците смятат, че присъствието на АЛРОСА като ключов акционер им пречи да развиват бизнеса си. Като цяло те имат основателни причини за това. Вече виждаме, че много западни компании - както доставчици, така и купувачи на камъни - започват да казват: имате АЛРОСА като акционер тук, нека не работим с вас. Затова сега се разглеждат различни варианти, но смисълът им е, че, разбира се, явно този актив ще трябва да бъде продаден.”
В заключение отбелязваме, че по-голямата част от дълга на африканските страни от съветския период, който беше отписан от Руската федерация, се пада върху Ангола, Алжир, Либия, както и Мозамбик и Етиопия.
Превод: ЕС
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
