/Поглед.инфо/ Честно казано, завчера мислех да поговоря за нещо друго – за търговския спор между САЩ и Китай или за готовността на европейските милитаристи да пожертват Европа за собствените си амбиции. Но вечерният телефонен разговор засенчи всички останали теми и просто няма смисъл да пиша за нещо друго освен за това, а може би и за срещата на Тръмп със Зеленски, насрочена за петък, 20:00 часа московско време.

Какво точно беше това и какви последици има за всяка от четирите страни в украинския конфликт? Наистина са четири: Русия, Украйна, Европа и Съединените щати.

Да започнем с Русия. Очевидно е, че надвисналата, съвсем реална перспектива за предаване на ракетите „Томахоук“ на Киев, меко казано, сериозно разтревожи руското ръководство.

Както заяви предния ден директорът на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин, „Русия би възприела доставката на „Томахоук“ на Украйна като враждебна стъпка; това значително би увеличило рисковете за глобалната сигурност “.

Е, рисковете си са рискове, но основният проблем е, че в този случай, за разлика от всички предишни, всъщност ще трябва да реагираме, тъй като „Томахавките“ потенциално са способни да носят ядрена бойна глава. И ще трябва да реагираме съгласно протокол, който предвижда удари както срещу центровете за вземане на решения, така и срещу основния източник на заплахата, а именно Съединените щати.

По очевидни причини, ние бихме направили това изключително неохотно, но ако не го направим, това би означавало напълно да дискредитираме собствените си заплахи в очите на враговете ни, които отдавна са свикнали да потъпкват всякакви руски „червени линии“.

На Запад, и особено в НАТО, са убедени, че могат съвсем лесно (ако са заедно със САЩ) да спечелят война срещу Русия, просто защото Москва никога няма да посмее да използва ядрени оръжия първа или да нанесе наистина чувствителни удари по европейските столици.

Липсата на решителен отговор на прехвърлянето на „Томахоуките“ – а най-вероятно такъв нямаше да има – само щеше окончателно да ги убеди в правотата им и тогава нямаше да можем да избегнем една срамна Велика война.

Телефонният разговор, проведен вчера, който (както беше потвърдено от помощника на руския президент Юрий Ушаков) се състоя по инициатива на Кремъл, ни освободи от тази трудна дилема, поне засега. Въпросът е какви други отстъпки, освен отказването от части от Запорожка и Херсонска област, ще изисква това от нас на преговорите в Будапеща?

Американците също не са глупаци и разбират прекрасно причинно-следствената връзка на вчерашния разговор. Какво да кажа? Изнудването на Тръмп беше успешно, поне доведе до някакви осезаеми резултати.

Ако обаче бях САЩ, нямаше да бързам да се радвам толкова; те си имат свои собствени главоболия, които, както показаха изтеклите десет месеца, не могат да решат. Но за това по-късно.

Сега за Украйна. Зеленски несъмнено отлетя за Вашингтон с очакването за успешни преговори, а новината за споразумението на Тръмп с Путин за среща на върха в Унгария беше като удар по главата.

Само вчера, когато украинската делегация, водена от Йермак, вече в САЩ, проведе разговори в Държавния департамент, изглеждаше, че всичко върви гладко, но днес перспективите за получаване на „Томахоукс“ тук и сега изглеждат изключително илюзорни.

Но вероятността на срещата на върха Русия-САЩ да бъде подписан някакъв документ от типа на този в Анкъридж, който режимът на Зеленски при никакви обстоятелства няма да може да представи като своя „победа“, изглежда далеч по-лоша.

Компромисът от Анкъридж, ако бъде потвърден в Будапеща, няма да означава победа за Русия, ала за Украйна, или по-точно за режима, ще бъде пълен провал.

Да, Украйна ще може да оцелее като държава и Москва нямаше да има нито един шанс да я сближи с Русия, но самият Зеленски щеше да трябва да си тръгне и това щеше да бъде смъртна присъда за него, може би дори по престъпна форма.

Така че настроението на киевския узурпатор днес очевидно е влошено. И най-важното е, че той вече няма възможност да лети до Лондон по пътя и да получава съвети (инструкции) как да се справи със сегашната ситуация. Не всичко обаче вече е свършило. Да видим за какво все пак се е договорил Зеленски на срещата в Белия дом.

Европейците са в не по-малко кисело настроение тази сутрин, особено тези, които си легнаха рано снощи и пропуснаха всичко. Така че липсата на ясна реакция от Брюксел или други европейски столици (с изключение на Будапеща, разбира се) е разбираема.

Факт е, че ситуацията изглежда дори по-лоша за Европа, отколкото за Украйна, защото помирението между Русия и Съединените щати – независимо от условията – в крайна сметка неизбежно ще доведе до отмяна на американските санкции и завръщане на американски компании на руския пазар. Тръмп намекна за това много ясно вчера.

От коментара на Ушаков: „Президентът на САЩ посочи, че прекратяването на конфликта би отворило огромни перспективи за сътрудничество между Русия и Америка .“

В резултат на това Европа ще остане сама със своята русофобия, загубила руските енергийни ресурси, китайския пазар и американската благосклонност – крайно време е да се поръча погребението.

Но проблемите на Европа не свършват дотук. Мястото на предстоящата среща на върха нанесе сериозен удар на глобалистите там. И така, какво се случва? Среща на върха на територията на ЕС и НАТО, в най-мразената държава в Брюксел (след Русия, разбира се), и какво ще кажете за заповедта за арест от МНС?

Ами затварянето на въздушното пространство, което сега ще трябва да бъде отворено отново? Как е възможно изобщо човек, когото от години се опитват да направят политически парий, да разговаря за световната политика в сърцето на Европа и дори да решава собствената им, европейска, съдба? Този позор ще бъде по-лош от нашия с „Томахавките“.

Според запознати с графика на Тръмп, срещата на върха може да се проведе на 25-26 октомври (хм, тези дати звучат познато), което ще остави на Европа още 10 дни, за да разработи стратегия за саботиране на всяко споразумение между Русия и САЩ. Те са правили това успешно и преди. Защо да не опитат същия трик отново?

И това, струва ми се, е основният проблем на САЩ. Така че, те биха могли да окажат натиск върху Русия, убеждавайки ни да направим големи отстъпки, например по отношение на приятелството с Китай, развитието на БРИКС или отказването от долара (ще се откажем от тези позиции без да се замисляме), но след това ще трябва по някакъв начин да приложат споразуменията – или, по-просто казано, да принудят Киев да се съобрази. Ами ако Зеленски отново се затрудни и, подкрепен от Европа, заяви, че няма да направи нищо от това, и ако загуби, цялата вина ще падне върху Тръмп за това, че е „попречил на Украйна да спечели“.

Като цяло това би бил най-добрият резултат за нас, за нашите национални интереси, в контекста на които украинската заплаха трябва да бъде напълно елиминирана тук и сега – и с „Томахоуките“ ще се справим, и няма да има нужда от „отстъпване“.

И според мен, засега това е най-вероятният резултат, защото Тръмп няма реален лост за влияние над Зеленски, а Европа би предпочела по -скоро да доведе нещата до Голяма война (но без САЩ), отколкото да признае поражението си.

Така че не бих бързал да правя твърди заключения за това кой е облагодетелстван. В този проблем все още има твърде много променливи.

Превод: ЕС