/Поглед.инфо/ От 26 до 28 юни в Прибалтийските републики преминаха мащабни военни учения на НАТО Ramstein Alloy с участието на авиация. В първия ден на маневрите бе публикувана новата стратегия на обединените въздушни сили на НАТО (JAP). Въпреки, че американците и техните съюзници винаги са отделяли силно влияние на развитието на авиацията, документът стана първият от този род от момента на основаването на организацията.

Авиацията се разглежда в стратегията като отделен род войски, но специалистите от НАТО достигат до извода, че времето на обособените военновъздушни операции отива към своя край. „Областите на бойните действия са неразривно свързани. В бъдеще тези взаимозависимости ще продължат да се засилват. Така обединените военновъздушни сили все повече и повече ще влияят на тези области и едновременно сами ще попадат под тяхното влияние“. Това означава, че в наложилата се ситуация авиацията на Алианса трябва да действа максимално гъвкаво.

Интеграцията на ВВС с другите родове войски е една от ключовите тези на новата стратегия на НАТО.

Осъществяването ѝ се наблюдава вече от дълго време в плановите учения на Алианса, по време на които военното командване постига максимално сработване на действията на авиацията и флота. Един от последните примери са майските учения „Морски щит“ в акваторията на Черно море (в маневрите участват 10 самолета и 21 кораба).

Впрочем, стратегията на НАТО подразбира нещо повече от взаимодействието между различните родове войски. Границите между тях се размиват постепенно. За провеждане на успешна операция срещу равен противник авиацията, флотът, пехотата (заедно със специалните и други отрасли) трябва да са части от единен механизъм.

Забележително е, че още през 2015 г. руският генерален щаб говори за намеренията на американците да осъществят тази концепция. Според генерал-полковник Игор Сергун, САЩ имат намерение да водят глобално-интегрирани военни действия, а за това всички органи на управлението на групировките войски трябва да бъдат обединени в единна информационно-управляваща мрежа (подобно на мрежата на Интернет).

Тоест става дума не за междувидово взаимодействие на войските, а за единна операция на „единните сили“, която ще се проведа в няколко оперативни среди: на суша, на море, във въздуха, в космоса и в киберпространството.

Обнародваната стратегия на обединените военновъздушни сили потвърждава, че специалистите от НАТО се движат в тази насока.

Съдейки по всичко, концепцията на глобално-интегрираните военни действия предполага подготовката на специалисти от нов тип и много широк профил – тези, на които ще бъде възложена задачата да провеждат подобни операции. А и щатните изпълнители на интеграцията в „единни сили“ ще трябва да усвояват нови навици. „За изпълняването на тази стратегия и пълно осигуряване на структурите на командването и силите на НАТО, всички основни функции изискват достатъчно количество подготвен персонал“, твърдят специалистите от НАТО. „Персоналът трябва да има потенциал за работа в мултикултурна среда и да разбира своята роля в съвместната кампания“.

Очевидно е, че създаването на глобална мрежа за управление ще повлече след себе си използването на „тоталитарни практики“: центърът на всички етапи ще контролира действията на всички участници в операцията и няма да се ограничава в постановяването на задачите.

И авторите на стратегията намекват за това. „Бъдещите мрежи трябва да осигуряват събирането, обработката и разпределението на значителни обеми данни за съдействие на своевременното командване и контрол над JAP“

Размитите граници между различните родове войски не са единствената стратегия, отбелязвана от авторите на стратегията. Размива се изобщо всичко – въздухът от космоса, които имат вече немалко пресечни точки, информационното и реалното пространство, военната и гражданската авиация, „приятелите“ и „враговете“. „Бъдещите околни среди ще станат дори по-натоварени и затова възниква проблемът с идентификацията на приятеля от врага“, четем в текста на документа, който продължава: „понеже военно-въздушната дейност се осъществява в същото пространство като и гражданската въздушна дейност, координацията и интеграцията на военно-гражданското пространство както и преди ще има важно значение за намаляване на рисковете и поддържане на сигурна и защитена въздушна среда“.

Редом със сушата, морето, въздуха и космоса, новата стратегия на НАТО разглежда и още една среда – киберпространството.

То трябва да се разбере и в него трябва да действат ефективно всички родове войски, в това число и обединените ВВС. „JAP се основава и ще се опира във все по-голяма степен върху съвременните, устойчиви, многостепенни информационни мрежи, които могат да се подлагат на нападение от страна на държавни и недържавни субекти“, отбелязва се в текста на стратегията.

Още едно пространствено измерение, информационното, не се разглежда отделно в документа, но за неговото съществуване се досещаме, защото пред обединените ВВС се поставя задача да се действа и в тази насока – „да се изпращат съобщения“, които да помогнат за оказването на „по-широко когнитивно влияние върху противника“. А това на свой ред, може да сломи неговата воля за борба.

Победата в информационната война може да бъде също толкова важна, колкото и победата във войната във въздуха“, до такъв извод достигат в НАТО.

Разглеждайки функцията на обединените военновъздушни сили, съставителите на доктрината дори не скриват, че ВВС трябва да изпълняват не само бойни, но и политически задачи. Колективната отбрана и прочее заявени цели за НАТО се оказват неразривно свързани с политиката.  „JAP е ключов инструмент за постигането на трите основни задачи на НАТО и други политически цели. Например JAP предоставя на лицата, вземащи решения мащабируеми и гъвкави варианти. Потенциалът на НАТО в областта на консултациите, командването и управлението свързват своите политически намерения с военните мисии“, открито пишат авторите на документа.

Една от трите основни функции на обединените ВВС тактично е наречена „разрешаване на кризи“. Как именно американците и техните сателити решават проблемите с помощта на авиация, светът видя в Югославия. Съдейки по всичко , НАТО няма да се отказва от подобни практики и дори ги издига до равнището на ключови задачи за военната авиация. „JAP предоставя на политическото ръководство гъвкави военни възможности за разрешаването на цял спектър кризисни ситуации: от операции с ниска интензивност до операции от висока интензивност, преди, по време и след кризата или конфликта“. Отделно в документа се подчертава, че обединените военновъздушни сили осигуряват „надежден потенциал за предотвратяването на кризите или ранната намеса от разстояние“.

В превод от „американски“ това значи, че НАТО си оставя правото да разгръща бойни действия с употребата на авиация, дори и опасността в действителност не съществува и тя просто „се е сторила“ на  Вашингтон, както някога се случва в ситуацията около химическото оръжие в Ирак.

Отбелязва се ,че развитието на функционалните възможности на ВВС на НАТО изисква намирането на технически правилни и икономични решения. Но основното при това е да не се бърза, защото „кибернетичната опасност“ не спи. „Придобиването на търговски развити възможности, особено мрежови такива , трябва да се случва гъвкаво и своевременно, за да се осигури баланс между потенциалната икономия на средства и рисковете на кибернетичното нахлуване във връзките за доставка“, предупреждават авторите.

Обнародваният документ макар и да не разкрива всички намерения на Алианса, ясно свидетелства за две неща. На първо място НАТО говори за адаптацията на армията си към принципно нов формат за водене на бойни действия, в които повече няма място за разнообразни военновъздушни операции. На второ място авторите на документа признават, че обединените въздушни сили трябва да се изпълняват не само за бойни, а и за политически задачи.

Военните действия може да се разглеждат като „продължаване на политиката с други средства“, но в случая на НАТО вероятно нещата са наопаки: политиката е за Алианса само отделна среда, в която (по същия начин, както по въздух, суша и море) се разгръща борба срещу противниците. Не е изненадващо, че средствата, предназначени за дейността във въздушната среда, могат да се използват за решаване на задачите в сферата на политиката.

Превод: Поглед.инфо