/Поглед.инфо/ На 5 юни миналата година съседните арабски държави – Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет – прекратиха всякакви отношения с Катар, като скъсаха дипломатическите отношения, въведоха блокада на сухопътните, въздушните и морските граници на тази малка страна в Арабския (Персийския) залив.

Доха беше обвинена не повече и не по-малко във финансиране на терористични групировки и установяване на тесни връзки с Иран. Първоначално бяха предявени около 13 искания, които, ако беше изпълнил, Катар щеше да се превърне в пълна марионетка на Саудитска Арабия, подобно на сегашния Бахрейн. Ръководството на Катар нееднократно заявяваше, че исканията на Саудитска Арабия и нейните съюзници трябва да бъдат реалистични и подлежащи на изпълнение, че всеки опит за оказване на натиск, или за намеса в работите на страната, са неприемливи.

Но Ер-Рияд не обръща внимание и редовно предявява нови и нови искания, които предизвикват недоумението на целия свят. Например, френският вестник "Le Monde" съобщи, че кралят на Саудитска Арабия Салман бин Абдул Азиз Ал Сауд, в писмо до френския президент Емануел Макрон, е предупредил, че неговата страна ще предприеме военни действия против Катар, в случай че той получи ЗРК С-400. Общоизвестно е, че катарското ръководство е заявявало нееднократно своето желание да закупи от Русия зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) С-400. Това заяви, в частност, посланикът на Катар в Москва Фахад бин Мухамад ал-Атия през януари т.г.

Според съобщението на "Le Monde", саудитският крал смята, че доставката на С-400 в Катар ще застраши сигурността на Саудитска Арабия и е призовал Франция да окаже натиск върху Доха да отмени покупката. Непонятно е по какъв начин руските ЗРК ще застрашат Саудитска Арабия, доколкото това оръжие е строго отбранително и предназначено за охрана на въздушното пространство на малкото емирство, включително от огромната Саудитска Арабия, в чийто арсенал се намира най-съвременно американско оръжие. Саудитите имат на въоръжение включително американски ЗРК „Пейтриът” и никой не казва, че това оръжие заплашва съседните държави.

Напълно очевидно е, че Ер-Рияд иска да покаже, че именно той се явява съюзник номер едно в Близкия изток и че именно той командва всички арабски държави в този регион. И освен това, че той действа в качеството на обикновен американски търговски агент, опитвайки се да препятства доставките на руско въоръжение за Катар. Обаче предишните руски С-300 се представиха прекрасно в Сирия, като свалиха „най-новите и умните”, по определението на Доналд Тръмп, американски ракети. Докато ЗРК „Пейтриът” неведнъж пропускаха старите, допотопни съветски ракети, изстрелвани от йеменска територия към Саудитска Арабия.

С други думи, руските ЗРК нееднократно са демонстрирали своето превъзходство над остарелите американски ЗРК, които Пентагонът до днес се опитва да наложи на своите съюзници и приятели. А и като се опитват да пречат на доставките на най-модерни ЗРК в Катар, саудитите трябва да разбират, че по този начин развалят отношенията си с Москва, в дружбата с която Ер-Рияд се кълне през последните години. Или сегашният наследник на престола Мухамед ибн Салман Ал Сауд, който, поради заболяването на своя баща, провежда цялата външна политика, се смята за велик дипломат, ловко балансиращ между две велики държави. Времето ще покаже.

Впрочем, преди това искане да не се закупуват руските ЗРК С-400 саудитите предявиха искане за широко военно и финансово участие на Катар в работите на независимата, член на ООН и на много международни организации Сирийска арабска република. Ер-Рияд действаше под пряка диктовка на САЩ и тогава, когато Тръмп призова арабските монархии от Залива да вкарат свои войски, след оттеглянето на американските, на сирийска територия и да финансират всички операции в тази страна. Саудитските ръководители директно заявиха, че в противен случай Пентагонът няма да защищава териториалната цялост на Катар. Пряка американска заповед! Но и тук Доха отказа, като заяви, че тя самостоятелно провежда външната си политика, на основата на интересите на катарския народ.

Освен това, Ер-Рияд с упоритост, достойна за друго приложение, непрекъснато призовава Доха да заеме враждебна позиция спрямо Иран. И отново Катар заяви, че няма да участва във военни действия против Иран. „Иран се намира до нас – заяви по този повод министърът на отбраната Халед бен Мухамед ал-Атия. – Ние трябва да се обърнем към Иран, да поставим всичко на масата и да започнем да обсъждаме как да постигнем мир в региона, а не война”. По отношение на възможността за използване на авиобазата в Катар за атаки срещу Иран той отговори, че неговата страна не е „фен на войната”. Отговорът е напълно точен и ясен.

Такава позиция беше изказана и към Съединените щати. Доха призова Вашингтон да прояви благоразумие при решаването на иранския въпрос и да се въздържа от резки действия. „Ние се надяваме, че САЩ ще проявят благоразумен подход към решаването на иранския проблем. У нас с Иран съществуват много различия, но нима това е повод за разпалване на война между нас, или на военни действия от страна на САЩ и Израел?” – заяви министърът на отбраната. По неговите думи, „е необходимо да се уважават вътрешните работи на другите държави”. Освен това той добави, че Катар „се обявява за продължаване на диалога, включително във формат „пет плюс един”.

Следва да се уточни, че толкова нормалните отношения на Катар с Иран са лесно обясними. Работата е там, че двете страни разработват едно и също гигантско нефтено-газово находище Парс, което е едно от най-големите в света. Запасите на това находище се оценяват на 28 трилиона куб.м газ и 7 млрд. тона нефт (45 млрд.барела), а добивът на природен газ в 2016 г. достигна 620 млрд. куб.м. Напълно естествено е, че цялото богатство на Катар се заработва в това находище и в случай на влошаване на отношенията с Иран находището Парс може да премина в ръцете на Техеран, след което ходи десетки години по международни съдилища и доказвай своята правота. Затова умните катарци, независимо от откровения шантаж на саудитите, съвсем не горят от желание да развалят отношенията си с мощния, всяка година набиращ сила и мощ Иран. Явно това трябва да бъде разбрано и да спре насъскването на Доха срещу Техеран. „Катар е малка държава – заяви катарският посланик Фахад ибн Махамад ал-Атия – и ние искаме да живеем с всички в света в съгласие”. Трудно е да не се съгласим с тази проста теза.

Трябва да се каже, че и емирът Тамим ибн Хамад Ал Тани, и катарското правителство така са изградили своята вътрешна и външна политика, че катарците въобще не чувстват, че съседните братски арабски страни провеждат против тях злобна, жестока политика на санкции, насочени към задушаване на сегашния режим. Нещо повече, много катарци даже не забелязват, че нещо се е променило в техния начин на живот. Супермаркетите както и преди са пълни с прекрасни хранителни продукти от всички страни в света, бутиците са препълнени с най-добрите, модерни и скъпи стоки, но не и за катарците с техния най-висок в света жизнен стандарт, от Франция, САЩ, Италия, Великобритания. От ранна утрин до дълбока нощ са отворени ресторантите с тяхната изискана кухня , а претрупаните сергии на пазара буквално пропадат под тежестта на златните украшения, които местните търговци-индуси едвам успяват да доставят в малкото, но твърде богато емирство.

С други думи, Катар успя да издържи търговското, икономическо и туристическо ембарго, въведено от четирите съседни държави през юни 2017 г. и даже ускорява икономическите реформи с цел привличане на допълнителни инвестиции. В този план трябва да се съгласим с министъра на финансите Али Шериф ал-Емади, който в интервю пред британския Financial Times заяви: „Първите няколко седмици на блокадата бяха най-тежки, но сега икономиката вече се адаптира. Ние имаме добри темпове на растеж”. По неговото компетентно мнение, Катар е използвал въведеното от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет ембарго като възможност кардинално да преустрои своята икономика. Това да ви напомня нещо? От една страна Катар и Русия, от друга – Саудитска Арабия и САЩ, които се държат на световната сцена като слон в стъкларски магазин, опитвайки се по пътя на санкциите да подчинят другите страни. Но както показа животът, това едва ли ще им се получи. Във всеки случай малък Катар, независимо от всички несгоди, смело върви по избрания от него път.

Превод: Поглед.инфо