/Поглед.инфо/ „ Случаят Скрипал” се превръща в лакмус, показващ степента на антируските настроения в ръководствата на една или друга страна. Около петнадесет европейски страни експулсираха руски дипломати. И все пак има страни, които се отказаха за направят това. Кои са тези страни и още дълго ли ще могат да удържат натиска на САЩ и Великобритания?

Властите на България не са променили своето решение и както и преди, не смятат да гонят руски дипломати заради „случая Скрипал”. Това заяви в понеделник българското МВнР. В течение на деня за експулсиране съобщиха повече от 15 страни-членки на ЕС, между които Германия, Франция, Полша, Италия, цяла Прибалтика, Испания, Чехия. Даже Унгария, която въпреки очакванията на мнозина, все пак реши да изгони един дипломат. Украйна изгони 13 дипломати, САЩ – 60, Канада – 4.

Междинен извод направи страната, инициирала „случая Скрипал”. МВнР на Великобритания заяви: 20 страни изгониха 134 „руски шпиони”. Не са експулсирани руски дипломати от такива европейски страни, като Швейцария, Австрия, Ирландия, Словакия, Гърция, Португалия, Словения и Исландия.

В същия списък на неприсъединили се е и България. „София не трябва да се опасява от каквито и да е санкции на Брюксел за самостоятелната й позиция, тъй като дори в ЕС има твърде много страни, скептично отнасящи се към идеята за „наказание” на Русия”, отбеляза членът на ръководството на Българската социалистическа партия (БСП) Светлана Шаренкова. Шаренкова напомни, че аргументите в полза на „руската следа”, предоставени от Великобритания, са убедителни далеч не за всички в Европа. „Смятам, че тази позиция на българското правителство е абсолютно правилна. Никой – нито Тереза Мей, нито другите наши западни партньори – не са представили каквито и да е доказателства, че Москва е замесена по какъвто и да е начин в „случая Скрипал” – отбеляза представителката на БСП. Да напомним, че БСП предложи президентската кандидатура на Румен Радев, който понастоящем заема този пост. Радев заяви направо, че антируските санкции вредят на България и на целия ЕС. Друг е въпросът, че външната политика в тази страна се ръководи не от президента, а от правителството, което сега се контролира не от БСП, а от прозападната партия ГЕРБ. Както по-рано писа в. Взгляд, българският премиер Бойко Борисов при първа възможност „забравя” за обещанията си да взаимодейства прагматично с Москва. Правителството направо нарича Русия сериозна външнополитическа заплаха и поддържа риториката за „незаконна окупация на Крим”. Във всеки случай, сега София поне бави топката. Даже прозападната част от елита засега не се решава на открито антируска стъпка. Не е в неин интерес открито да дразни общественото мнение, за което са важни дружбата с братска Русия и паметта за помощта в постигането на независимост на страната.

Държавите от ЕС, които засега заемат внимателна позиция по въпроса (Словакия, Унгария, Австрия, Словения, България, Гърция, Малта, Люксембург, Белгия, Ирландия, Португалия и Кипър) също са свързани с Русия с общи интереси. Най-отчетливо тази мисъл беше изразена в Австрия. Тази страна подкрепя отзоваването на представителя на ЕС от Москва, но засега оставя всички руски дипломати във Виена. „Няма да предприемаме никакви мерки на национално ниво, ние няма да гоним дипломати. Причината за това е следната: смятаме да държим отворени каналите за диалог с Русия. Австрия е неутрална страна и своеобразен мост между Изтока и Запада”, - заяви представителят на правителството Петер Лаунски-Тифентал.

Интересна е позицията на Словакия. Министър-председателят Петер Пелегрини, който зае поста този месец, заяви, че неговата страна подкрепя практическите мерки на ЕС против Русия по случая Скрипал, но само ако има съответно решение на всички държави от ЕС без изключение. Подобна предпазливост е лесно обяснима: Русия заема трето място в списъка на търговските партньори на страната, след Германия и Чехия. Словакия извлече немалка икономическа изгода от конфликта между Москва и Киев, превръщайки се в ключов хъб за доставките на руски газ в Западна Европа. Нещо повече, словаците снабдяват с газ и Украйна (естествено не свой, а руски, реверсивен). Разбира се, на Братислава е трудно да се кара със САЩ и влиятелните държави в Европа. Но не й се иска и да влошава отношенията с Москва. Въпросът е доколко твърда ще се окаже тази „опърничавост” на малките европейски държави. Дори такава „тежка” страна като Италия първоначално се въздържаше от подкрепа на американско-британската кампания. Италианският публицист и бивш депутат в Европейския парламент Джулието Киеза направи следния коментар за в. Взгляд: „Реакцията на Италия отначало беше сдържана. Преди три дни президентът Серджо Матарела заяви, че е желателно да се развиват добри отношения с русия. Но сега Италия приема решение да изгони двама дипломати. Решаващият фактор е влиянието на САЩ. Щатите могат да шантажират всички. Не съм сигурен, че Словакия ще се присъедини. Но от друга страна, видяхме натиска, на който са подложени страни като Хърватия”. Вечерта в понеделник Хърватия стана една от 16-те страни, експулсиращи руснаци (от Загреб ще бъде изгонен един дипломат).

„България, както и Румъния, едва ли ще успее да защити самостоятелната си позиция. Най-вероятно и България ще се присъедини към кампанията”, смята Киеза. „Всички европейски ръководители сега се намират в много сложно положение. Те не искат да правят това, но се оказва силен натиск. Никога, дори по време на студената война, това не се е случвало. Наблюдаваме съзнателно организирано изостряне на противопоставянето с Русия. Това е много опасен завой”, резюмира събеседникът.

Превод: Поглед.инфо