/Поглед.инфо/ След Втората световна Война (а до голяма степен и благодарение на нея) САЩ подчиниха елитите на половината страни в света – тези, които се наричат капиталистически. Заедно с ликвидирането на Съветския съюз успяха да подчинят ръководствата на останалите страни (с изключение на Иран, Северна Корея и Куба). Така възникна американският еднополюсен свят.

Когато „държавният глава“ дълго време се заседява на едно място, той „обраства“ с лични връзки, които му позволяват да изгради механизъм на „ръчно управление“ успоредно на американския вертикал на властта в своята страна, което създава почва за развитие на Национално Освободително Движение. Именно затова президентите и другите представители на органите на властта подлежат на редовна смяна – за да не отслабват американския вертикал на властта в еднополюсния свят.

В „демократичните“ страни това се прави по пътя на редовните избори със забрана повече от два пъти да се избира един и същи човек.

В „авторитарните“ страни, където народът десетилетия избира един и същ президент или предложения от него наследник (Русия, Белорусия, Украйна, Грузия, Казахстан) или където избори изобщо не се провеждат (Ирак, Либия) смяната на лидерите се налага да се осъществява с помощта на „цветни революции“ и интервенции.

Това се прави на три етапа:

  1. Освен обикновеното ограбване на народа в полза на САЩ, на правителството дават указания да правят допълнителни гадости на хората.

  2. Чрез контролираните средства за масова информация окупаторът хвърля на народа „мисълта“: „това правителство ви ограбва, а е станало съвсем нагло – време е да го смените“. Но без да казва при това, че реалната причина за смяната на правителството е в това, че то недостатъчно граби народа.

  3. Възмутените граждани излизат на площада, за да легитимират смяната на властта, която осъществяват американските специални служби. Онези представители на властта, които са се отличили пред американците, правейки активно гадости на народа, благополучно минават в състава на новото правителство. Останалите се изпращат на пенсия или в затвора. Новото правителство повишава експлоатацията на народа в полза на САЩ и всички са доволни.

Как да се излезе от тази ситуация? Да се помогне на Националния Лидер да отмени американското управление, тоест да излезе от американския еднополюсен свят. Техническите средства за това вече са подготвени. Остава само народът да взема такова решение и да ги потвърди на референдум.

А за това е необходимо да се разпространи информация, за да може народното недоволство от окупационния режим да се насочи не към укрепване на този същия режим с метода на „цветната революция“, а напротив – за неговото премахване по пътя на конституционна реформа.

Превод: М. Желязкова