/Поглед.инфо/ Политиката на Владимир Путин води до това, че Русия се оказва във все по-голяма изолация, а икономиката ѝ отслабва, пише наблюдателят от The New York Times Томас Фридман. Според него това води до мисълта, че руския президент „тайно работи“ за американските специални служби.

Прякото нежелание на президента Тръмп негативно да се изказва за Русия предизвиква неподправена почуда. Бившият директор на Националното разузнаване Джеймс Клапър дори предположи, че Владимир Путин се обръща към американския президент все едно е „агент“ на руското разузнаване. Възможно е и да е така, пише наблюдателят от The New York Times Томас Фридман.

„Но на мястото на руските граждани аз бих задал въпроса: а не е ли Путин американски агент? Защо? Защото за последните години Путин предприе полкова много действия, които помогнаха за отслабването на руската икономика и човешкия капитал, че неволно се замисляш, да не би той тайно да работи за ЦРУ“, разсъждава авторът на статията.

Според него през 2007 или 2008 г. Путин решава, че възстановяването на Русия с чрез подхранването на невероятния талант на нейния народ и укрепването на реда е твърде сложна задача. За това е трябвало да споделя властта, да води „наистина конкурентни избори“ и да изгражда наистина разнообразна, основана на иновации икономика.

Вместо това Путин решава „да търси за Русия гордост на неподходящи места“. Той залага на петрола и газта, а не на хората, укрепва руската армия, а не ред. Обогатява себе си и обкръжението си, „надявайки плаща на руското православие и национализъм, които предизвикват симпатия у неговите поддръжници“, смята Фридман.

Според него, въпреки целия патос с разголени гърди, въпреки всички неотдавнашни разговори, че Путин се е оказал „успешен автократ“, руският лидер „не е много уверен в себе си“. Именно затова дори и след 20 години на власт той „се уплаши да допусне на неотдавнашните президентски избори дари и един истински независим кандидат“.

„Ето какво е всъщност положението: Путин неизменно се води като фермер, който продава по-ценно говеждо месо за захарни бучки. С други думи, той се стреми да получи кратковременно захарно опиянение, за да увеличи своята популярност сред своите националистически настроени привърженици, защото той изпитва неувереност и плаща за това с истинското говеждо месо, правейки Русия слаба в дългосрочен план“, твърди авторът на статията.

Например, през 2014 г. Путин „завзема“ Крим и „нахлува“ в Източна Украйна, за да получи „кратковременен захарен стимул“ за руския електорат. В замяна му се налага да живее в условия на западни санкции, които водят до забавяне на икономическия ръст на Русия.

През 2015 г., заради друго „кратковременно захарно опиянение за своите поддръжници“ Путин решава да докаже, че Русия все още е свръхдържава и въвежда войски в Сирия. В резултат той „се заклещва и не може да се измъкне“ от този регионален конфликт, а ако правителството на Башар Асад падне, то руският президент рискува да остане с пръст в уста, предполага Фридман.

Последен пример за това как „Путин заменя говеждо за захар“ е „очевидно нареденото“ от Кремъл използване на бойно отровно вещество срещу бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в английския град Солсбъри. В отговор последва масово гонене на представители на Москва от редица западни държави, напомня авторът.

Според него негативната реакция на Запада помага на Путин да удържи победа на „фалшивите избори“, които стана още една „захарна еуфория“. Но в резултат Русия се оказва още по-изолирана от преди.

„За мен несгодите на Путин не са повод за радост. Бях против разширяването на НАТО. Исках Русия да влезе в семейството на европейските демокрации. Слаба, изолирана и унизена Русия е опасен звяр. Но за разцвета и дългосрочната перспектива на Русия е нужна „рестартиране“ и това може да стане единствено отвътре, но Путин няма да натисне това копче“, смята авторът.

„Тъжно е да гледаш как страната, дала ни Чайковски, Толстой, Спаски, Сахаров, Стравински, Шишкин, Достоевски, Солженицин, Нушкин, Нуреев и основателя на „Гуугъл“ Сергей Брин, получава голяма известност благодарение на това, че е дала на света „Новичок“ – използваната във Великобритания смъртоносна отрова, „зелените човечета“, превзелите Източна Украйна преоблечени руски военни и Gucifer 2.0 – руския киберагент, който проникна в националния комитет на Демократическата партия“.

„Цялото това говеждо в замяна на захар е наследството на Путин“, заключва Томас Фридман.

Превод: Поглед.инфо