/Поглед.инфо/ Дори не очаквах, че моята идея за смисъла на Посланието (и отчасти за прогнозата за 2018 г., в частта ѝ за външните обстоятелства за Русия) ще се прояви толкова бързо. Но за всеки случай да се опитаме да пофантазираме. Така, ако Путин отхвърли споразуменията от началото на 90-те години между американците и Семейството, той не само трябва да каже, че сме излезли от военните споразумения (вече), не само да покаже, че Русия има интереси извън своите граници, но и да покаже, че сме излезли от идеологическите ограничения от началото на 90-те.
Същността на тези ограничения беше, че бяхме принудени да приемем не само западния идеологически модел (дяснолиберален), но и да позволим на Запада да прецени къде и как го нарушаваме и съответно да ни наказва за тези нарушения. Освен това ни бе забранено да даваме интерпретация на това или онова действие на САЩ или изобщо на Запада в частност извън нашите граници. И ако излизаме от тези договорености, то трябва да демонстрираме, че нашето отношение към света е принципно изменено.
Именно това демонстрира и Путин в интервюто. Постоянно му задаваха въпроси защо нарушава реда. И той обясняваше това ясно и разбираемо: „Извинете ме, но които се вие, за да зададете такива въпроси?“. В същото време той демонстрира няколко пъти новата позиция на Русия (която, между другото, предлага на целия свят): или приемаме определени правила за този или онзи въпрос, или това, което е позволено на едни, ще бъде позволено и на другите. Например на нас.
Ясно е, че идеологически за САЩ и тези, които са израснали в тяхната идеологическа парадигма, това е неприемлив, както пише Тренин. Съответно американският журналист изобщо не разбира защо, ако тя, като представител на „световния хегемон“ (с абсолютно месианско отношение към света), задава въпроса, тогава Путин не му отговаря. А и защо и задава и насрещен въпрос: „А кой казва че така не трябва?“ САЩ не спазват споразуменията, значи и ние да можем. Защо да се оправдаваме? И също така, какво ви интересува?
Освен това позицията на Путин е по-силна, защото през цялото време предлага правилата да бъдат обсъдени. По-рано САЩ можеха да заявят, че те са тези, които определят дали са нужди правила или не, какво трябва да бъдат и защо едни трябва да ги изпълняват, а други не са задължителни. СССР, както знаем, с тази позиция никога не се съгласи, но в началото на 90-те години, ние го приехме (както аз го разбирам, в замяна на правото Семейството да прави в Русия всичко, което му е угодно). Но понеже САЩ не изпълниха своята част от тази договореност (в това число и по въпроса за включването в НАТО на бившите съветски републики), то ние (в лицето на Путин) се отказахме напълно от тези договорености.
Отбележете, че почти автоматично от това следва, че трябва да бъдат елиминирани западните наместници, които контролират икономическата и финансовата политика на страната ни според шаблоните на МВФ. Това са както гайдаро-чубайсовскаият (Кудрин, Нибиулина, Дворкович), така и „семейният“ екип (Шувалов, олигарсите от първото поколение). Друга работа е, че този процес ще бъде дълъг и болезнен. Но да се надяваме, че след изборите ще го видим.
Обръщам внимание на още едно важно обстоятелство. През последните 25 години имаме доста хора, за които върховенството на Съединените щати е нещо нормално и естествено. Те са много лесни за откриване: пишат в коментарите си под интервюто на Путин, че изглежда безобразно, защото избягва отговорите. Самата идея, че поставянето на такива въпроси пред лидера на суверенна държава е грубост, но им идва в главата. Те трябва да бъдат превъзпитани. Ако САЩ не харесват поведението на Русия, докато самите те се държат по този начин, това си е лично тяхна работа (което, между другото, Путин си го казва пряко) и не ни засяга. Както и техните закони и техните понятия за „коректност“.
Трябва да се отбележи, че основният проблем на света е, че САЩ все още са готови да започнат честни и равноправни преговори (нито по един въпроси, самият жанр им не е по вкуса), но в никакъв случай не могат да поддържа реда, в който налагат на в света от 1991 г. насам. Съответно всеки започва да играе малките си игри, при това по различен. В резултат на това общият световен ред (установен през Ялта през 1945 г. и силно преформатиран САЩ в началото на 90-те) не само че се разпада, а се разпада по неконтролируем начин, тъй като САЩ също да отказват да признаят своята слабост. И точно такава позиция е основната опасност за света днес.
Нека да отбележим, че Тръмп лично разбира всичко перфектно (и това се показва от готовността му да се срещне с лидера на КНДР), проблемът е, че той се бори с изключително мощната либерално-финансова мафия, която няколко десетилетия контролира САЩ. Да се надяваме, че ще се справи.
Превод: Поглед.инфо