/Поглед.инфо/ Владимир Путин встъпва в длъжност като президент за пети път, но това не е просто поредното встъпване в длъжност. Тържествената церемония в Кремъл се провежда в съдбоносен, исторически момент от нашата история – и по сложността и мащаба на предизвикателствата и задачите, които стоят пред президента и народа, тя може да се сравни само с периода на първата инаугурация на Путин преди 24 години.
И въпросът дори не е, че както тогава на наша територия се водят военни действия и както тогава се извършват терористични атаки.
Тогава, през 2000 г., ставаше дума за не по-малко от запазването на Русия - въпросът беше какъв път ще изберем, кой път ще поемем: продължаващото укрепване на властта на олигархията, постепенното разпадане и рухването не само на голяма Русия, но и на Руската федерация или промяна в самите принципи на управление и формиране на елит. Путин пое по втория път – и изтегли страната от ръба на пропастта. Не защото е някакъв Херкулес, а защото поставяше на първо място интересите на народа и страната, а самият народ искаше и чакаше точно такъв лидер. Човек, който се е заклел да служи на народа си - и не предаде, не наруши клетвата, не стана марионетка в ръцете на другите, не полудя от тежестта и изкушенията на властта, а е хладнокръвен и истински обича родината си.
През изминалия четвърт век Путин напълно доказа своята професионална пригодност за поста президент - превръщайки се в безспорен национален лидер. Няма алтернатива не поради несъществуваща диктатура, а защото самите хора я смятат за такава. В същото време президентът няма култ към личността, няма замайване от успех - той си остава нормален руски човек, човек, способен адекватно да оцени себе си, обкръжението си и ситуацията в света. Това не означава, че Путин е успял и прави всичко така, както той и хората искат, но означава, че той се променя, без да изоставя своите принципи и цели, своя мироглед. Путин не е революционер, но промените, които се случват при него и благодарение на него, могат без никакво удължение да бъдат наречени революционни.
И тук не говорим за международната обстановка, въпреки че това ясно се вижда от нея. Самата Русия се промени драматично при Путин, но най-важните промени тепърва предстоят. След февруари 2022 г. започва нова ера – придобиване на реален национален суверенитет, независимост на националното мислене и управление. Конфликтът със Запада за Украйна обърна руския кораб по начин, който трябваше да се направи отдавна, по начина, по който Путин вече беше започнал да го обръща през 2012 и 2014 г., но сега обратът стана много по-бърз и по-категоричен .
Това не е обръщане към Изтока и Юга - това е обръщане към нас самите, към нашия исторически и духовен опит, към осъзнаване и усвояване на нашата традиция, към нашия път. Този обрат не можеше да бъде търпян , не беше приет, не беше желан от значителна част от „елита” - някои просто избягаха (скочиха зад борда), други се скриха (в трюма), надявайки се да изчакат края на бурята и връщане към предишния, западен курс, а някой просто стиска палци и се преструваха, че са лоялни на новия курс. Но няма да има връщане и двойната игра няма да помогне - нашият кораб ще се движи напред по нов курс, въпреки всякакви бури, заплахи и проклятия. Много други, нереални и неосъзнали мащаба на промените, ще бъдат отнесени от вълната от височините на палубата, които им се струваха командирски. И те ще бъдат заменени от тези, които наистина са готови да служат на общата кауза.
През следващите години Владимир Путин е изправен пред огромни предизвикателства – геополитически, военни, кадрови. Но именно въпросът за формирането на нова управленска прослойка ще стане ключов за него - защото той може да прехвърли и повери Русия само на онези, които я обичат и познават, част са от нея и искат да работят за нейното укрепване и независимост. Тези, които като него наистина разбират, че властта не е привилегия, не е „доходно място“, а вид подчинение. Това, че службата на народа и Русия не е бюрократична формулировка, а същността и смисълът на дейността на служител, от обикновен чиновник до президента.
Превод: В. Сергеев