/Поглед.инфо/ Мнозина смятат, че Доналд Тръмп недолюбва силни жени и именно с това обясняват напрегнатите отношения между американския лидер и Ангела Меркел. Но, както подчертава наблюдателят от The Times Роджър Бойес, Тръмп смята похвалите към канцлера за незаслужени и не приема собствените си германски корени, а Меркел, загубила своите ориентири, не желае да приема критика.

Доналд Тръмп проведе доста топли срещи с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган и с лидера на Кремъл Владимир Путин. Очевидно, американският президент цени силни мъже и съдейки по всичко недолюбва силни жени. В крайна сметка именно с това мнозина обясняват доста хладните отношения на Тръмп германския канцлер Ангела Меркел и съпровождащото ги напрежение в съюза на западните страни, пише наблюдателят от The Times Роджър Бойес,

Но, както твърди авторът на статията, самият той не вярва, че женомразството на Тръмп, за което така обичат да го обвиняват, е виновно за всичко. Според Бойес, раздразнението, което изпитва американският лидер по отношение на Меркел, по-скоро се обяснява с това колко охотно медиите я кръстиха „лидер на свободния свят“ след слизането на Барак Обама от президентския пост. През 20015 г. Time нарече канцлера „Човек на годината“. „Лош избор“, отговори Тръмп. Журналистите са избрали човек, който „разрушава Германия“. На предизборните дебати тогава още кандидат-президентът Тръмп предупреди, че неговият опонент Хилари Клинтън се превръща в Ангела Меркел и има намерение да пусне в страната милиони мигранти.

И наистина може да се каже, че самият канцлер само подхранва неприязънта на Тръмп, при това в доста „самодоволен маниер“, твърди Роджър Бойес. Когато действащият президент удържа победа на изборите, Меркел изчака известно време, а след това уж му предложи своята преданост „при определени условия“. Да, те могат да работят заедно, но изключително на основата на общи ценности, които Меркел не пропусна да напомни: демокрация, свобода, съблюдаване на правата и достойнствата на човек независимост от неговия произход, цвят на кожата, религия, пол, сексуална ориентация и политически възгледи.

Характерите на Тръмп и Меркел явно не съвпадат, но това не обяснява защо повече от година след началото на президентството на американския лидер неговите отношения с германския канцлер едва ли не „се пукат от напрежение“. Обичайно в холивудските филми, където се срещат двама особено различни хора, да вземем например героите на Арнолд Шварценегер и Дани де Вито – те в крайна сметка преодоляват своите различия и намират съгласие точно навреме, за да се справят с трудностите. А такива трудности в немалки количества тази есен предстоят на Меркел: има опити да се сключи ясно миграционно споразумение и окончателния вариант на Брекзит и наистина „фаустовския“ избор между това дали да се застане на страната на САЩ по санкциите срещу Иран или да се обединят с Русия и Китай.

От страна на Тръмп в конфликта с канцлера на Германия има и свой, психологичен подтекст, отбелязва авторът на статията. Така семейството на американския лидер произлиза от неголям град в провинция Рейнланд-Пфалц в Германия, но по-голямата част от живота си Тръмп отрича своя произход. Неговият дядо Фридрих заминава за Америка, за да избегне служба в армията, а в Ню Йорк се обучава за бръснар, увлича се по златната треска и дори натрупва състояние от ресторанти и бордеи, заминава в Германия да си намери жена, връща се в САЩ и пред 1918 г. умира от испански грип.

Както подчертава Бойен, не трябва да си психоаналитик, за да разпознаеш в тази история някои мотиви от живота на Доналд Тръмп: противоречивите чувства към имиграцията, винаги идеалната прическа, любовта към златото, не по-малка от тази на цар Мидас, доброто усещане за недвижимото имущество и страхът да не хване грип. Дядото на президента крие своя произход през Първата световна война, а през Втората бащата на Доналд се представя за швед. Самият лидер, родил се през 1946 г., до 90-те години не признава своите немски корени.

Според наблюдението на журналиста, зад бавното отдалечаване между САЩ и Германия се наблюдава определено настроение. След топлите приеми, които Меркел оказва на Джордж Буш, а след това пълното единодушие с Барак Обама (във всичко, ако не смятаме подслушването, което той за всеки случай поставя на канцлерския телефон), сега политическият елит на Германия смята, че на страната ѝ стига да иска одобрение от „задъхващата се свръхдържава“.

Но Меркел възприема неправилно всичко. Критиката на Тръмп относно разходите за отбрана и „Северен поток“ се поддържат от много партньори. И това не се отразява добре на съюза, който се гради на трансатлантическото доверие. Тръмп може би е прав, че някога силната Меркел е загубила своите ориентири, но само унижението на Германия няма да направи Америка по-велика, обобщава авторът на статията.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели