/Поглед.инфо/ „Ние сме тук и сме ангажирани“, беше дежурната фраза на държавния секретар Дийн Ръск по време на войната във Виетнам.
Каквото и да си мислите за решението ни да се намесим, казваше Ръск, ако се изтеглим, Съединените щати губят първата война в своята история, с всичко, което означава това за позициите на Америка в Югоизточна Азия и в света.
Изправени сме пред подобен момент за решение.
Миналата сряда камион бомба избухна в близост до дипломатическия квартал на Кабул, убивайки 90 и ранявайки 460 души. Ужасна беше жестокостта, на която талибаните отрекоха да са били съучастници. Смята се, че това е работата на мрежата „Хакани“.
Тази "ужасна и позорна атака показва, че тези терористи се конкурират при пренебрегването на човешкия живот и нихилистичната им съпротива срещу мечтата за мирно бъдеще за Афганистан", каза Хуго Лордънс, американски дипломат в Кабул.
Послание, изпратено от бомбаджиите до афганистанския народ? Дори в сърцето на тази столица вашето правителство не може да пази цивилните и своите служители в безопасност.
Послание към Америка: След като инвестираха стотици милиарди и 2000 американски живота през 15-те години от 11 септември насам, ние вървим към победа повече от всякога.
Президентът Обама, вярващ, че войната в Афганистан е била правилната, а в Ирак - погрешната война, увеличи американското присъствие през 2011 г. на 100 000 войници. Неговият план: да парализира талибаните, да обучи афганистанската армия и силите за сигурност, да стабилизира правителството и да изтегли американски сили до края на втория си мандат.
Обама се провали, оставяйки президента Тръмп с 8 500 американски войници в Афганистан и по-слаб от всякога контрол на Кабул. Талибаните притежават повече територия и са активни в повече провинции, отколкото са били, откакто бяха изтласкани от властта през 2001 г. И афганистанските войски страдат от жертви с най-висок процент на войната.
Стана ясно, войната в Афганистан бавно се губи.
Всъщност, Тръмп е наследил онова, което изглежда война, която не може да бъде спечелена, ако не е готов да изпрати нова американска армия, за да не допусне талибаните до властта. И е трудно да се повярва, че американският народ ще одобри каквото и да е голямо въвеждане на сили на САЩ.
Американският командващ там ген. Джон Никълсън е поискал поне още 3 000 войници на САЩ, за да обучат афганистанската армия и да стабилизират страната, докато се търси договаряне на прекратяване на войната.
Загадката за Тръмп: още 3 000 или 5 000 американски войници в най-добрия случай могат да помогнат на афганистанските сили за сигурност да удържат настоящата безизходица.
Но след като не успяхме да победим талибаните със 100 000 американски войници в страната през 2011 г., няма да победим по-силните талибани с една американска сила от една седма от този размер. И ако една партизанска армия не загуби, тя печели.
И все пак трудно ще видим как Тръмп може да откаже да изпрати още войници. Ако той каже, че сме инвестирали достатъчно кръв и пари, посланието ще бъде ясно. Доклади, че Русия и Иран вече разговарят с талибаните, показват, че те смятат, че превземането на страната от талибаните е неизбежно.
Ако Тръмп обяви някакъв график за оттегляне, това ще изпрати шокови вълни през афганистанското правителство, армия и общество.
Всяко осъзнаване, че свръхсилата, която е големият им съюзник, се оттегля сега или скоро, или отказва да инвестира повече след 15 години, би било психологически удар, от който правителството на президента Ашраф Гани може да не се възстанови.
Какво означава победа на талибаните?
Афганистанският народ, особено онези, които заложиха на нас, може да преживее нещо подобно на това, което се случи в Южен Виетнам и Камбоджа през 1975 г. За нас това би било поражение почти толкова голямо, колкото и поражението за Съветския съюз, когато Червената армия беше принудена да се изтегли след десетилетие на война през 80-те години на миналия век.
За СССР афганистанското поражение се оказа почти фатален удар.
И ако се оттеглим, изселването от Афганистан ще бъде огромно и ще се изправим пред морална криза колко бежанци ще приемем и колко ще оставим на съдбата им.
Преди петнадесет години някои от нас твърдяха, че опитът да се пресъздадат Афганистан и Ирак по наш образ е утопично безумие, което със сигурност ще се провали, като се има предвид историята и културата на целия регион.
И все пак се забъркахме.
През 2001 г. това беше в Афганистан. През 2003 г. нахлухме и окупирахме Ирак. След това атакувахме Либия и изгонихме Кадафи. След това се намесихме в Сирия. После подкрепихме саудитската война за смазване на бунтовниците хути в Йемен.
Като се имат предвид изгубените трилиони, и стотиците хиляди, ако не милиони, мъртви, каква полза сме имали ние или тези народи?
Както каза Ръск, "Ние сме там и сме ангажирани".
И неизбежното оттегляне на Съединените щати от Близкия изток, което предстои, както го направиха по-рано Британската, Френската и Съветската империи, вероятно ще причини трайни щети в американското съзнание. /БГНЕС
--------
Пат Бюканън е известен американски консервативен политик и коментатор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участва в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?".
Вашингтон / САЩ