/Поглед.инфо/ Лявото не е пространство, както смятат журналистите и доцентите по политология и социология, а и приличащите на тях политици. То е идеология, възхвала и политическо учение и практика на социалната справедливост, солидарността и властта на пролетариата. Когато един от тези три обекта на възхвалата изчезне, защото бива забравян, цялото ляво се претопява, изпарява се и изчезва. Достатъчно е то да бъде наречено „политическо пространство“, за да изгуби целия си смисъл и да се превърне в пустословие.

Буржоазното общество, изградено по законите на капиталистическия пазар, който никому не позволява илюзии и възможности за нормално съществуване с гарантирани права за труд, хляб, почивка, разслоява обществото така, че да остави властта в ръцете на тези, които притежават средствата за производство, и да отдалечи от властта всички, които нямат нищо. А още и да ги изолира така, че да не помислят дори за собствените си права и да не осъзнават положението си на аутсайдери в обществото. Затова им говори и успешно ги убеждава, че вече няма класи, поради което и на идеологиите е дошъл краят, а партиите не бива да са класови, щом няма класи.

Оказа се, че това не е толкова трудно. Капиталът успешно извърши своята контрареволюция срещу социализма и го измами, като го убеди,че и на него ще му е по-добре, ако приеме, че пазарът изцяло регулира икономическите отношения и осигурява справедливост в труда и производството. А това означава, че и животът на всички става автоматично справедлив и спорен. Левите политици и идеолози, които толкова задълбочено изучаваха марксизма и се биеха в гърдите във вярност в него, отвориха очи и разбраха, че от тук насетне ще трябва да се занимават с пропагандата на новото за тях учение. Така, но вече като “политолози”, “философи”, “социолози” и всякакви други “лози”, щяха да се покаят пред новите си господари и да изповядат горчивите си заблуди. За да продължат да благоденстват и при новата власт, но вече като идеолози на пазара и антикомунизма!

Колкото и благо и красиво да е поднесена една лъжа, няма как вечно да владее душите и умовете на хората. Все идва ден, рано или късно, когато се вижда, че красивите думи не само са лъжовни, но и са грозни и скверни. И се налага някой да ги разобличи, отхвърли и отрече заради измамата, която са посели у хората.

Този ден е дошъл! Но няма кой да изпълни тази задача!

Срамота е, че в България няма кой да го съобщи на тези, които са го очаквали толкова дълго. Такива известия се изпращат от левицата, която подготвя левите социални слоеве за действия срещу статуквото. Българското ляво обаче няма леви социални слоеве. То има членска маса, избиратели, но не и съсловие, което да намира в него политически изразител, да говори от негово име, да му служи и брани от капитала; да му разяснява историческата роля на пролетариата за радикална промяна в икономическите и обществените отношения, за премахване на експлоатацията и възстановяване на социалната справедливост. Лявото не е място в лявата зона на Народното събрание, а дълг и отговорност, историческа мисия, на която не всички са готови. А малко са и тези, които вярват в нея, в нейния смисъл и в начините на постигането й. Лявата партия е длъжна да назове тази цел с истинското й име, а не да се крие от нея и да повтаря, че е нужен диалог между политическите партии. Такъв диалог е нужен, но още по-нужно, съдбовно дори е бъде постигната целта на лявата партия.

Тези, които се обявяват за левица, при това обединена, дори не разпознават процесите в обществото, камо ли да се чувстват длъжни да го съобщават на тези, чиито политически интереси изразяват. Те сега са заети да убеждават обществото, че е „уморено от избори“, поради което му е крайно необходимо да се състави редовно правителство. И то непременно с подобаващото участие на БСП, за да можела тя да осъществи своите идеи в реалната политика.

Лявото никога не си играе с думите, а използва реална политическа риторика, каквато левите лидери днес не практикуват. Няма съмнение, че правителството, от което толкова голяма нужда има народът, ще осигури на тези лидери високи постове. Но лявото обединение няма и да си мръдне пръста, за да се осъзнае пролетариатът „в себе си“ и „за себе си“, за да се види като водеща класа със своя идеология и с мисията да промени общественото устройство и установи социалната справедливост. А и лявата политика съвсем не е единствено в социалната сфера, а най-вече в устройството на икономиката, обществената подредба, националната сигурност, икономическите отношения (най-вече в тези отношения, които са икономическата база).

В своя дребнобуржоазен нрав и начин на мислене и поведение нашата левица интуитивно (защото не разполага със силен ум и политически анализ) поддържа илюзията, че понеже няма ляво и дясно, а и класи, й е позволено да се кръщава както си пожелае, че и да обяснява по най-абсурден начин какво означава ляво и лява политика и от каква е задачата й. Тя няма как да обясни какво означава нейното „ляво“, защото то нищо не означава и не е никак ляво. Но ние трябва да разберем най-сетне защо тя не изпълнява задачите си и не се стреми към целите, които историята й е възложила.

За левицата днес най-лесно й е да повтаря баналните словесни конструкции и да се прави на загрижена за състоянието на държавата, за да има основания да се стреми чрез „диалог“ да влезе във властта. Тя май смята, че десните партии са десни също както тя е лява и размиването на определенията и характера я избавя от опасностите и я прехвърля в друга политическа реалност.

Но друга реалност няма. Тя е бездарно измислена за прикриване именно на бездарието на лидерите и на липсващите идеолози. Който измисля измислици и вярва в нелепости, сам пада в техния капан и му се налага да плати скъпо, за да се избави. Лошото е, че левицата страда и умира заради тях. Тя все още не се стряска и постоянно отчита положително развитие, движение нагоре, разширяване на влиянието, придобиване на нов авторитет. А никой дори не е забелязва, камо ли да й се доверява. Собствените й членове и избиратели я напускат, а тя се хвали, че е доволна от себе си, защото вървяла напред.

Но една умряла партия не може да върви напред.Но може просто да бъде погребана. За да не заблуждава, че е жива!