/Поглед.инфо/ Много пъти съм казвал, че доминиращата политическа идеология на света започна да се сменя. Ако на Запад от края на 70-те години, а на Изток (в бившия социалистически блок) от края на 80-те години да доминира дясно-либералната идеология, то днес започва радикално изменяне.
Най-добре това е видно в САЩ, където тя приема едновременно две направления – от дясно-либерално към ляво-либерално (Бърни Сандерс) и от дясно-либерално към дясно-консервативно (Тръмп). Понеже икономическата криза по света не приключва, то и движението ще продължи. Накъде? Към противоположно от дясно-либералното – т.е. в ляво-консервативна насока.
Тази посока се олицетворява у обикновените хора с единствената държава, в която ляво-консервативната идеология се осъществява успешно – със Съветския съюз. Затова и докато световният елит предимно да се опитва да запази дясно-либералния модел, днешният образ на Русия се асоциира у хората в другите страни именно с образа на СССР. В определен смисъл това е неговият фантомен образ.
Съответно и имиджът на Русия, отношението към нея, се подобрява от година на година. И дори вакханалията, която десните либерали устроиха по повод на Крим не сработи. Защото всички разбират, че завръщането на Крим в резултат на референдум е справедливо нещо, а справедливостта е една от основите на ляво-консервативния подход.
Това усещане, позитивна промяна на отношението към Русия, възниква у всеки човек и особено в тези от западните страни, които пътуват често.
Това се забелязва добре дори и в Полша. Тя е страна, която има много болезнени моменти по отношение на Русия, основният от които е XVIII век – разделянето на Полша. И въпреки това…
В резултат се получава доста специфично явление. Във връзка с това, че в Русия политиката се осъществява от дясно-либерален елит, тази политика не поддържа повишаването на интереса и позитивното мнение към Русия. Още повече, тя се бори с тези тенденции. Трябва да се отчете, че понеже западните дясно-либерални елити никак не харесват отстъплението на дясно-либералните принципи на собственото си общество, те се опитват да стъпчат тези симпатии. Именно от тук растат санкциите и другите антируски действия.
Защо при това мишена на санкциите стана Путин?
Работата е там, че лично Путин, като човек, не е дясно-либерален, а дясно-консервативен политик. Поради тази причина всички либерали на Запад се страхуваха, че той може да започне да натиска либералната линия от консервативни позиции. Но Путин, който се качи на власт в началото на века, бе арбитър. Той смята първоначално, че няма право самостоятелно да влияе върху позициите на елитните групировки, а най-силната в Русия тогава е дясно-либералната.
Но в резултат на това предвид развитието на ситуацията в Русия и по света, при Путин възниква сериозен вътрешен конфликт.
От една страна той не съответства до края на все по проявяващата се тенденция, която изисква от него съответния фантомен образ на съветския лидер. При това трябва да се разбере, че лидерът на фантомния Съветски съюз, може и трябва да бъде изключително фантомен Сталин, но Путин продължава да се отрича от този образ.
От друга страна дясно-либералните елити на Запада видяха, че той не е десен либерал, а десен консерватор и се опасяват, че по някое време, с отчет, че руското общество става стремително все по-ляво, той може да започне дрейф не от консерватизъм към либерализъм, а от дясно на ляво, т.. да започне да се движи към ляво-либерална политика.
Това, ако може да се каже така, е интрига, в рамките на която това послание се готви.
Ако погледнем вътрешната страна на руската политическа ситуация, ще видим, че тя също изглежда извънредно любопитна, тъй като десният либерален приватизационен елит в Русия е в много остра конфронтация с абсолютно лявото консервативно общество, което вече е може би почти 80%, и около 50% от които ясно подкрепят Сталин.
В тази ситуация за Путин е въпрос на принципи. Той или трябва окончателно да се отрече от Сталин и по този начин напълно да затвори позитивния образ на Русия, който в момента се формира в обществеността на Запад, да им каже, че греши и че той не е такъв и фактически да се свърже с тези сили, които се стремят да го свалят. Или, напротив, трябва да каже: "Ако ме свързвате със Сталин, тогава ще стана Сталин! И тогава извинете ме, но не съм виновен. Вие самите сте го искали“.
Към това трябва да добавим, че десният либерален елит (който традиционно определя нашите финансови и икономически политики, основно чрез Централната банка и правителството) е изключително активен в предизборната кампания срещу Путин. Основните елементи на тази политика са насочени към унищожаването на малките и средни предприятия (С което активно се занимават министерството на финансите и данъчната служба и Централната банка) и премахването на правата на пенсионерите и на бедните като цяло. Освен това спадът в жизнения стандарт и увеличаването на броя на бедните хора се признават дори официално, т.е. от свързаните с правителството статистически организации. Петте години непрестанна икономическа рецесия също разказват много неща.
Какво виждаме при тази ситуация в Посланието?
Путин направи реч, в която определи фундаментално важно нещо. Той казва, че трябва да се борим с бедността. Тоест той директно разкритикува Централната банка и правителството и заяви, че новото правителство ще трябва да поправи това. Освен това, дневният ред не е формулиран като дясно-либерален (в рамките на който на "губещите" няма никакъв смисъл да се помага), а като класически ляв консервативен. Разбира се, това може да се тълкува като демагогия, но предвид съдържанието и преди всичко горепосочените съображения за тенденциите, може би това вече не е така.
В икономическата част той през цялото време говори неща, които пряко противоречат на настоящата политика на сегашното правителство. Това е принципно.
Путин директно заяви, че СССР и Русия са едно и също нещо. Той каза, че на Западът винаги е наричал СССР Съветска Русия. И това е директен сигнал! Той всъщност заяви, че „да, момчета, вашата асоциация на Русия с фантомния образ на СССР е правилна!“
Но, ако това е така, тогава той трябва да демонстрира реториката на Сталин, готовността на Русия да поддържа справедливостта в глобален мащаб. И това се вижда в края на Хосланието - това не са дори 70-те години; това са 30-те, края на 40-те - началото на 50-те години в реториката. В същото време Путин директно казва: "Ние няма да направим това по собствена инициатива. Но вие сами се погребвате!“
Всеки, който е чел много подобни речи, обръща внимание на следното. Тази реч не е изнудване, не е заплаха. Не изключвам възможността част от казаното от Путин да не отговаря на реалността изобщо. Спецификата на силовите въпроси е ясно фокусирана върху някои хора на Запад, които пряко или косвено задаваха въпроси на Путин, подтиквайки го да си промени позициите. И в думите му намериха отговора на това искане. Но тъй като ние не знаем тези искания, ние не разбираме и отговорите. Основно важното е друго. Реториката и стилът бяха абсолютно сталинистки.
По всяка вероятност , те дотолкова са дотегнали на Путин, че той е взел някои вътрешни решения.
По-специално, решението, че това безобразие, която продължава толкова дълго и което е станало просто неприлична, трябва просто да приключи. Тъй като това не отговаря на хората на Запада, които да обяснят, че не трябва да предприемат мерки за отстраняване на лидера на друга държава. Ние сме суверенна държава. Кой има право да ни определя ръководството? Ние го избрахме да нашите си вътрешни процедури. Бъдете любезни да си имате работа с него. Не искате ли? Значи не искате да си имате работа и с нас, с цялата страна.
И какво ни предават десните либерални финансови елити на Запада? Те ни казват: Русия е добра страна; ние сме готови да се си имаме работа с нея, готови сме да вземем ресурсите ви под наше ръководство, но имате лош лидер; сега ще положим усилия да го премахнем; сега ще въведем индивидуални санкции и всичко останало.
Момчета, това не е ваша работа! Ние сме суверенна държава. Затова къш от тук! Ще ви напомня, че Сталин крайно рязко се отнася към всеки опит СССР да бъде унижен!
Посланието съвършено се вписва в логиката, която може да бъде описана с основните референтни точки, като речта в Мюнхен от 2007 г. и Валдайската реч от 2014 г. И в трите, заедно с вчерашната това е призивът към западните елити. През 2007 г. на тях им бе казано: "Момчета, вие нарушавате споразуменията от началото на 90-те години". Западните елити отговориха: "Вие загубихте войната, така че вашето мнение не представлява никакъв интерес за никого". Резултат стана опитът да се задуши нашето мнение първоначално в Грузия, а след това в Украйна. И двете войни – Грузия 2008 г. и Украйна 2014, започнаха в страни, които Западът се опитваше да привлече в НАТО.
При първото разширяване на НАТО все още бяхме мълчаливи. С второто разширяване на НАТО, когато дойде Балтийско море, ние вече вдигахме шум, но бяхме пренебрегнати. Западът не успя да приложи това комбинация за трети път.
През 2014 г., когато говори пред Валдайския клуб, Путин също се обърна към Запада. Тогава имаше същата интерпретация на речта му, че това са заплахи. Но това не са заплахи, това е отговор на тези въпроси, които Путин, съвършено очевидно, получава по неофициални канали.
Днес Путин даде окончателния отговор: „Момчета, не се прави така! Ако ни тласнете в тази област - добре, ще го направим. Нещо повече, не само нашето общество изисква ляво-консервативна политика, но западното общество изисква от нас да станем лидер, знаменосец на лявото консервативно движение“. И всички тези клипове с оръжието не са нищо повече от демонстрация: насила няма да убиете този политически вектор!
Така в действителност виждаме една много интересна картина, много подобна на тази, която бе през 30-те години, когато на практика всички повече или по-малко известни страни по света имаха фашистки режими. През втората половина на 30-те години в Европа останаха само две държави, в които имаше демокрация в съвременния смисъл на думата - Швейцария и Чехословакия. Западна и Централна Европа са изпратени пред подобни събития.
Разбира се, всичко това са тълкувания. Но през следващите няколко месеца ще видим дали те са правилни или не. Едно нещо вече е ясно разбрано - невъзможно е да се справим с десния либерален елит (т.е. финансовите елити) на Запад. Това може да се види както в санкциите, така и в решението на Стокхолмския арбитраж срещу "Газпром", както и в СТО: те се опитват да ни предявят искове за нарушения на правилата, докато самите те безпричинно пренебрегват тези правила в рамките на санкциите.
Можете да обичате или да не обичате Путин, но той е съвсем адекватен човек, за да разбере, че стои разкрачен между десния либерален приватизационен елит (който също е под натиск от западните си ръководители, с които Путин демонстративно води борба) и ляво-консервативния народ, което не може да продължи още дълго време. И тъй като със сигурно не може да въздейства върху хората, му остава да се откаже от принципа на ненамеса, която той пое през 1999 г., когато той се съгласи на президентството и да започне да се премахва дясно-либералната част от съвременния руски елит. Още повече, че, от една страна ня му дава чисто формално правно основание (корупция, кражби и др.) И второ, има подкрепа на Запад от елитите, които подкрепят Тръмп. Печалбата може да бъде много голяма, защото правилната ляво-консервативна политика ще ни даде колосална подкрепа от целия свят.
Превод: Поглед.инфо