/Поглед.инфо/ До преди появата на реални проекти за увеличение на пенсионната възраст и повишаването на ДДС, се запазваше някаква увереност, че вътрешнополитическия курс на страната ще бъде поправен – Путин ще формира нов екип министри, сред които ще се появят лица, които не са свързани с либералната групировка.
Съвършено е непонятно защо сега, когато по света тихичко губят сили глобалните елити, е назначено глобалистко правителство начело с Медведев. По-рано това бе необходимо – трябваше да се води работа със Запада, да се дава вид, че не сме антагонисти, да получим някакви инвестиции, да бъдем „послушни“. Сега, когато, от една страна няма инвестиции и няма да има, ние сме обявени за врагове на цялото човечество, против нас въвеждат санкции, а от друга страна глобалистите губят своите ресурси, вече не крачейки толкова широко по планетата, защо сега тези заминаващи си елити се подкрепят?
Как ще разговаря нашият президент, който е изолационист по душа, с изолационистите Си Дзинпин, Реджеп Тайип Ердоган и Доналд Тръмп, след като не е преборил окончателно клинтъноглобалистите вътре в страната? Нали Путин е за суверенитета, възраждането на Русия, а правителството му се състои от местни васали на либералната групировка.
В някой момент изброените горе личности ще попитат: „Ти на чия страна си всъщност? Как да общуваме с Русия?“. В резултат може да се окажем наистина в изолация – да увиснем между Запада и Изтока. И ако Изтокът запази неутралитет, то Западът, имайки свои в нашето правителство, ще натиска и натиска. Ненапразно Макрон, назначен вместо загубилата Клинтън за лидер на световния глобализъм, заяви преди известно време: „Искам да свърза Русия с Европа и да не и позволя тя да се затвори в себе си“. Пояснявам – на момчето е дадена задача (може би и сам да си я е измислил) да върне Русия обратно в Запада. С правителството на Медведев тази задача не изглежда толкова неизпълнима.
Но това е голямата геополитика, а аз живея тук и сега. Притеснява ме, че старите либерали ще развалят и предават на Запада това, което още не са развалили и предали многочислените гайдаро-чубайси. Мен ме притеснява отсъствието на понятна и действаща икономическа стратегия за развитие на страната в условията на изолация от външните пазари и световната икономическа криза. При това в страната все още има останали хора, способни да предложат алтернативна програма за икономическо развитие.
Заплатите, пенсионната възраст, корупцията, безотговорните чиновници, павианите-навалняци, които замърсяват улиците с присъствието си – всичко това е вторично. Първичното е, че „тези“ в правителството не искат развитие на страната и не могат да го осигурят заради отсъствие на каквито и да е идеи в главата.
Но и местният елит в мнозинството си няма интерес да промени вътрешнополитическия курс. Всички значими промени носят сериозни рискове за тях, тези, които са успели в разпределението на ресурсите, но така и не научили се да създават нещо. Знам, много се строи, създават се предприятия, но това по-скоро е въпреки, а не благодарение на тези елити. Думата „елити“ трябва да се сложи в кавички – това също го разбирам.
Освен това вестник Le Figaro много точно нарече тези елити: „…причудливи елити и групировки, нерядко изповядващи съвсем различни интереси…“
И тук за запазване на консенсусното спокойствие на „елита“, всички ние, гражданите отново получихме правителство на Медведев. На верния и предан Медведев, който веднъж държал реалната власт в свои ръце, я върна обратно. Това е наистина уникално свойство. Но не трябва цял живот да му се благодари за това с премиерския пост.
Разбира се, остава призрачната надежда, че има някакъв хитър президентски план, а някъде в неговата администрация ще бъде създаден експертен щаб за разработка на програми за икономически нелиберални реформи, а правителството ще се променя постепенно, изхождайки от натрупващите се проблеми. Но в такъв случай би било разумно да се подаде сигнал за възможностите и подобен сценарий и Медведев да не бъде назначаван отново.
Превод: Поглед.инфо