/Поглед.инфо/ Тези наши граждани, които се интересуват от живота на чиновниците и депутатите, нееднократно обръщат внимание на поведението на тези хора от гледна точка на отношението им към страната и народа като цяло. Тук е отнасят и приеманите закони, и преписваните премии, и поведението на улиците (в това число и зад волана), и методите за обучение на децата и така нататък. Понякога те говорят открито за това (например няколко пъти се обаждаше Греф), макар и след това да се стесняват от своите откровения. Но общият смисъл се състои в това, че им се полага много повече, а отговорностите им са значително по-малко от на останалия народ („стадо“).
Фактически в Русия се изражда класическо съсловно общество, стил XVIII-XIX век. И „висшето“ съсловие вече е осъзнало своя статут и ясно разбира, че различните институции, създадени за низшите съсловия (като съда, прокуратурата и т.н.) нямат дори право да пипат с мръсните си ръце представителите на горната част от обществото. Отбелязваме, че самите „низши“ съсловия все още не са осъзнали до края този проблем, още не е прокарана повече или по-малко ясна граница между „висшите“ и „низшите“ (енорийският свещеник дали е представител на „горното“ съсловие или все пак на „низшето“? Колко трябва да се открадне, за да ти е гарантирано влизането в „горното“ съсловие? И така нататък), още не са отработени вътрешните институции на съсловното общество (няма специални съдилища, образователни институции, макар и да се върви нататък).
При това основният „дрес код“ за влизане във „висшите“ съсловия си остава имущественият ценз. От тук и надпреварата за автомобили, костюми, вили и самолети. Колкото е по-скъпо, толкова е по-голяма вероятността, че ще те пуснат в най-модните салони. Колкото е по-евтин автомобилът, толкова е по-вероятно, че няма да те пуснат. Има, разбира се, отделни изключения, но те само потвърждават правилата.
Няма дори да обяснявам, що е за съвременното общество съсловното регулиране – това е смърт. Просто защото никаква съвременна техника (съвременна – значи по-нова от началото на ХХ век) не може да се построи в съсловното общество, там високите длъжности се дават по произход, а не по способности. Всяка сложна технологична система в подобно общество ще се разпадне бързо (както и се случва при нас).
Да дам пример. Представител на „висшето“ съсловие става директор на голям завод. Той вика своите подчинени и пита: „Как да живеем?“. Старите инженери започват да му мътят главата с различни иновации, мрежи, покупки, инвестиции, подготовка на кадри и прочее глупости… Той ги пита: „А колко пари месечно по вашия план ще мога да вкарвам в джоба си?“. А те в ужас: „Но тук трябва да се влагат стотици милиони…“ И той губи всякакъв интерес към тях. А някой опитен младеж от стопанския факултет ще го приближи и: „Имам приятели строители, на територията на завода могат да построят еди колко си метра апартаменти. Вашият дял е 200 милиона долара плюс създаване на управляваща компания, която да обслужва този жилищен масив!“. Единственият въпрос, който ще получи в отговор е: „Слушай, ние тук правим ракети, които там някъде армията ни използва, а друг не ги прави… Няма ли да ни откъснат главата?“.
Всичко останало се свежда до технически операции за защита от прокуратурата и следствието. Виждал съм десетки подобни операции. Характерно е, че от представителите на „висшите“ съсловия няма наказани. Наистина, в последно време ситуацията леко се променя, но едва-едва, защото точкови удари в ситуация, при която чиновниците са преминали към такъв модел се побеждава сложно. Тук си е нужна революция.
Впрочем, малка забележка. Някой може да каже, че в книгата ми „Стълбица към небето“ тази система е описана. Ами не! Елитът в нашата страна е тясна прослойка (около няколко десетки хиляди души максимум, заедно с членовете на семействата), която щателно скрива от обществото своята реална роля и затова се държи крайно скромно и точно. А при нас цели проценти от обществото (тоест няколко милиона души), които демонстрират своята принадлежност към висшето съсловие. В книгата това са върхушките на властовите групировки и това е именно съсловие, в класическия му феодален смисъл.
Напомням, че революциите от 1917 г. са следствие на ненавистта на обществото към съсловния му характер. Държавата не може да съществува нормално, ако обществото ненавижда управляващата върхушка. А ако има вече и външен натиск, то взривът е на практика неизбежен и ненапразно през ХХ се разпадат всичките европейски империи (Османската, Австро-Унгарската, Германската, Руската и малко по-късно и Британската). СССР се възражда на териториите на Руската империя единствено благодарение на това, че съсловността е ликвидирана. И загива едва когато тя започва да се възражда.
Категорично трябва да задушим в зародиш възродилата се съсловност. Просто защото иначе ни очаква катастрофа. Впрочем, кой е мислил защо чиновниците през цялото време увеличават имането си? Заради алчност? Но те си имат всичко! Работата е там, че цената за поддържането на „дрес-кода“ вътре в сложното делене на „висшите“ съсловия (тука пускат, а тук не!) изисква постоянен разход на сума пари! Ако си имаш любовница и си и купил „Мерцедес“ , то ти си си добре. Но сериозните хора вече купуват „Мазерати“! И така нататък! От гледна точка на всеки нормален човек това е тежка идиотия, но ние така сме отгледани в социалистическото общество (е, на лошия му край, видяхме и съвременното капиталистическо общество), а сега то става съсловно! Кажете благодаря, че засега не са възродили крепостното право.!
Общо казано пред нас застава задачата на буржоазната революция. А може би, както в Средна Азия, от феодализъм към социализъм, прескачайки капитализма.
Превод: Поглед.инфо