/Поглед.инфо/ Обикновената пехота и танкове значително по-добре отговарят на изискванията на съвременната война, отколкото елитните специални части. Да се разчита на „зелените барети“  би било твърде безразсъдно. В крайна сметка, именно до такива парадоксални изводи са достигнали американските военачалници. С какво е свързан подобен извод и до колко е приложим към руските реалности?

САЩ твърде често привличат елитни специални части за решаването на военните си задачи. Такава загриженост изрази един от високопоставените командващи на корпуса на морската пехота по време на специално свикан симпозиум по специалните операции в град Тампа в щата Флорида (Където се намира щабът на командването на силите за специални операции на САЩ). „Не трябва да караме отвертката да изпълнява работата на чука“, допълни военният, цитиран от американския портал „Нешънъл интерест“.

Изданието също така се позовава на мнението на генерал-лейтенант Уилям Бейдлър, командващ на най-често задействаното подразделение на армията на САЩ – морските сили на Централното командване. Бейдлър смята, че американското ръководство твърде много се е увлякло в практиката да задейства „морските котки“, „зелените барети“ и рейнджърите (силите за специални задачи и елитно подразделение за дълбоко разузнаване). А това заставя да се пренебрегват възможностите на другите подразделения, смята генерал-лейтенантът.

През последните години тези подразделения, смятани за „най-добрите, обучени бойни единици“, се използват за изпълняване на задачи, които не влизат в сферата на компетенцията им. Така например, подразделението на „зелените барети“ или екип „А“, състояща се от 12 души, не може само да се справя с танкови подразделения. „Нешънъл интерест“ отбелязва, че най-доброто оръжие срещу подобен противник ще бъдат собствените танкове. Пентагонът трябва да преразгледа подхода си към привличането на въоръжените сили, смята изданието.

Основният инструмент на войната от ново поколение

Подобен приоритет на „отвертката“ пред „чука“ се налага в концепцията за „войната от четвърто поколение“. Същността ѝ е формулирана още в края на 1989 г. от теоретика Уилям Линдъм и група високопоставени американски военни в програма със следното заглавие „Променящото се лице на войната: четвърто поколение“. Твърди се следното: предишният, трети тип война предвижда действия на големи войскови групировки с цел обкръжаване на противника и отрязването му от комуникациите (основен тип на въоръжените – танкове и авиация). Войната четвърто поколение предвижда отстъпление от традиционната картина на фронтовете, настъплението, обкръжението и т.н. - в полза на серия операции, които да се водят от неголеми мобилни групи, добре екипирани и способни да действат автономно.

По-свежи теории, в частност различни варианти за хибридни и „безконтактни“ войни, не изключват основното: ролята на основна ударна сила „на земята“ ще изпълняват мобилни групи професионалисти – най-добре силите за специални операции (или в случая на „опосредствани, „прокси“ войни“ - на частни военни компании).

Американските експерти смятат за пример на операция от нов тип действията на Руските въоръжени сили по време на събитията в Крим. След 2014 г. в западните източници се появи терминът „доктрината на Герасимов“ – по името на действащия началник на Генералния щаб на Русия Валерий Герасимов, посветил програмна статия за принципите на войната от нов тип.

Но може ли да се каже, че и в съвременната руска армия в периода, след „Кримската пролет“ и сирийската операция, присъстват същите тенденции, от които днес се оплакват американските военни.

Сирийската операция демонстрира разумен баланс

„При нас няма подобна асиметрия“, смята военният експерт Алексей Леонков. „В момента в министерството на отбраната  преобладава предимно практиката. Повечето командващи на окръзи и нискостоящи военачалници се преминали през бойна практика в Сирия, където с помощта на реални примери те разбират тактиката за водене на съвременен бой с използването на различни подразделения,  в това число и силите за специална употреба“, допълни той.

„Голямо ударение се поставя на елитните специални части, поради това, че съвременните войни стават все по-мобилни и по-бързи“, отбелязва Леонков. „А едно от преимуществата на такива неголеми специални отряди пред армейските гарнизони е, че са много мобилни. Но по огнева мощ те отстъпват. Т. е. , ако спецназът влезе в сблъсък с редовна армия, резултатът няма да е в неговата полза“, обяснява експертът.

Според него е необходим баланс за използване на силите в ръцете на умел военачалник, защото няма универсално оръжие, което да решава всички проблеми. „Сега общовойсковият бой е грамотно комбиниране на тези сили и средства, които са налични у военачалника“, сочи той.

„Операцията в Сирия демонстрира подобен разумен баланс“, смята Леонков. „Приносът на спецназа в операцията в Сирия, разбира се, го има. Но има прости цифри. На Военнокосмическите сили се падат 55% от натоварването, на сухопътните сили – 45%, от тях на силите за специални операции – около 1-2%. Но при това те са важен елемент, особено що се отнася до разузнаването и целепоказването“, смята събеседникът.

Няма да се размине без „големи батальони“

Според експертите е рано да се говори, че съвременната война се е превърнала в състезание на инструкторите, спецназа и наемниците. Както и преди е крайно трудно да се реши конфликт „за два часа със силите на един парашутно-десантен полк“. „Има мнение, че в малките местни конфликти, които сега водят американците, са необходими именно специалните части, защото те, уж, са способни да решат „нещо радикално“, но въпреки всичко това, не е така“, смята военният експерт Виктор Мураховский.

„Силите за специални операции са предназначени за тесен кръг от задачи. Те не могат да заменят пехотата, танковете и артилерията. Не могат да решат изхода дори и на общовойскови бой. В най-добрия случай могат да повлияят на някои тактически епизоди“, поясни Мураховский

Експертът напомни, че първоначалното предназначение на специалните части е да решават специални задачи по време на общовойскови операции. „А когато започват да ги решават, без да бъдат подкрепяни от общовойскови подразделения, ефективността им пада рязко“, смята събеседникът.

Като пример Алексей Леонков посочи съветската кампания в Афганистан. „Когато превземаха двореца Амин, бяха задействани специалните сили. Те го превзеха, а след това какво? По-нататък се наложи да се въвеждат постоянни войски. Специалните части не успяха да удържат цялата страна“, отбеляза той.

Форматът на хибридните войни не е изчезнал никъде, но „само положението да достигне до непосредствена заплаха за военната сигурност на страната, тук въпросите без общовойскови съединения вече не могат да се решат“, обобщава Мураховский. Той смята, че руската армия „отделя достатъчно внимание на подготовката на общовойсковите си формирования“.

Превод: Поглед.инфо