/Поглед.инфо/ Украйна предяви на Русия искания за продължаването на газовия транзит след 2019 г. Исканията изглеждат не просто завишени, а са ярък пример за истински абсурд.  За какво ще се договорят „Нафтогаз“ и „Газпром“ накрая и коя от страните ще спечели, или загуби в по-голяма степен?

„Нафтогаз“ започна да се пазари с „Газпром“ по повод условията на новия договор за преминаване на газ през украинска територия след 2019 г. Поставените от Украйна условия поразяват със своята откъснатост от реалността.

Първо, „Нафтогаз“ иска през Украйна да се превеждат 110 млрд. кубометра газ между 2020 до 2028 г. при запазване на тарифите на настоящето им равнище. Второ, да се вдигнат тарифите за транзит с една трета през 2018-2019 г. В противен случай „Нафтогаз“ заплашва да поиска от „Газпром“ в Стокхолмския арбитраж компенсация за своята газово-транспортна система заради неосъществени инвестиции. За какви инвестиции за милиарди долари говори „Нафтогаз“? За съветските, когато газовотранспортната система на Украйна се строи с парите са всесъюзния бюджет.

Аргументирайки своите искания „Нафтогаз“ се позовава на решението на Стокхолмския арбитраж. Но нали шведският съд отклони исканията на „Нафтогаз“ за увеличаването на митата за транзит на газ. И макар Стокхолм да присъди на „Газпром“ глоба за недостатъчното предаване на газ, но не от 16 милиарда, както иска „Нафтогаз“, а на четири пъти по-малка сума. Значи не става дума за никакво задължение на „Газпром“ да прекарва през Украйна 110 милиарда кубометра. Пряко подобно решение никога не е било озвучавано.

Освен това „Нафтогаз“ предлага на „Газпром“ два варианта за резервиране на мощностите на украинските тръби.  Първият е „Газпром“ самостоятелно да резервира мощностите (действащата в момента схема), но право да решава по договора няма да бъде Стокхолм, както сега, а украинското законодателство. Кой би се съгласил на такова условие, равносилно на самоубийство? Има пример как украинският антимонополен комитет изфабрикува дело, обвинявайки „Газпром“ в монополен транзит и изиска многомилиардна глоба. Но някой друг виждал ли е други желаещи да прокарват газ през Украйна и „Газпром“ пречил ли им е с нещо? Газпромовските призиви към украинските съдилища дори не са разглеждани. Но важното е, че „Нафтогаз“ през Стокхолм вече се е опитвал да промени договора в съответствие с украинското законодателство, но съдът отклони това искане.

Вторият вариант предвижда продажба на газ на „Нафтогаз“ на източната граница на Украйна и обратната му покупка на западната граница с ЕС. Сега течащия през украинската тръба газ е собственост на „Газпром“. Киев предлага той да стане собственост на „Нафтогаз“. Това значи, че Киев във всеки момент може да реши да върне не целия, а само част от газта, на всяка цена, не в нужните срокове, а със забавяне. На тези условия нито „Газпром“, нито Брюксел няма да се съгласят – това ще оскъпи газта и за самите европейци.

Иначе казано исканията на „Нафтогаз“ са изначално неизпълними. И едва ли Киев сериозно се надява, че ще може да застави „Газпром“ да се съгласи. Всичко това изглежда като пазарене на източен базар: искат повече, за да получиш все пак нещичко.

По какъв сценарий ще се развиват по-нататък събитията.

Търгът започна защото през 2019 г. приключва действието на транзитния договор между „Нафтогаз“ и  „Газпром“. Застава въпросът как европейските потребители ще получат необходимите им обеми руски газ от 2020 г.? Ако не бе политическата намеса от страна на САЩ, които разпалват украинските претенции в свой търговски интерес, то украинският транзит нямаше да вълнува днес нито ЕС, нито Русия. Именно заради тази намеса се отложиха сроковете за въвеждането на обходни газопроводи в Европа. САЩ заставиха България да се откаже от „Южен поток“, а също така поставят прътове в спиците на проекта „Северен поток-2“.

Голяма е вероятността, че към 2020 г. няма да бъдат построени нито продължението на второто разклонение на „Турски поток“, нито продължението на „Северен поток-2“ по европейска територия. Значи, по северния маршрут Русия може да спуска не 55 милиарда, а 35 милиарда кубометра газ. През 2020 г. ще останат около 40 милиарда кубометра, които така или иначе трябва да преминат през Украйна, смята водещият експерт от Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков. И това е добра новина за Киев – някъде явно това са го отчели. Иначе как да се обяснява заявлението на министъра на енергетиката на Украйна Игор Насалик за това, че Украйна ще настоява за запазване след 2019 г. на транзита на руски газ в обем не по-нисък от 40 милиарда кубометра.

„При всички обстоятелства ще се наложи да се договаряме, от това и трите страни имат интерес. Вече има опит с тристранното посредничество при подписването на „зимните пакети“. Само сега ще трябва не зимен пакет, а годишен до 2020“, смята Юшков.

„Разбира се, „Газпром“ няма да се съгласи на условията на „Нафтогаз“. Позицията на компанията е за установяване на справедлива тарифа, а дори настоящата се смята за завишена (50% по-скъпа от тарифата за преминаване на газ по „Северен поток“). Газпром ще иска снижаване на тарифата за прекарване и оставяне на откритите обеми за прокарване, тоест отсъствия на условия за „вземай или плащай“. При такива условия може да се подпише дори и дългосрочен договор“, смята Игор Юшков.

„Но това е оптимистичен вариант. По-скоро ще се наложи подписването на нови договори всяка година. „2020 г. ще бъде годината на шантажа, защото обходните газопроводи не са построени докрай. Украйна ще може да диктува условия. А тя не се стеснява в методите, за което говорят последните опити да се арестуват акциите именно на компаниите – оператори на „Северен поток“ и „Северен Поток-2“, смята Юшков.

Опирайки се на опита да подписва „зимни пакети“, може да се каже, че и двете страни ще трябва да направят отстъпки. Киев навярно разчита, че ако отстъпи в обема на поток (да го снижи), то Газпром ще трябва да отстъпи в тарифата и да го повдигне.

Но „Газпром“ ще дърпа одеялото към своята страна“. Ние скоро ще отстъпим и в сегмента „вземай или плащай“. „Газпром“ може да отстъпи, съгласявайки се да поеме задълженията по „вземай или плащай“. За 20-40 милиарда кубометра. През 2020 г. ще ни останат, при всеки случай „излишни“ 30-40 милиарда. А Киев, съответно ще трябва да отстъпи за стойността на транзита. Всяка страна след това ще говори, че противникът е отстъпил повече“, разсъждава Юшков.  Решаващата дума ще е на арбитъра Брюксел, който трябва да убеди Украйна да забави оборотите.

Лошата новина за „Нафтогаз е“, че през 2021 г. обходните тръби с голяма вероятност вече ще бъдат пуснати с пълен капацитет. Това значи, че няма да му останат лостове за шантаж.

Впрочем, обемите за преминаване на газ през Украйна след 2021 г. ще зависят не от „Газпром“, а от търсенето на европейските потребители. Ако тези потребности продължат да растат, то целият този допълнителен обем газ „Газпром“ ще трябва да го прекарва през Украйна. Ориентировъчно „Нафтогаз“ може да разчита на 10-15 милиарда кубометра годишно.

Превод: Поглед.инфо