/Поглед.инфо/ Модата в световната политика напоследък определено е да се действа на принципа „думам ти дъще, сещай се снахо“ и да се съобщават лидерските становища чрез социалните мрежи. Става сложно обаче, когато сигналите, подадени по този начин, не се разчитат правилно или емоциите надделяват. А ако и желаното се приема за действителност, тогава ситуацията неминуемо се превръща в лабиринт.
Объркването е още по-кризисно, когато институциите, призвани да имат незабавна ориентация в „сигналната политика“, „ не са в час“. Тогава настава драма. Подобна на практика е и ситуацията с поредното изказване на руския президент Путин, което засяга България, но се прави пред президент на съседна страна и не на територията на нашата държава. Изявление /и то в деня на Св.Св.Кирил и Методий/, че „писмеността дойде при нас именно от македонската земя“ взриви медии, общество и редица политици у нас.
Ако има нещо, което обединява българите и те от цялото си сърце от 1851г. до днес обичат, ценят безрезервно и са се хванали като удавник за сламка, за да имат самочувствие, че „ и ний сме дали нещо на света“, това е именно гордостта от делото на двамата братя, на техните ученици и от прозорливостта на великия ни Цар Борис Покръстител. Няма нужда да се спори по въпроса, че България е дала на Русия азбуката. Това е исторически доказан факт. Но наистина по „македонските земи“, които тогава са в състава на България, се извършва голяма част от дейността за разпространение на божието слово чрез кирилицата /задача поставена от българския цар/ и ученици на Св.Климент Охридски няма как да не са пренесли своето дело и по руските земи. Общият славянският корен е достатъчна причина, за да се разпространява кирилицата сред всички славяни и наистина днес около 300 млн я ползват.
Въпросът е защо Путин точно сега и при среща с македонския президент Георге Иванов подава такъв сигнал и как той трябва да се разчете.
Емоциите са излишни, независимо, че всяко българско сърце се чувства огорчено и то несправедливо. Голямата политика не се занимава с чувства, още повече, ако са проява на „малките“. Че Русия винаги е следвала своите интереси на Балканите, включително България, и те не винаги са съвпадали с нашите, не е тайна. Напротив, често държавата ни е понасяла удари точно от страна на руската външна политика и това е практика още от преди Освобождението. Достатъчно е да споменем само идеята за т.н. македонизъм, който Белград и Скопие надградиха през годините и това обезбългари старите земи на държавата ни.
Но Русия е и страната, която единствена е дала стотици хиляди жертви, за да се реализира изконната българска мечта за възстановяване на държавността и независимостта ни. Свързва ни една вяра, еднакъв славянски корен и обща писменост т.е. кирилицата, което създава условия за здрави връзки, наричани преди братски. Днес явно има разминаване в „опорните точки“ по отношение на външната ни политика. Доколкото ние имаме независима външна политика, защото сме в състава на съюзи, където сме предали част от суверенитета си. Отделно са т.н. личности за влияние, които чужди сили способстват да бъдат на ключови позиции в нашите институции.
Москва удостоява македонския президент на 24 май с награда на фондация „За единство на православните народи“. В същото време на грандиозен концерт в руската столица се пее „Върви народе възродени“. А Георге Иванов е един от основните играчи в македонската политическа криза, която от 2 години разтърсва страната и даде възможност на Запада в лицето на САЩ и ЕС от една страна и Русия от друга за пореден път да кръстосат саби. Той беше принуден именно от представители на Запада да връчи мандат за съставяне на правителство на класиралата се втора на извънредните парламентарни избори партия СДСМ с лидер Зоран Заев. На него САЩ и ЕС заложиха, за да имат своето влияние върху процесите в ключовата за региона държавица. Той получи подкрепата на парламентарно представени албански партии за съставяне на коалиционно правителство, което преди това лидерът на спечелилата изборите ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски не успя да направи. В Скопие под сурдинка се говори, че албанските лидери в Македония са направили пътеки до западните посолства и инструкциите са били нееднозначни. Слухове в подкрепа на твърдения, че зад Груевски и Георге Иванов стои Москва, а обещанията на Зоран Заев да приеме исканията от албанската платформа /съгласувана под крилото на Еди Рама в Тирана 3 дни след изборите от 11 декември/ за въвеждане на двуезичност в Македония, за незабавно влизане в НАТО, промяна на знамето, химна и т.н. заливат медийното пространство в страната и нанасят удар върху самочувствието на православната част от обществото.
Странно е, че Западът залага на представител на социалистическа партия, наследник де-факто на титовата компартия, но и това може да се приеме за мода напоследък в геополитическите игри на играчите зад Океана. В същото време през последните десетилетия политиката на САЩ на Балканите определено е в полза на албанския фактор, което се приема като контра на интересите на Русия за влияние чрез православие, кирилица и общ славянски корен. Независимо, че българският премиер проведе телефонни разговори и с двете страни в македонския конфликт, остана привкус, че сме взели страна. Ласкави изказвания и интервюта в наши медии със Зоран Заев дадоха основание за предположения, че позицията в македонската политическа криза на ЕС и САЩ се приема еднозначно и от България.
Тогава няма как Путин да не подаде сигнал. Ударът е болезнен, защото засяга редовия българин и неговите собствени ценности, които в случая нямат връзка с европейските. Русия има своите интереси и едва ли ще се съобразява с вълните от недоумение, огорчение и дори гняв сред хората. Едно напредващо към зоните й за влияние НАТО е достатъчно основание за реакции, които нямат връзка с емоции. Още по-малко с история. Балканите, в частност Македония, са част от голямата геополитическа игра, която ЕС предостави неблагоразумно да се води между САЩ и Русия на този европейски терен. Русия няма значими инвестиции в региона /за разлика от Китай, например/ или военни бази като САЩ, но никой не може да отрече правото й да отстоява позиции въз основна на обща религия, писменост и славянски корени, защото това я обрича на самоизолация и е пагубно за възстановената й роля като геополитически играч.
В случая се отдаде възможност и нашите власти да реагират по начин, който да съвпада с настроенията сред мислещите българи. Част от които са наследници на предци, дошли от старите земи в тежки за оцеляване времена. Но никак няма да е далновидно ситуацията да се раздухва до степен, че да усложни и без това не особено гладките отношения с Москва през последните години. Не е възможно българите да бъдат убедени чрез думи като тези на заместник-помощния държавен секретар на САЩ за Централна и Източна Европа, Хойт Брайън Ий, който при поредно посещение на Балканите, този път в Белград, казва, че „държавите на Балканите трябва да се пазят от руско влияние“. Особено, когато в същото време от Анкара чрез председател на парламентарната комисия по правата на човека /!/, Мустафа Йенероглу, се казва, че „нашите турски сънародници в България са подложени на сепаратизъм, те губят майчиния си език, джамиите им са подлагани на нападения, блокира се създаване на турско радио, политиката на асимилация продължава“ и все в този дух.
Чувствителните български сърца как да реагират в този случай, когато сигналите са като при тази прословута „албанска платформа“? Дали подобни въпроси са били обсъждани на срещата преди ден на Федерика Могерини, външен министър на ЕС, с лидерите на Сърбия, Черна гора, Албания, Македония, Босна и Херцеговина и Косово? ЕС се реши на намеса след като заваляха информации, че Балканите се тресат и има вероятност от нови войни и ново преначертаване на граници.
Риба наистина се лови в мътна вода, но рибарите едва ли са само руснаци. Така че по-малко емоции и повече разум, когато мечката играе в съседския двор и „очите на четири“, когато ни атакуват с хибридни средства като ни обвиняват в асимилации. Ако някой е асимилирал, това са всичките ни съседи, които в миналото са обезбългарили старите ни земи. Настоящето изисква трезв поглед на събитията и да не научаваме от чужбина, че „Южен поток“ става „турски“ или че се преговаря с Гърция и България за трасето на втория газопровод от Русия през Турция за Европа. Последното го съобщи руският премиер Медведев в Турция и познайте къде всъщност ще премине? Ние не бяхме и в Пекин, когато се лансира стратегическия китайски проект „Един пояс-един път“.
По-уместно е да не се занимаваме повече с последния сигнал от страна на Путин, ако сме го разгадали и да не усложняваме повече обстановката, защото игрите са зад кадър, става въпрос за много пари и проекти, които ако и този път ни заобиколят, НАТО няма как да ни помогне. И не забравяйте, че съюзниците и през Първата, и пред Втората война са все едни и същи, а сигнали навеждат на мисълта, че и сега се разбират, в крайна сметка.