/Поглед.инфо/ В САЩ най-накрая беше публикувана новата концепция за национална сигурност и аз казвам “най-накрая”, защото мина повече от година след избирането на Тръмп и е добре, че администрацията на американския президент най-накрая изработи ясен и разбираем документ, който отразява тяхната гледна точка за мястото на САЩ в света и за това, как администрацията на Тръмп се кани да защитава това място.

Поразително, но концепцията за националната сигурност, която представи Тръмп предизвика даже умерено позитивна реакция от страна на американските средства за масова информация, които не обичат много американския президент и съответно много обичат да го критикуват по всякакъв повод. Ако тя е харесала повече или по-малко даже на критиците на Тръмп, значи има някакви проблясъци на консенсус за целия американски елит по отношение на външната политика в дългосрочна перспектива. Забележително. Както се казва, обичам, когато всичко е ясно, а от новата концепция е ясно, че САЩ и в бъдеще се канят да вървят по максимално глупав сценарий. Е, да им дадем знамето!

Едно от главните и принципни разминавания между екипа на Тръмп и екипа на Клинтън по отношение на външнополитическите перспективи на САЩ се заключава в това, че екипът на Клинтън имаше, има и още има много нездрава и буквално маниакална фиксация върху необходимостта да бъде унищожена Русия. А, и допълнително лично Клинтън страда от някаква прекомерна параноя по повод лично на Путин. Екипът на Тръмп, поне на ниво публични изказвания се отнася към Русия значително по-позитивано, но пък към Китай, Иран и КНДР те имаха цял куп претенции. При това стратезите на Тръмп възприемаха именно Китай като главна заплаха за американската хегемония и посочваха преди всичко икономическите сложности, които неизбежно ще възникнат за САЩ в зависимост от това, как Китай ще разширява своето икономическо влияние в света, използвайки отнетия от САЩ статут на най-голяма икономика на планетата.

Как да бъдат примирени тези два подхода? Къде може да бъде намерен компромис и възможен ли е компромис изобщо? Оказа се, че може да кръстосаме тези два подхода и се вижда, че екипът от генерали, който е писал новата концепция за националната сигурност за Тръмп много се е старал да угоди на всички и на всеки. При тях се е получило отлично и като резултат ключова точка на новата концепция е фразата, която цитират буквално всички световни средства за масова информация. Това е фразата за това, че Русия и Китай са държави, които “отправят предизивикателство към американската сила, влияние и интереси”. За онези, които не са разбрали от първия път, авторите на концепцията отделно подчертават, че “съперничеството на великите държави се върна”, въпреки че в действителност не съперничеството се е върнало, а САЩ с душа и сърце се върнаха в XIX век, когато беше модерно да се говори за “голямата световна игра” и за това, как една велика империя може всички да потопи. Действително, тогава това беше британската, а не американската империя, но това не променя същността.

Тръмп се опита малко да смегчи тона на официалната концепция, която самият той подписа, но не му се получи много добре. Говорейки пред журналисти той подчерта, че САЩ ще се опитат да изградят, цитирам “отлични отношения” с всички страни, в това число с Русия и Китай, но ще правят това така, че да осигурят спазване на американските интереси. Това е много добре, благородно и разумно, но никак не се връзва с това, което направо е написано в самата концепция, така че устните заявления на Тръмп – това е не повече от пиар, който още утре нищо няма да означава.

Надявам се вие не сте помислили, че американската стратегия показва като конкуренти и парвенюта само Китай и Русия? Разбира се, че не. Като опоненти и източници на заплахи, с които задължително трябва да се изясняват там са Северна Корея и, разбира се Иран. Като цяло, ако вземем глобуса и отбележим на него всички страни, с които САЩ предполага вероятността за силова конфронтация, то се получава една такава нехилава коалиция, гледайки която, неволно си задаваш путинския въпрос: “Вие изобщо там нормални ли сте?“ А ни се иска да отговорим на този въпрос с известен цитат на Лавров. Ето какво е подходящо.

Не е за учудване, че новата концепция за национална сигурност на САЩ предизвика рязко негативна реакция в света. Радио Свобода пише, че тя е била подложена на критика в Русия и Китай, което и следваше да се очаква. Затова пък във Вашингтон са щастливи всички видове ястреби – на всички е обещано това, което искаха. Не е сигурно, че Тръмп ще изпълни това обещание, но ако го изпълни на САЩ им предстои да влязат в много сериозна конфронтация на два фронта – с Китай и с Русия едновременно. А за да бъде унищожен окончателно американския монополярен свят и за да не му е скучно на никого, ще се опитат да се изясняват още и с Иран и даже със Северна Корея.

Историята действително лошо учи нашите отвъдокеански партньори. Даже на върха на своето могъщество САЩ едва ли биха могли да издържат такъв мега-конфликт. А днес, даже ако администрацията на Тръмп се опита да се изяснява с всички врагове един по един, то американската икономика и американските съюзници просто няма да издържат. И най-главното – не бива да се мисли, че лидерите на Китай, Русия и другите страни, които са посочени като врагове на САЩ и потенциални цели на американските военни удари, ще седят със скръстени ръце и ще чакат докато Пентагона реализира своите планове. Точно обратното, публикуването на американската стратегия ще даде небивал импулс за военно и политическо сътрудничество на тези страни. Така че можем да изкажем много благодарности на Тръмп за решаващия принос в развитието на интеграционните процеси в Евразия, а за САЩ тази война на два или даже на три или четири фронта еднозначно ще завърши с катастрофа.