/Поглед.инфо/ На 24 юни, в обстановка на мерки за сигурност без прецедент, в Турция се проведоха предсрочни президентски и парламентарни избори. Първоначално те трябваше да се проведат през ноември 2019 година, но на 18 април президентът Реджеп Таийп Ердоган, в стремежа си да укрепи своите позиции, обясни, че трябва да се проведат предсрочни избори година и половина по-рано от предвиденото.
В Турция продължава да е в сила продължаваното на три месеца извънредно положение. На 22 юни бе обявено, че в Анкара са задържани 14 члена на терористическата групировка „Ислямска държава“, а на следващият дан – още 21 човека, свързани с „терористичната организация на Фетхуллах Гюлен“, Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и с „Джебхат ан Нусра“.
В хода на президентските избори основната борба се водеше между Ердоган и лидера на опозиционната Народна републиканска партия (НРП) Мухарем Индже. Кандидатираха се още бившият министър на вътрешните работи Мерал Акшенер (от основаната наскоро „Добра партия“). Темел Карамалаоглу ( „Партия на благополучието“), Догу Перинчек (Партия „Родина“) и продължаващия да е в затвора Селахатин Демирташ ( „Демократична партия на народите“).
Динамичната предизборна кампания имаше наситен емоционален характер. Социолозите даваха различни прогнози относно възможността за втори тур на президентските избори, но в момента е ясно, че такъв няма да има. Съгласно предварителните данни, които съвсем скоро станаха и официални, при традиционно висока избирателна активност действащият президент Ердоган бележи уверена победа, набирайки повече от 52 процента от гласовете. В речта си през нощта на 25 юни в Истанбул, той обяви: „Избирателна активност от 90% - това е рекорд, това е показател и урок по демокрация за всички. Народът изрази своята воля. Трябва да оставим цялото напрежение от предизборната кампания и решително да продължим напред. Надявам се, че никой няма да хвърля сянка върху нашата избирателна система и да ѝ нанася вреда, за да скрие собствения си неуспех“.
В хода на предизборните обиколки държавният глава, който управлява от близо 16 години (първо като премиер, а след това като президент) акцентира вниманието върху положителните промени в страната. В Турция водят политика на заместване на вноса в сферата на отбраната. Според Ердоган, за 16 години броят на проектите в тази сфера се е увеличил от 66 до 600, а общата им стойност е нараснала до 43 млрд. долара. В момента делът на местното производство в общата структура на военнопромишления комплекс на Турция е 65%, докато през 2002 година този показател е бил 20%.
Ердоган обещава да постави Турция наравно с такива държави, като САЩ и Русия. Това до голяма степен отразява настроенията на народа, които се формират включително и от победите във военните операции извън турските граници и по-конкретно в Сирия („Щита на Ефрат“ и „Маслинова клонка“). Повечето турски граждани са уверени, че страната им дава пример за държавно изграждане за другите страни от Близкия Изток. Все повече се засилва религиозният компонент в държавната идеология, което може да се забележи в облика на турските градове, включително някога напълно „европейския“ Истанбул.
В същото време получилият около 30% от гласовете лидер на светските „народни републиканци“ Мухарем Индже стана по удачен избор за „наследниците на Ататюрк“ от неговия предшественик Кемал Кълъчдароглу. Според оценките, на митингите на НРП в Истанбул и Измир са се събирали стотици хиляди, ако не и милиони души. Сред предизборните обещания на Индже беше и отмяната на действащия от близо две години режим на извънредно положение. Насочвайки вниманието си върху икономическите проблеми, опозиционерът обещаваше да построи нови промишлени предприятия и да създаде нови работни места. Съгласно резултатите от неотдавнашно изследване на общественото мнение, повече от половината граждани смятат, че най-голямата заплаха за тяхното благополучие е положението в икономиката (тероризмът е далеч на второ място). Противниците на Ердоган сочат и влошеното положение с продоволствената сигурност. Болезнен за страната продължава да е и кюрдския проблем и лидерът на НРП сочеше, че има план за неговото разрешаване, вярно, без да разкрива детайли. Друго от предизборните обещания на Индже беше възстановяването на прекъснатите през 2012 година дипломатически отношения със Сирия.
Едновременно с президентските се състояха и парламентарни избори, на които успехът съпътства оглавяваната от Ердоган „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР), в коалиция с Партията на националистическото действие. Съгласно официалните данни, управляващата ПСР получава повече от 42% от гласовете, националистите – повече от 11%, „народните републиканци“ около 23%, Демократична партия на народите - 11,5%.
„Това са най-важните избори в историята на Турция. Страната в момента преживява един от най-трудните периоди в развитието си. В републиката се сменя формата на държавно управление. Надявам се, че днешното гласуване ще стане залог за по-нататъшното развитие на страната“, смята външният министър Мевлют Чавушоглу.
През април 2017 година се състоя референдум за внасяне на поправки в Конституцията на Турция, на който гражданите приеха преминаването на страната към президентска форма на управление. От сега нататък един човек може да служи два президентски мандата по пет години. Освен това, държавният глава има право да разпуска парламента без каквито и да е причини и да назначава предсрочни избори. Един интересен нюанс: ако парламентарно мнозинство вземе решение за предсрочни избори по време на втория петгодишен мандат на президента, то текущият не се зачита и президентът има право да бъде избран повторно. И ако парламентарното мнозинство е формирано от партията на президента, се появява възможността един човек да остане пожизнено на президентския пост. Премахва се постът министър-председател и на негово място се появяват назначавани от президента заместници, направлявани не от парламента, а от президента, който съвместява пълномощията на държавен глава и глава на изпълнителната власт. Броят на депутатите във Великото национално събрание (парламента) на Турция се увеличава до 600 души, като вече човек може да стане кандидат за депутат не на 25, а на 18 години. С това „турската демократическа революция“, за която, излъчвайки увереност в победата ѝ, говореше Ердоган на митинг в истанбулския избирателен район „Ускюдар“, придобива завършена форма.
Решението за провеждане на предсрочни избори в най-кратки срокове „бе взето както на основата на вътрешнополитическата реалност, така и на фона на събитията в Близкия Изток и крайграничните зони... Появяването и на най-малката политическа, военна или икономическа слабост в Турция, ще предостави на САЩ и другите сили възможно да провеждат действия, целящи промяната на демографската ситуация в региона“.
Но, въпреки войнствената антизападна риторика на турския лидер, не трябва да се очакват радикални промени във външнополитическия курс на Анкара. На същия принцип, мащабните акции в подкрепа на палестинците в Газа съвсем не означаваха разваляне на споразуменията с Израел. Сътрудничеството с Русия, както и по-рано, ще бъде движено най-вече от интересите на турския бизнес и големите корпорации (и конкретно енергийните и военно-промишлените). Министърът на отбраната Нуретин Джанкълъ оценява исканията на Вашингтон Турция да се откаже от придобиването на руски зенитно-ракетни системи С-400 като „шантаж“‘. След като Доналд Тръмп въведе заградителни мита на редица стоки и Анкара реагира с ответни мерки, а пред икономическите отношения между Турция и САЩ се появяват нови предизвикателства. В същото време американската администрация не изоставя опитите си да укрепи взаимодействието с Турция в Северна Сирия, включително и за сметка на кюрдските отряди от „Съюза на демократичните сили“ (СДС). Вашингтон, както и по-рано разчита да разруши сътрудничеството между Москва, Техеран и Анкара, което цели извеждането на въоръжения конфликт до стадий на политически преговори. Що се касае до трансформацията на „зоните на деескалация“ в Източна Гута, Ер Растан и Източен Каламун, където бяха представени протурските групировки, турската страна се вслуша в мнението на Москва, но все още и ключовата северозападна провинция Идлиб, където са възможни изненади. Не трябва да се забравя, че Ердоган е сред политиците, които подкрепиха удара на Западната коалиция по Сирия в нощта срещу 14 април, така че диалогът между Москва и Анкара върви нелесно. Той може да има определен отзвук и в Южен Кавказ, а може би и в Крим и други части на постсъветското пространство. На 12 юни в Ескишехир се състоя тържествена церемония по откриването на един от участъците на Трансанадолския газопровод (TANAP), предназначен за износ на газ от бреговете на Каспийско море към Южна Европа, заобикаляйки Русия. „Ние смятаме, че в глобален смисъл TANAP е много добър проект. Ние, както и САЩ, се отнасяме с голяма сериозност към енергийната независимост на нашите партньори и съюзници. Този проект е важен не само за Турция и Европа като потребители на газ, но и за Азербайджан като износител на ресурси“, заяви заместник-помощник държавния секретар на САЩ по енергийните ресурси Сандра Олдкърк.
Всъщност опитът с паденията и подемите на руско-турските отношения през последните години позволява да им се даде достатъчно равнище на предсказуемост.
Превод: Поглед.инфо