/Поглед.инфо/ Победата на популистите в Италия е основно събитие, което показва не само частен случай на възможността да се обединят десни и леви популисти, но и новата политологическа картина на Запад.
От времената на френската революция в европейското общество се установява деленето на десни и леви. Но, както казва писателят Жорж Бернанос, лява и дясна бива само буржоазията. Народът не е нито ляв, нито десен.
Това, че това делене на десни и леви е изкуствена конструкция, изпада от зрителното поле. Десните обичайно подкрепят традиционните ценности (семейство, религия, традиция), а от друга страна за свободния пазар, ограничението на намесата на държавата в икономиката. Левите, като правило, са за прогрес и развитие, за отказ от морала, свалянето на църквата и едновременно за социална справедливост (Welfare State) и засилването на ролята на държава по тези въпроси.
Докато политическото общество е разделено на две, цялата политика се свежда до едно: кой ще победи, десните или левите? Това се случва до момента, когато между десните и левите на равнище световен елит не се постига консенсус и тогава започва доминирането на чистия либерализъм. Това не е нито ляв, нито десен модел – от десницата либерализмът взима икономиката, а от левите – прогресивните „ценности“. Либералните елити, които са се наложили през 80-те години в Запада, престанаха да бъдат десни и леви – те започнаха да съчетават дясна икономика и лява политика. В същото време те маргинализират другите сили – десните започват да ги представят като фашисти, а левите за екстремисти. Политически правилни, политкоректни стават дясно-левите либерали (Джордж Сорос , „Отворено общество“, Хилари Клинтън – това, което Тръмп нарича „Блато“).
Либералите успяха да демонизират десните и левите, съответните партийни структури също рухнаха – не останаха нито пари, нито трибуни, конформистите от десницата започнаха да се интегрират в десния либерализъм, а левите (особено западните троцкисти, Бернар Анри-Леви) се отказаха от социалната справедливост и приеха пазарната система.
Но народът остава – този който избира семейството и традицията, а също така социалната справедливост. Народът и неговата политическа форма на самоорганизиране започнат да ги наричат популистки (в зависимост от акцента леви или десни). Те не следват либералната догматика, те се опират на това, какво искат обичайните хора.
В Италия десните популисти (Салвини) и левите популисти (Ди Майо) не просто взеха мнозинството гласове, но дори и успяха да се разберат и да създадат общо правителство. Самият прецедент е потресаващ и демонстрира новата политика. Това не са левите срещу десните, а десните и левите популисти против „левия“ и „десния“ елит, привържениците на либерализма. Когато те се обединиха, те показаха възможното бъдеще на Европа и света.
Ние влизаме в епоха на нова политика, когато въпросът се поставя по друг начин: ти с народа ли си, или си с елитите? Ти с народа ли си , или си с глобалистката върхушка? Тогава и антифашизмът и антикомунизмът трябва да се отхвърлят като инструмент на либералните елити, който трябва да разделя и изправя едни срещу други левите и десните. Съюзът на левите постмодернисти с капиталистите има общ враг сред народите.
Трябва да се ориентираме по гениалния опит на Италия, да се придвижим напред. Това не е просто прагматичен алианс между политическите сили – в Италия се случи нещо необратимо, началото на нова епоха. Хората, които днес са антикомунисти и антифашисти, са проводници на либералната стратегия, разделяща ни в тази борба.
Превод: В.Сергеев