/Поглед.инфо/ Предлагаме на вашето внимание интервю с научния сътрудник на Центъра за глобални проблеми на Московски държавен институт за международни отношения към Министерството на външните работи на Русия Кирил Петров във връзка с продължението на конфликта между РФ и САЩ.
- Кирил Евгениевич, за целия период на последните години на влошаване на руско-американските отношения, ние наблюдаваме повече ситуация в по-лоша посока, постоянно слушаме заявления, предявяваме претенции един към друг, в частност САЩ прави това по-активно, говорят за санкции или някакви разследвания по въпроси, свързани с участието на Русия. Към дадения момент, за какви моменти или точки на усложняване на атмосферата можем да говорим?
К. Петров: Мисля, че такива моменти трябва да отделим. Аз бих отделил два момента. Първият момент е вътрешнополитическата ситуация в САЩ, при която натискът върху президента Тръмп от страна на Конгреса и нелоялните към него конгресмени по руското направление, ако не се усилва, то и не отслабва. т.е. те го поставят в достатъчно тежко положение, при което минимална проруска даже не крачка, а може би намек ще му струва много скъпо във вътрешнополитическата ситуация и затова президентът Тръмп по същество не може да ръководи външната политика в руската посока така, както вероятно би му се искало и да се опитва да направи някакви крачки за да намали напрежението. Това първо. Второ, това е разбира се е ситуацията със замразения конфликт в Украйна. И тук позицията на САЩ в голяма степен зависи от позицията на Евросъюза, който също не счита ситуацията, да кажем така, приемлива. И всички страни изискват от Русия някакви действия за да придвижат Минските съглашения. Русия не счита себе си за страна в конфликта и съответно диалог като такъв не се получава. Въпреки, че можем да отбележим известни усилия, които положи Нурсултан Абишулиевич Назърбаев, президентът на Казахстан, предложи да се придвижи минския процес от мъртвата точка и даже физически да го преместят в Астана. Ще видим, може би през текущата година, благодарение на неговите посреднически усилия нещо ще се промени. Ето тези две точки не ни дават никакъв прогрес.
- Но ако говорим за прогрес, доколко страните в частност САЩ имат желание да вървят към такъв прогрес, да сменят ситуацията в положителна посока? Или там са настроени към усложняване на атмосферата?
К. Петров: Моето мнение е такова, че като цяло у администрацията на Тръмп, ако има такова желание, а той и лично е изказвал в хода на предизборната кампания и е предприел някакви крачки за да може някак да уреди този диалог за да се излезе от достатъчно патовата ситуация. Но другата част от американския истаблишмент не работи в полза на ситуацията или се стреми силно да го ограничи, както вече казах, повтарям се, И по-нататък ще използва това, защото е достатъчно силен коз, защото руската заплаха като намеса в американската политическа система е разнищена толкова силно, че никой няма да отстъпи от нея. И се получава съответно, че взаимодействие, даже формално с Русия, може да предмет за обвинение за антиамерикански действия на всички официални лица.
- Но как мислите, колко далеч може да отидат, колко далеч може да отиде този конфликт?Какво може да се очаква от него?
К.Петров: Според мен, точката на равновесие е достигната и по - нататъшните санкции могат да усложнят живота на конкретни бизнесмени и на конкретни физически лица, отколкото на непосредствено междудържавните отношения.
- Да и още един такъв въпрос. Все пак е ситуация на предизборна кампания в Русия, то естествено казват, че САЩ се опитват, Западът се опитва да се намесва в ситуацията, доколко според вас е реално желанието на САЩ да повлияе и правят ли се някакви движения в тази посока?
К. Петров: Благодаря за въпроса. Президентската кампания в Русия вече стартира и върви, кандидатите са определени, те са осем души. И ще ви кажа нещо повече, на вашите слушатели ще бъде интересно. Един от кандидатите, Ксения Собчак, буквално тези дни се върна от турне в Съединените щати, „турне“ (в кавички) из САЩ, където имаше няколко публични речи, взе участие в молитвената закуска, наречена е „молитвена закуска“ - вид прием при президента Тръмп и обратно, по-скоро тя се опита да представи себе си пред американската публика, на първо място тази, която е лоялна към демократическата партия на САЩ, тази партия, която сега се намира в опозиция сега. И в хода на това турне може да се каже се изясни, че особено желание да влияят върху нещо у американците, както ми се струва, в момента няма. Тоест по принцип някакви силни крачки ние не виждаме, които биха могли някак си силно да разместят ситуацията в Русия, тоест поне за сега е обратното: някои кандидати искат да се харесат отвъд океана за да могат да използват това за засилване на политическите си възможности, вече след изборите.
- И последното, което бих искал да Ви попитам, ако разрешите, това, което се отнася до геополитиката в Близкия Изток: ситуацията в Сирия. Как мислите, тази ситуация, още повече, че съвсем неотдавна мина новина за това, че Съединените щати, въоръжените сили на САЩ в Сирия са нанесли удар по както средствата за масова информация ги наричат (в кавички) „наемниците от Русия“, как тази ситуация може да се разрасне в някакъв конфликт по-голям от този, който ние виждаме в Сирия.
К Петров: Мога да изразя само личното си мнение по този въпрос. Мисля, че по никакъв начин не може да се разраства, защото заявленията, които са направени официално са крайно сдържани и целят да загасят истерията, която започна в средствата за масова информация, има твърде много непроверена информация, твърде много биещи на очи заглавия, не се наемам да съдя, защото, съдейки по големия брой опровержения, които започнаха да се появят, то мащабът на ситуацията е раздут до планетарен, въпреки, че в реалността е имало някакъв местен сблъсък, възможно станал по недоразумение. Ние не знаем кой е субекта и кой е участвал в тази история от страна на противоборстващата коалиция начело със САЩ и мисля, че това никак няма да повлияе на отношенията.
Превод: Магдалена Желязкова