/Поглед.инфо/ Заявленията на Лондон, че всъщност страните от Запада гонят не просто дипломати, а изключително руски шпиони, предизвиква усмивка. Но зад това самохвалство стои реално намерение да се нанесе удар именно по позициите на руските специални служби в чужбина. В посолствата на западните страни шпиони също има и ответният удар на Русия ще бъде неминуем. Защо Западът обявява на Москва война на разузнаванията.
Британското външно министерство нарече изгонените от западните страни на руски дипломати „134 руски шпиони“. От там заявиха, че приветстват „решителните международни действия на нашите съюзници и партньори след изгонването от Великобритания на 23 неофициални сътрудника в руското разузнаване“.
Подобни сигнали изпратиха и САЩ. Руският посланик във Вашингтон Анатолий Антонов съобщи, че официалните представители на администрацията на САЩ откровено са обосновали затварянето на руското консулство в Сиатъл с „неговата близост до база за подводници и до производствата на крупния отбранителен подизпълнител „Бойнг“.
„И каква е връзката тук със случая за отровения британски агент Сергей Скрипал и дъщеря му?“, недоумява руският дипломат. Това действие, най-вероятно, се е планирал от Вашингтон по-рано и е просто отложен в очакване на подходящ повод, не изключва Антонов. „Нашите опоненти не харесват силна и мощна Русия, чиито възможности бяха неотдавна демонстрирани“, резюмира дипломатът.
Подобен въпрос зададе и постоянният представител на Русия при ООН Василий Небензя. Той помоли Великобритания да поясни случилото се по-рано – инцидентът в Солсбъри, където Сергей Скрипал е отровен или решението на Лондон да изгони руските дипломати. „Колкото по-далеч отиваме, толкова повече въпроси изникват“, подчерта той.
„Приятелството срещу Русия“ се покрива от все по-гъста „мъгла на подробностите“, затова и не е изключено, че западните страни може да са се договорили за изгонването на руските дипломати още преди инцидента в Солсбъри, отбеляза постоянният представител.
Напомняме, че около 15 страни от ЕС обявиха, че ще гонят руски дипломати. Сред тях са Германия, Франция, Полша, Италия, Прибалтийските страни, Чехия. 13 дипломати бяха изгонени от Украйна, четирима руснаци бяха наречени персона нон грата в Канада. САЩ обявиха изгонването на 60 руски дипломати. Освен това Вашингтон разпореди и закриването на консулството на Русия в Сиатъл.
От другото полукълбо съюзниците бяха подкрепени от Нова Зеландия. Наистина, за разлика от американците и европейците, заявлението на новозеландците предизвиква по-скоро усмивка – те отбелязаха, че биха били щастливи да изгонят руските шпиони, но не са открили и един от тях. А виж, Украйна, напротив, както се е изяснило от неимоверните усилия на СБУ е разкрила и пресекла „вредителската дейност“ на руските дипломати.
Абсолютно различните по своята същност и степен на сериозност заявления на руските и чуждестранните дипломати имат много важна обща черта. Всички изказвания свидетелства за това, че с изгонването, освен всичко, се прави опит за нанасяне на удар по позициите на руските специални служби. А, ако се отчете, че такава безпрецедентна по своите мащаби крачка едва ли ще остане без минимум огледален отговор от страна на Русия, то фактически пред очите ни под измислен предлог се разгръща пълномащабна война между разузнаванията.
Като цяло, разбира се, противостоенето на специалните служби се води постоянно. „Тази война не е приключвала, ако погледнем списъка с изгонванията. През септември 1971 г. Великобритания „уж“ разкрива разузнавателна мрежа на СССР, в резултат на което са изгонени 105 души, след бягството на полковника от КГБ Олег Гордиевски и ние, и британците изгонихме по 20 души и така нататък. В края на краищата мен самия ме изгониха, но тихичко“, разказва ветеранът от външното разузнаване и бивш заместник-резидент на ПГУ на КГБ в Лондон о.з. полковник Михаил Любимов.
Една от скорошните прояви на непрестанната борба между западните и руските разузнавания може да се нарече и историята с изборите в Черна гора, когато в деня на провеждането им е задържана група граждани по подозрение, че са подготвяли терористичен акт и преврат и разбира се, западът видя в това „ръката“ на руските специални служби. Но последните мащабни акции по изгонване говорят, че тази война излиза на ново равнище, в нея се изтриват всички правила.
Заявленията на британците, че западните страни са изгонили изключително „руски шпиони“ е откровено самохвалство и самореклама. Но в тях все пак има някаква истина. Естествено, при изгонването на дипломатите акцентът се поставя на първо място на тези, спрямо които има някакви подозрения, но вероятността за грешка тук е много голяма, отбелязва Любимов. „Работата е там, че всяка страна, имаща силно контраразузнаване, води щателно наблюдение на сътрудниците от дипломатическите представителства, разположени на нейна територия. А съответно, има повече или по-малко обосновани подозрения кой от тях може да участва в разузнавателна работа“, разказва бившият сътрудник на руските специални служби.
„Но, на първо място, подозренията и доказателствата не са едно и също, а да те „хванат на местопрестъплението“ за шпионаж не е толкова лесно. В такива случаи се организират единични изгонвания, най-често без раздуване на скандал и пресата (с изключение на особено гръмки случаи, когато е необходима демонстративност). На второ място, контраразузнаването обикновено излиза от това, че е по-добре да имаш известен противник под свое наблюдение, отколкото да водиш от нулата работа по изучаването на новопристигнали дипломати“, посочи събеседникът.
Както подчертава бившият началник на израелската специална служба „Натив“ Яков Кедми, същите тези британски служби за сигурност ефективно наблюдават служителите от специалните служби, които работят под дипломатическо прикритие.
„Не трябва да се подценява влиянието на тези мерки върху руските разузнавателни мрежи. Когато МВнР изгони 23 необявени разузнавачи от руското посолство в Лондон, ние се лишихме от сили старателно планирана операция на Кремъл във Великобритания. Вчерашните действия нанесоха още един удар, след който на руското разузнаване ще са му необходими дълги години, докато дойде на себе си“, подчерта британският външен министър Борис Джонсън.
Разбира се, определена вреда ще има. Но Джонсън забравя за един важен момент, заради който се прибягва много рядко да подобни гръмки действия. „Специалните служби разбират, че при демонстративно изгонване на някой предполагаем разузнавач ще последват огледални ответни мерки, а значи позициите в другата страна ще пострадат по равен начин“, заяви бившият сътрудник на руските специални служби. Според него перспективата за масовото изгонване на собствените сътрудници, разбира се, не радва никое разузнаване, защото подборът на хората на тяхно място, подготовката им, изпращането им, както и да им се даде време да се установят – е нещо бавно, докато замяната на дипломат е нещо по-лесно.
По такъв начин се активизира война на разузнаванията, западните страни трябва да помнят, че техните специални служби също страдат, а и самите те могат да загубят. И ето защо.
Безпрецедентните стъпки могат да доведат до това, че т.нар. легално разузнаване може да отиде в миналото. „Дълбоко се съмнявам в ефективността на разузнаването днес от легални позиции, т.е. под дипломатическо прикритие. В условията на изостряне на международната обстановка нашите колеги не могат да се обърнат ни на ляво, ни на дясно. Те са следени ежедневно и ежечасно от десетки и стотици очи“, заяви генерал-майорът от ФСБ от запаса, член на Съвета по външна и отбранителна политика Александър Михайлов.
Михаил Любимов също смята, че заради зачестилите се гонения на дипломати работата под дипломатическо прикритие може да отиде на втори план, разузнаването сега сменя формата на дейността си. Междувременно възможностите за нелегално разузнаване се разширяват благодарение на това, че в съвременния свят има отлични условия за придвижване на граждани между страните.
И ако се говори за „нелегално“ разузнаване, то американците не толкова отдавна признаха, че не са му обръщали достатъчно внимание и сега губят пред Русия в този компонент. Именно върху поправянето на тази грешка възнамерява да се концентрира новият глава на ЦРУ Джина Хаспъл.
Освен това Западът ще загуби още един плюс, който той традиционно използва – обменът на разузнавателна информация в рамките на НАТО. Т.е. съкращаването на броя американски разузнавачи се компенсира с това, че остават още британските, френските и т.н. Но този път в провокациите участват всички, значи ще бъдат засегнати всички.
Тогава защо, въпреки всичко, Западът реши да действа сега така? Яков Кедми е убеден, че смисълът на действията на британците не е в това, че ще нарушат работата, ще създадат препятствия пред руските специални служби на територията на Великобритания. „Смисълът е политически, цели изолирането на Русия, оказването на натиск, докато не се подчини на диктата на западните страни. Няма значение по какъв начин ще се направи това“, подчерта той.
„Преследваните от западните страни цели са политически. Разиграването на „антируската карта“ сега е по-важно за тях, отколкото положението на разузнаванията им в Русия“, смята Любимов. Затова и Западът с готовност би пожертвал своите разузнавателни позиции в Москва, убеден е той.
За подобна мащабна акция на британците, американците и техните съюзници все пак им бе нужен някакъв официален повод, дори и толкова неправдоподобен като „случая Скрипал“, отбелязва Любимов.
Превод: Поглед.инфо