/Поглед.инфо/ Необоснованият страх на Запада от Русия – русофобията, вече не е някакво случайно явление. Той се превърна в ендемичен патологичен начин на мислене в западните държави, нямащ нищо общо с реалността. Това вече е психопатология.
Западните политици, военачалници и корпоративни медии все повече обвиняват Русия във всевъзможни прегрешения. Независимо дали става въпрос за твърдения за намеса в национални избори или за агресивни военни ходове, непрестанното демонизиране на Русия е удивително. А още по-изумително е, че същите тези обвинения спрямо Русия се отправят по изключително нескопосан начин и без никакви доказателства.
Тази седмица в британските медии се появиха странни твърдения, че Русия финансира преврат в Черна гора, както и че се опитва да извърши покушение над премиера на балканската държава. Не са приведени никакви доказателства. Само сензационни и безотговорни нападки. Подобна тежка клевета би могла да стане повод за война, но въпреки това тя е пусната в пространството с абсолютно безразсъдство. Само преди няколко седмици в американските медии руският президент Владимир Путин бе наречен „убиец”. Още повече, някои американски законодатели работят усилено върху разследванията за необоснованите обвинения, че руснаците имат пръст в хакерската намеса в американските избори, както и че поддържат нерегламентирани контакти с новата администрация на Тръмп. Някои по-яростни американски политици дори нарекоха поведението на Русия „акт на война”. На свой ред, това преля в обвинения от страна на Великобритания, Франция и Германия, че Русия се намесва в техните избори. Подобни опасения от руски хакерски атаки и „разпространение на влияние” бяха тиражирани и по отношение на изборите в Холандия, Италия, Полша, България и Естония, както и на други места. Понякога реалността нахлува и във фантазиите, както например се случи с германското разузнаване, което наскоро излезе със заключение, че реално няма никакви доказателства Русия да е участвала в каквито и да било хакерски атаки. Но в същото време яростните обвинения и трескавите спекулации продължават с необуздана сила.
Тази седмица британският Independent излезе със заглавие: „Има ясни доказателства, че Русия се е намесила в британските избори през 2015 г., твърди бивш министър”. Но четейки статията, не виждаме никакви „ясни доказателства” в подкрепа на тенденциозното твърдение. Всъщност няма никакви доказателства. Обвинението се основава на твърденията на анонимни източници и препраща към други недоказани факти, като случая с хакерската намеса в американските избори.
Лишената от всякаква етика журналистика зае водещо място в западните медии, особено когато става дума за Русия. Независимо дали става въпрос за обвинения, че Русия нарушава изборния процес или въздушното пространство и териториалните води на някоя страна, западните медии си служат с нападки, предразсъдъци и дезинформация. И всичко това се представя в безмилостния и безкомпромисен стил на западните мейнстрийм издания. Казано с прости думи, това не е нищо друго, освен антируска пропаганда, прикрита и представена като публична информация. Но когато такава пропаганда стане обичайна форма на публичния дискурс, тогава може да се каже, че начинът на мислене е отишъл отвъд яростната русофобия и се е превърнал в колективна психоза. И това злополучие сред западните държави се задълбочава. Назначаването на генерал Хърбърт Макмастър за съветник на президента на САЩ по националната сигурност бе прието с радостни овации от ястребите в Конгреса. Причината за тази радост е, че ген. Макмастър се смята за последователен в своите „антируски нагласи” – за разлика от своя предшественик Майкъл Флин, за когото се говореше, че иска да възстанови приятелските отношения с Москва. Според Франц Клинцевич, първи заместник-председател на Съвета на Руската федерация по сигурност и отбрана, назначението на Макмастър представлява „100-процентова заплаха за Русия”. Клинцевич добавя, че русофобията във Вашингтон не само, че не отслабва, а дори напротив – увеличава се. Като се има предвид насищането с антируски „новини” в западните медии, не е изненадващо, че според едно скорошно проучване на Gallup, позитивното отношение на обикновените американци спрямо Русия е намаляло. Преди 4 години 50% от американците са били приятелски настроени към Русия, докато сега те са едва 28%.
Това е ясен пример за „управление на възприятията”, при което непрекъснатият поток от негативна и всяваща страх информация резултира в отношението към Русия. Точно това е начинът, по който трябва да работи една пропагандна машина.
И отново, всички обвинения спрямо Русия са или необосновани, или напълно измислени. Например, Русия не е нахлувала в Украйна, както се твърди. Воденият от САЩ алианс беше този, който дирижираше насилственото сваляне от власт на законно избраното украинско правителство през 2014 г. И досега, подкрепяният от Запада режим, който завзе властта в Киев провежда геноцидна война на агресия срещу етническите руснаци в Източна Украйна. Но западните медии и правителства извращават реалността и обвиняват Русия, че „дестабилизира Украйна”. Когато хората са толкова податливи на убеждаване, абсолютно неоснователно и нямащо нищо общо с реалността, това е доказателство за промиване на мозъците. Когато руски комуникационен военноморски плавателен съд, който плува в международни води край източното крайбрежие на Америка, бива определян като опасен, а в същото време американските военни кораби ежедневно патрулират край Русия във водите на Черно море, което не буди дори и нотка на безпокойство в западните медии, това би следвало да буди скептицизъм. Или пък, когато Русия непрекъснато бива обвинявана в намеса в изборите на западните държави и в разпространяване на „фалшиви новини”, а едновременно с това самите западни медии произвеждат фалшиви новини за Ирак, Сирия, Либия и Иран и дори не повдигат темата за това, че има факти, доказващи незаконната намеса на САЩ в изборите в над 80 държави – в такъв случай трябва най-малкото да се замислим дали няма нещо нередно в информационния пейзаж.
Русофобията е приела толкова патологични размери в западния дискурс, че дори не може да бъде разпозната. Тази седмица базираната в Лондон организация Amnesty International публикува годишния си доклад. В него остро се осъждат „хвърлянето на вина, страх и несправедливи обвинения”, които се разпространяват по цял свят. Докладът отдава това на надигащия се на запад популизъм и го определя като виновен за всички злини, сред които „ислямофобията, расизмът, сексизмът, ксенофобията и мизогинията”. Учудващо е, но може би единственият в света начин на говорене, който „хвърля вина, страх и несправедливи обвинения” е русофобията – но тя дори не се споменава в доклада на Amnesty International. Разбира се, за една организация за защита на човешките права, която всъщност е прозападно лоби, е логично да се прави на сляпа и дори да бъде част от русофобския начин на мислене. Това, че тя може спокойно да пренебрегне такава разрушителна и прикрита омраза показва колко ефективна е пропагандната машина на Запада.
Русофобията се основава на демонизация и агресия спрямо втората ядрена сила на планетата. В нея е заложено и общото съгласие на западното общество да приеме този безумно дразнещ начин на мислене като нормален. Разбира се, в западните държави има много хора, които не са съгласни със системното клеветене по адрес на Русия. Много от тях се отказват от традиционните западни новинарски медии и предпочитат руските, независимо от пренебрежителното отношение на Запада към руските издания. Въпреки това, цели държави, техните правителства и медии ден след ден говорят празни приказки за руските злодейства по цял свят. Борбата с терористичните групировки, подкрепяни от Запада, в Сирия бива преиначена като „подкрепа за тиранин диктатор”. Защитата на суверенните територии на Русия от агресивната натовска ескалация по нейните граници се представя като „създаване на заплаха за Европа”.
Дори и най-авторитарният режим, който можем да си представим, не би могъл да изобрети такава ефикасна пропагандна машина, която по ирония на съдбата е управлявана от пазара на информация, самоопределящ се като „свободни и независими новини”. Западната русофобия се превърна в психоза, защото фалшивите новини и лъжите дори не биват разпознати. В действителност, те са смятани за самата „истина”. Вместо да дава свобода, тази „истина” ни поробва да приемаме всичко – дори и ядрена война.
Източник: Sputnik International