/Поглед.инфо/ САЩ неочаквано и рязко преразгледаха подхода си към „Северен поток-2“. Доскоро американците заплашваха да отменят проекта с помощта на санкции, а сега искат да го „преформатират“, за предпочитане с дипломатически мерки. От какво е предизвикана тази промяна в американските настроения, на която се страхуват да повярват в Украйна?

От категорични и безкомпромисни искания „незабавно да се отмени проекта“ и заплахи за използване на санкции по отношение на компаниите, които участват в строителството на газопровода „Северен Поток-2“, Вашингтон премина към меки увещания.

В частност, заместник-помощник държавният секретар на САЩ Сандра Оудкърк заяви следното: „Европа има лостове, за да го преустанови  или преформатира така, че той да изисква на изискванията на енергийната независимост. Би ми се искало да кажа, че санкциите са последният инструмент“. Тоест, вместо „да се отмени“, да се „преустанови  или преформатира“.

Следва да се подчертае, че същата Оудкърк само преди два месеца говори за газопровода със съвсем друга интонация. По време на своя реч в Берлин тя, например, заяви, че Вашингтон има намерение да предотврати неговото строителство „с помощта на санкции“ и ще направи всичко, за да може този проект „да не се състои“.

От тук следва въпросът какво предизвика толкова бързо променяне на позициите на Вашингтон по двойно принципния за него въпрос? Двойно, защото изправяйки се против газопровода, САЩ, на първо място, готвят пазара за своя втечнен газ, а на второ – подкрепят Украйна, която неизбежно ще загуби милиарди долари след радикалното съкращаване на транзита през своя територия.

Изглежда, работата е там, че на фона на канонадата на търговската война между САЩ и Евросъюза „Северен поток-2“ е престанал да бъде приоритетна цел на американците.

Историята с бонбоните, уж хвърлени от Доналд Тръмп към Ангела Меркел, свидетелства, че отношенията между „добрата стара Европа“ и „чичо Сам“ сега са по-лоши, от когато и да е било. При това дори и Тръмп да не е хвърлял бонбони – това трудно щеше да си го представим с някой от неговите предшественици.

В такива условия заплахите на САЩ да въведат санкции срещу „Северен поток-2“ не предизвикват у европейците нищо, освен раздразнение.

Заместник-председателят на Европейската комисия по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович след ритуалните уверения, че Вашингтон и Брюксел работят „извънредно добре заедно“ еднозначно заплаши САЩ с ответни санкции в случай на каквито и да е американски ограничителни мерки срещу европейските подизпълнители  на „Газпром“.

Паралелно в Германия за пореден път напомниха кой носи най-сериозни загуби от антируските ограничения. Депутатът от Бундестага от партия „Алтернатива за Германия“ Маркус Фронмайер твърди,ч е заради санкциите срещу Русия Германия всеки месец губи по 618 милиона евро. А по данни на Института за Световна икономика в Кил, загубите на германците представляват 40% от общите щети, които понасят страните от Евросъюза, изкуствено ограничавайки икономическото сътрудничество с Русия.

„За какво е всичкото това? За да се промени териториалния статут на Кримския полуостров, което никога няма да се случи“, пита Фронмайер.

Разбира се, „Алтернатива за Германия“ е опозиционна партия, но въпросът защо Германия понася икономически загуби от санкциите постоянно възниква не само сред опозиционерите. Министър-председателите на едновременно три провинции – Долна Саксония, Мекленбург-Предна Померания и Шлезвиг-Холщайн още в началото на юни поискаха от Ангела Меркел да засили сътрудничеството с Русия и да не се поддава на американския натиск във връзка със „Северен поток-2“.

Ангела Меркел, съдейки се по нейните заявления, дори и не мисли да се подаде, макар и да остава верен съюзник на САЩ по другите въпроси, въпреки всичките скандали, подслушвания и бонбони. Настоящето ѝ положение по върховете на германската власт са откровено крехки. Но Вашингтон при всички обстоятелства няма възможност да докара на мястото на Меркел още по проамерикански политик, както му се отдаде във Франция в случая с Еманюел Макрон.

Затова САЩ отслабват своя натиск върху участниците в проекта „Северен поток-2“.

Най-вероятно, първо американците разчитаха да повторят своя успех от преди четири години, когато, упражнили натиск спрямо България, успяха да погребат проекта „Южен поток“. През юни 2014 г. в София кацна цяла делегация сенатори начело с печално известния Джон Маккейн, след което българската страна веднага обяви, че спира проекта.

„Газпром“ и неговите европейски партньори понесоха значителни финансови загуби (около пет милиарда долара), но още през декември 2014 г. се оказа, че най-губещата страна е самата България,а не Русия и не акционерите на „Южен поток“. На съвместна пресконференция с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган Владимир Путин заяви за началото на строителството на „Турски поток“. И въпреки нееднократно възникналите между Москва и Анкара политически разногласия, първото разклонение на газопровода е вече положена и се води работа по полагането на втората линия.

България е крайно опечалена от това и нейният президент Румен Радев през май 2018 г. изрази готовност да построи „Български поток“. Късно, влакът замина и ако по-рано възможността България да получава газ от Русия зависеше от добрата воля на Украйна, то сега София ще трябва да се договаря с Анкара, а вместо да получава пари за транзит, да плаща за него.

В Берлин могат да броят пари значително по-добре, отколкото в София и затова разбират отлично, че прекият газопровод от Русия е единствената гаранция за сигурно и постоянно подаване на гориво. Всяка транзитна страна е риск, особено в усилията на политически вълнения, в която Евросъюзът (а и целият свят) влязоха след разбалансирането на световния ред заради претенциите на САЩ за ролята на единствен световен лидер.

Германия не е България, която може да се победи с десант американски сенатори. Берлин има къде-къде повече възможности да отстоява собствените си икономически и политически интереси от София, която вече два века подред се държи като момченцето от вица, което опитвайки се да се отърве от тръна под задните си части, получава крак в лицето.

В Държавния департамент най-накрая разбраха това, затова и риториката на Сандра Оудкърк е претърпяла толкова впечатляващи изменения за толкова кратък срок.

А ако САЩ и Евросъюзът продължат своята търговска война, не е изключено, че американците по принцип няма да се отвличат с „проблема“ „Северен поток-2“ – те ще имат достатъчно други по-сериозни проблеми. Но това ще бъде, навярно, единственият плюс за Москва в назряващата търговска „война всеки срещу всеки“.

Изглежда, че тези изменения не са осъзнати единствено в Украйна, където и досега повтарят като мантра, че „Вашингтон няма да позволи строежа на „Северен поток-2“. По-добре да помислят какво да правят, след като потокът руски пари, получаван за транзита на газ, изтъни и секна съвсем.

Превод: Поглед.инфо