/Поглед.инфо/ „Япония е обкръжена от страни с ядрено оръжие. Ако те поискат да го използват, да чакаме ли спасение от Русия“, зададе въпросът бившият японски премиер Йоширо Мори, отдавнашен приятел на Путин. Мнозина в Токио наистина нямат нищо против, ако не да се обърнат към Русия „за спасение“, то поне да сведат отношенията с бившия враг до „хикиваке“ – равенство. Има ли шанс Япония да се превърне от „непотопимия самолетоносач на САЩ“ в независима страна?

Япония е принудена да следва САЩ, защото Русия няма задължения по защита на Страната на изгряващото слънце от съседните държави, които имат ядрено оръжие. Това бе заявено от Йоширо Мори, който заема поста премиер през 2000 и 2001 ., но и досега оставащ влиятелна политическа фигура.

Думите са Мори са още по-значими, след като той от времената на своето премиерство се намира в приятелски отношения с Владимир Путин. Мори неведнъж се е срещал с руския президент и бе посредник във връзките му с действащия премиер Шиндзо Абе, а и при възстановяването на нормалните отношения с Токио като цяло.

По време на една от срещите му с Путин, миналата година в Екатеринбург, Мори изказа тезата, която сега отново цитира. „Япония е обкръжена от страни, които имат ядрено оръжие. Ако поискат да го използват, да чакаме ли спасение от Русия? Русия няма никакви задължения за защитата на Япония, в това число и заради това, че между нашите страни няма мирен договор“, подчерта бившият министър-председател.

Защо именно сега Мори реши да напомня, че Япония по принуда следва САЩ? Съвпадение или не, но именно във вторник Русия и Япония уведомиха СТО за ответните мерки в „търговската война“ със САЩ. Напомняме също така, че между 25 и 26 май Шиндзо Абе пристига в Русия, за 18 път по време на своето премиерство ще се срещне с Путин и за първи път ще пристигне на Петербургския икономически форум.

Япония, която Ясухиро Накасоне през 80-те години нарича „непотопимия самолетоносач на САЩ“, сега, очевидно, се опитва да излезе изпод строгата американска опека. Като се игнорира „проблемът със северните територии“, Япония в последните години се държи по отношение на Русия едва ли не като най-независимата от зависимите от САЩ страни. В Токио помнят, че още през 2012 г. Путин посочи необходимостта в Курилския въпрос да се търси „нещо като хикиваке“ – терминът джудото, означаващ равенство.

Впрочем, към преориентацията на Япония с Вашингтон към Москва трябва да се отнасяме трезво.

„Йоширо Мори е човек, който се отличава с необикновени заявления“, заяви директорът на Центъра по японски изследвания към Института за далечни изток на РАН Валерий Кистанов. „По свое време предлага въпросът с Южните Курили да се реши с поделяне на островите. В съветско-японската декларация от 1956 г., прекратила състоянието на война между двете страни се говори: СССР е готов да предаде остров Шикотан и скалите Хабомай, но единствено след сключване на мирния договор. А това са едва 7% от територията на Южните Курили. Мори предложи компромис, поделяйки 50 на 50, така че границата да премине през средата на най-големия остров – Итуруп. Тук японското мнение заяви, че това не е повече от лично мнение на Йоширо Мори“, допълни той.

Възприятието на Русия в японското общество е по-скоро негативно. Съдейки по социалните допитвания, на нашата страна симпатизират не повече от 17% от японците, а 80% са настроени отрицателно. Отношението към САЩ е пряко противоположно – почти 85% симпатизират на бившия противник и едва 13,5% изпитват антипатия. И макар японските правителствени кръгове да не разглеждат Русия като заплаха, инерцията от Студената война трудно може да бъде пречупена.

„В японските доктринални документи от периода на Студената война Съветският съюз е позиционират като заплаха номер едно. Има устойчиво изражение „сорен кьойрон“ – „съветска заплаха“. Когато СССР се разпада това изражение изчезва от японските документи, а на негово място идва друг термин „тюгоку кьойрон“ – „китайска заплаха“, разказва Валерий Кистанов. Той подчерта, че именно Китай е смятан за главната заплаха за Япония в сферата на сигурността, предвид и териториалния спор и възприятието на миналото. Япония е много притеснена от нарастващата китайска военна мощ, агресивната и настъпателна политика на КНР в морето и океана. „В ролята на единствена защитник от китайската заплаха, а също и от ракетно-ядрената заплаха от страна на Пхенян, Япония вижда единствено САЩ“, подчерта Кистанов.

И въпреки, че самата Япония се опасява от Китай, а не от Русия, тя продължава да остава преден пост за САЩ в противостоенето с Москва. „Договорът за сигурност от 1960 г. продължава да се усъвършенства и качествено, и количествено. Макар и след разпада на Съветския съюз да имахме крехки надежди за неговото денонсиране или поне, че неговият характер ще бъде по-малко агресивен и настъпателен“, отбелязва Кистанов. „Пример може да бъде разгръщането в Япония на елементите от американската ПРО, наред с Южна Корея. Сега комплексите на сухоземната ПРО Aegis Ashore трябва да се разгърнат в Южна и Северна Япония, при това на север в префектура Акита, недалеч от руската граница“.

„Стремежът да се излезе от твърде силната опека на САЩ присъства и ще присъства в Япония. Самите основатели на доктрината за военно-политическия съюз със САЩ смятат, че ще настъпи време, в което Япония, натрупала сили, ще излезе из под опеката на американците. Но засега това не се случва по различни причини“, отбелязва професорът от МГИМО и бивш посланик в Япония Александър Панов. Сред тези причини, например, е силно вкорененото проамериканско лоби. „Много японски политици просто не виждат алтернатива на съюза със САЩ“, подчертава Панов. Сред тези, които са за това Япония да прояви повече самостоятелност, е и министър-председателят Юкио Хатояма, но „съдбата му се оказва много печална“.

„Това е много ярък пример“, отбелязва на свой ред японистът Валерий Кистанов. „Юкио Хатояма е внук на Итиро Хатояма, министър-председателят, който подписва декларацията от 1956 г. Юкио Хатояма не се смята за проруски политик, но позитивно отнасящ се към Русия, както и дядо си“. Показателно е, че вече като бивш премиер на Япония той стана първия чуждестранен политик от подобен ранг, посетил Крим след 2014 г. Той призова действащия министър-председателя Шиндзо Абе да преразгледа отношенията с Москва и да отмени санкциите.

Кистанов разказва: Хатояма, станал министър-председател през 2009 г., говори, че е необходимо страната да се дистанцира от САЩ, трябва да се сближи с Китай и Русия. Той говори, че американските бази трябва да се изведат от пределите на Окинава, а и изобщо от пределите на Япония. И какво? Той остана на премиерското кресло по-малко от година“

Само година остава премиер и Йоширо Мори. Явно не е в интересите на САЩ да губят Окинава, където са съсредоточени 75% от базите в страната, откъдето и Китай, и Корейския полуостров може лесно да бъдат достигнати. „Местните чиновници на равнище губернатор на Окинава искат намаляване на бремето на американското присъствие. Но нищо не излиза – властите в Токио съвместно с американците натискат местното население“, разказва Кистанов.

Може ли да се каже, че привържениците на суверенизацията на Япония нямат никакви шансове за успех? Според експертите няма шансове за тези, които се опитват да действат с рогата напред. „Затова Абе действа по съвсем друг начин“, отбелязва Александър Панов. „От една страна той всячески демонстрира привързаност към съюза със САЩ, а от друга провежда самостоятелен курс в редица съществени области“. Например „Барак Обама няма доверие на Абе, в Америка смятат, че той е ревизионист, който ще преразгледа конституцията и съюзните отношения със САЩ. Но Абе успя да убеди САЩ, че това не е така. Двамата имат напълно прилични отношения с Тръмп“, разказва Панов. Тръмп, например, не възразява срещу решението на Абе да развива отношения с Русия. Междувременно САЩ явно нямат намерение да изпускат Япония изпод своята опека и според Панов, се опасяват, че самостоятелните японци ще започнат да развиват настъпателно въоръжение.

Превод: Поглед.инфо