Интервю с мажоритарният кандидат на “Коалиция за България” в Пазарджик Иво Атанасов.

Г-н Атанасов, на финалната права на предизоборната кампания сме – вдруги ден гласуваме. Какви са очакванията ви за резултата и наблюденията върху настроенията на електората в Пазарджик, където сте мажоритарен кандидат?

Първото ми впечатление е, че нямаше дебат между партиите и отделните кандидати. Някак си всеки работеше сам за себе си. ГЕРБ са на гребена на вълната, те имат няколко процента предимство пред “Коалиция за България” и много-много не се интересуваха от такива публични схватки. ДПС разчита на твърдия си досегашен електорат и на навлизането си – мощно и всякак, в ромските квартали. И те не излизаха публично, вършеха си работата на терена. Моята цел беше колкото може повече хора да разберат, че съм мажоритарен кандидат. Опитах се да го направя с максимално на брой посещения на села и квартали и с влизане в медиите в последната седмица на кампанията. Доколко съм успял, ще се разбере в неделя. Иначе хората ме посрещат топло и бих казал горещо, защото чистото име в политиката все още значи нещо. Но ще видим дали това значи нещо за достатъчен брой избиратели.

Защо не се подсигурихте с място в листата като преките ви конкуренти?

Всички други се подсигуриха с места в листите си. Да речем, Иван Иванов от ГЕРБ е мажоритарен кандидат и водач на листата в Пазарджик, т.е. той вече е депутат. Рамадан Аталай е мажоритарен кандидат, но и водач на листа, вярно, не на тази в Пазарджик, но на още по-сигурната в Разград. Това е двойна игра. Тези хора, без да ги коментирам – опоненти са ми, уж излизат като личности, а се спотайват зад партийно мотивараните електорати. Техният подход подсказва, че те вътре в себе си не вярват, че са личности, те се опират на съответната партия. Тази двойна игра, направо казано шикалкавене, обижда мисленето на избирателите. Докато моят подход е рицарски – аз съм само мажоритарен, давам си сметка какво означава това, сравних се с алпинист, който катери върха без осигурително въже – миг невнимание и съм в пропастта. Но аз не съм допуснал този миг невнимание цели 18 години, а не просто на едни или други избори. Животът ми и на мен, и на семейството ми се вижда като на длан и се гледа под лупа. Така че този миг невнимание е опасен за избирателя, отколкото за мен лично, тъй като ако избирателят не внимава в неделя, може вместо личност да вкара партиен послушко в Народното събрание чрез мажоритарния вот. Тъй като след като си водач на листа и си в партийния списък, ти няма как да не се подчиняваш на партийната дисциплина. Докато ако си бил само мажоритарен кандидат и те изберат, това дава много повече възможности за самостоятелно поведение в парламента и да бъдеш на страната на избирателя, а не на партията си, особено когато тя се отклонява от предварително заявени позиции под влияние на някакви конюнктурни съображения или когато нейното поведение влиза в конфликт с интересите на избирателя. Така че това е риск и за избирателя до голяма степен.

Наистина ли вярвате, че един мажоритарен кандидат, издигнат от определена партия, може да води самостоятелна политика в Народното събрание? Неговият глас е един срещу 239.

Преди повече от 10 години, когато имаше едно обществено желание да има мажоритарни избори, поне 50 на 50, както беше във Великото Народно събрание, аз бях написал една статия, че мажоритарният депутат е като една мъжка черница, която ражда само листа и шума, но не и плод. В края на краищата нещата опират до 121 гласа, необходими за приемането и на най-простото решение. Та от тази гледна точка ние тепърва трябва да създаваме традиции, в които гласът на мажоритарния депутат да звучи по-силно отколкото на партийните послушковци. Но ние виждаме как често и не рядко заслужено се критикуват партиите за едно или друго. Корекции в тяхното поведение могат да бъдат внесени не от хората от листите, а от депутати, които са станали такива, без да са в листите, които имат свободата да са с индивидуално поведение. И този шанс ми се струва, че е пропилян, защото първо, самите партии подсигуриха мажоритарните си кандидати с места в листата в 90 на сто от случаите и второ, защото не е сигурно, че избирателят няма да реши да гласува по партийни съображения, избирайки бюлетината за мажоритарен кандидат. Затова ми се струва, че този шанс е пропилян на тези избори, може би с малки изключения, някои ще бъдат избрани чисто мажоритарно, но в тази посока трябва да се работи, за да се коригира партийното поведение, за да може мажоритарният депутат да бъде критичен коректив на груповата стратегия.

А да не би отказът да бъдете партиен послушковец не предизвика невключването ви в пропорционалните листи? Защото и БСП застрахова повечето си мажоритарни кандидати с място в листите.

Това се забелязва не само в БСП – големите имена да не си подлагат на изпитание авторитета, да са само в партийни листи. Не знам, винаги съм бил привърженик на джентълменското, честното отношение към избирателя и ми се вижда недостойно да съм се подсигурил с избираемо място и да кокетнича, казвайки на избирателите, че нямам нищо против да ме изберат и мажоритарно. Едва ли не жестът да е от моя страна, а не от тяхна. Знам, че в неделя моят път в политиката може да свърши, ако избирателите не оценят личните ми качества и гласуват с партийна мотивация, което не е невороятно, но в края на краищата аз не съм на плюс от политиката, за да съжалявам толкова. Второ, това е честното отношение към хората, които гласуват.

Вие все говорите от ваша лична гледна точка, но когато изобщо се говореше за въвеждане на мажоритарен елемент на тези парламентарни избори, се заговори и за евентуална сделка между БСП и ДПС – да подкрепят кандидати на другата партия, където нямат собствени или издигнатите нямат големи шансове. Ето, тази седмица ДПС подкрепи Росен Карадимов в Добрич и Румен Петков в Плевен, там движението няма собствени кандидатури. От друга страна, в Хасково, Кърджали и Пазарджик например, мажоритарните кандидати на червените не присъстват и в листите, което означава, че май на социалистите са се примирили, че са загубили битките и издигат кандидати проформа. Това не са ли доказателства, говорещи в полза на догадките, че има сделка?

Не съм в ръководството и не мога да кажа дали и защо в Добрич и Плевен има договорености, а в Пазарджик няма. Но със сигурност в Пазарджик няма. Напротив – Доган постави задача на ДПС да бъдат първа политическа сила в Пазарджик, направиха 25-хиляден митинг, след това дойдоха другите изявления, посрещнати по начин, по който избирателите се настройват срещу “Коалиция за България” и виждаме, че движението играе с най-голяма настървеност, даже някак си се загубва мярката. Преди два дни мисля, че беше, при пътуването ми от Септември до Велинград по дефилето на всеки завой имаше билборд на ДПС и всички до един бяха скъсани. Аз не одобрявам късането, но не одобрявам и прекаляването, губенето на мярка. Това доказва, че няма никаква договореност поне в Пазарджик.

В Пазарджик, да, но в Кърджали сте хвърлили Милко Багдасаров срещу Ахмед Доган. То е предизвестен резултатът там.

Не мога да коментирам. Тъй като съм плътно ангажиран с кампанията си, нямам друг шанс освен, както се казва да се раздавам на макс, както се казва, и не мога да обхвана цялостно кампанията и това, което се случва в отделните региони. Но в Пазарджик не само няма договореност, напротив има много силна борба.

Но общата кампания влияе върху битките по региони. Ето, думите на Ахмед Доган, казани в с. Кочан, се отразиха върху цялостния ход на кампанията. Корнелия Нинова от Благоевград и Румен Овчаров от Търговище казаха, че изявленията на Доган са пряк удар срещу БСП в смесените региони. Вие имате ил коментар за думите на лидера на ДПС и как усещате отзвука им в Пазарджик, като удар срещу БСП ли ги преценявате и вие?

Когато вашата медия ме попита преди седмица за коментар, моят отговор беше, че и на най-големият политик малко повече скромност не му е излишна. Свидетел съм след това как думите му се възприемат негативно не за някой друг, а за БСП, защото ние сме били в коалиция с движението и едва ли не сме се допуснали това. Това, което аз казвам, е следното – мястото на ДПС в управлението зависи изключително от българския избирател. През 1990 г. БСП имаше сама мнозинство и направи правителство без ДПС. През 1991 г. СДС нямаше достатъчно мнозинство и направи коалиция с ДПС, това е първата коалиция – в правителството на Филип Димитров. През 1994 г. БСП имаше достатъчно мнозинство и направи правителство без ДПС. През 1997 г. Костов имаше сам мнозинство и направи правителство без ДПС. През 2001 г. бившият цар нямаше сам мнозинство и направи коалиция с ДПС. 2005-та никой нямаше мнозинство и коалицията беше с ДПС. Така че тези хора, които неуморно звънят до СКАТ, Велизар Енчев, Петко Тодоров не се сещам за други предавания от този тип, и негодуват, че ДПС имат повече власт отколкото избиратели, да си дадат сметка, че държат решението на въпроса в собствените си ръце. И вместо всеки ден да звънят по телевизиите, веднъж на четири години да отидат и да кажат, че това не им харесва и да гласуват по определен начин. Затова ми се струва, че не бива това изявление на Доган да се тълкува в ущърб на БСП, след като ти като избирател имаш възможност да промениш ситуацията.

Избирателите не са казали, че искат ДПС да ги управлява. Движението беше трета политическа сила.

Ето сега да покажат какво искат, не да нашарят парламента. Пет партии ще бъдат необходими, за да направят коалиция, как става това? Избирателят дава инструмента, за да се направи управление, каквото той иска. Нашарил парламента още повече отколкото през 2005-та и после се чуди откъде му идва! Малко отговорност е необходима не само от политиците, но и от онези, които ги избират.

Амбициите на ДПС в Пазарджик наистина са големи. В интервю пред “Всеки ден” Нихат Кабил даде за пример тъкмо този регион – оценявайки, че досега не е получило пълния обем гласове, сега ДПС променили стратегиите и включили в битката за Пазарджик известни имена – Рамадан Аталай, зам.-министрите Делян Пеевски и Искра Михайлова. Ето, вие говорите за навлизане в ромските квартали…

Това решава. Не личностите. Естествено, разширяването на избирателната база – досега те са разчитали на традиционния си електорат, сега виждаме навлизане в ромските квартали. Има много роми в Пазарджишка област, хиляди са в самия Пазарджик. Това е новото. Тук става дума не за програми, за предизборни обещания, не и за изпълнени ангажименти, а за разширяване на сферата на влияние и в ромските квартали. Оттук ще дойдат повечето гласове за ДПС.

Защо другите партии не работят добре с малцинствата? ДПС навлиза в ромските квартали, преди четири години проби в Плевен с ромските гласове, преди това привлече помаците. Защо другите партии не пробиват, нищо не правят?

Може би те не искат да работят по този начин, защото как се работи в ромските квартали другояче освен с пари?! Как се изкарват тези пари, за да могат да се раздават така щедро?! Сигурно, повечето от партиите смятат, че не бива по този начин да се печелят избори. И при мен дойдоха хора от ромските квартали и направо си искат пари. Аз им казвам – ние не работим по този начин. Те ми отговарят – ние ще отидем при други. Ами отидете, ако смятате, че тези 50 лв. ще ви стигнат за следващите четири години, отидете при други.

Вие подадохте ли сигнал в полицията, в ДАНС? Кои бяха тези хора?

Не съм подал, аз не познавам местните главатари специално в ромските квартали, но такова отношение на част от тях, не противопоставям нещата – и българи се поддават на покупко-продажба, и част от ромите, но това не са преки настоявания, а подхвърляния, които няма как да ги докажеш. Аз не мога да докажа и теоремата на Питагор, но това не означава, че тя не съществува. А тези изречения от предизборните клипове и материали, че “Купуването и продажбата на гласове е престъпление” имат същия ефект, както надписите по цигарените кутии, че тютюнопушенето вреди на вашето здраве и може да причини рак. Абсолютно не влияят на избирателите.

Има ли друг медиен спец в листите на червената партия, който би могъл да ви замести в тази област?

Не само в листите на червената партия, доколкото успях да видя и другите листи, няма. Това е проблем, защото ние до края на декември трябва да транспонираме и да въведем в нашето законодателство новата европейска директива за аудовизия, имаме срок за това. Знаейки колко сложно е това да се стори, аз се учудвам донякъде кой ще го направи в новия парламент, тъй като почти не виждам хора на избираеми позиции, които да са вътре в тази тема. Но какво да се прави… Може би пък аз ще го направя, защото избирателите могат и да оценят личните ми качества.