Според Румяна Коларова то е от полза, защото оголва позициите. Според Антоний Тодоров е опасно политиката да се представя като сило действие, където няма място за споразумение.
Радикализацията на предизборния дебат не е вредна, защото изчиства пейзажа и улеснява избора на избирателя, коментира политологът Румяна Коларова. Човек не може да се ориентира между осем алтернативи - тогава той се отказва или преценява по къдриците и цвета на косата. Хората могат да избират, ако имат два, максимум три варианта, цитирана от БТА.
На обратното мнение е колегата й Антоний Тодоров. Радикалното говорене води до представата, че светът е разделен на добри и на лоши и те могат да бъдат идентифицирани във всеки един момент, мотивира се той. Да си представяме политиката като някакво силово действие, където няма никакви компромиси и споразумения, е крайно опасно и избирателите много ще се затруднят при такова рязко радикализиране на политическото говорене. Дори онези избиратели, за които чернобялата картина създава повече яснота, ще бъдат улеснени само в дадения момент. Вчерашните добри стават днешните лоши и на следващите парламентарни избори нещата ще изглеждат по различен начин, обяснява той.
Румяна Коларова коментира, че нарастването на избирателната активност в момента радикализира посланията. Това е и причината кампаниите да стоят малко като "на глинени крака". Изненадата за партийните централи е дошла именно с повишената готовност да се гласува, регистрирана седмица след евроизборите. Това означава, че първоначалните стратегии да се повтори ситуацията от президентската кампания през 2006, когато имаше ниска активност и твърдите електорати решиха мача, изведнъж се оказаха невъзможни. Затова предизборните кампании особено на БСП и ДПС се преформатират в движение, казва Коларова.
Нарастващата активност провали посланията, на които залагаха партиите, кампаниите излязоха извън релси и започнаха да радикализират своите послания - така се появи клипът с брадвата и авиокомпания "Балкан", заради това са и изказванията на лидера на ДПС Ахмед Доган, който всява страх, както и радикалното говорене от страна на председателя на "Атака" Волен Сидеров, смята Коларова. Радикализацията на левицата и на самия Доган обаче направи неубедителна заложената отпреди 4 месеца стратегия, според която в последната седмица от кампанията ДПС трябва да подкрепи кандидатите на БСП в смесените райони. Това е и обяснението за разнопосочното говорене в левицата. В момента сме свидетели на разноговорене между лидери на БСП, каквото не сме виждали от началото на прехода досега, дори и в най-тежките моменти. От една страна, БСП иска да се дистанцира от ДПС и декларативните изявления на Доган от страх, че губи "патриотично" настроената си периферия. От друга страна, левицата се опасява, че ще загуби мажоритарния вот без подкрепата на ДПС в смесените райони. Според Коларова партиите залагат основно на негативни послания за политическия си противник, защото ако говорят позитивно - тоест за програми и намерения, те трябва да говорят за кризата, орязване на бюджета и увеличаване на данъци. Двублоковата кампания, е най-ефективното средство за гарантиране на демократичните избори. Има две ясни алтернативи, между които трябва да се избира, и те все повече се изчистват като лява и дясна, констатира поритологът. Тя не се ангажира с прогноза дали радикализирането на говоренето ще отблъсне или привлече хората, но е сигурна, че последната седмица от кампанията ще бъде решаваща за вота, много повече от друг път.
Антоний Тодоров търси причините за радикализираното говорене в това, че партиите са в криза и губят подкрепата на обществото. Те не се чувстват достатъчно сигурни, за да водят по-толерантна кампания и правят последни усилия да привлекат вниманието на публиката. Това обаче не може да продължи твърде дълго. Политиката, която все пак очакваме да създава и поддържа обществената цялост, не може да мине по никакъв начин без идята за компромиса и достигането на общо мнение, в което всяка една от спорещите страни прави отстъпка, посочва Тодоров.
Радикализацията на говоренето ще предизвика различни реакции у избирателите - по-крайните ще се активизират, а по-либералните, по-толерантните ще бъдат отблъснати, прогнозира политологът. Все повече са т.нар. мобилни избиратели, които се влияят се от това, което говорят политизите и партиите, но то може и да ги накара да не гласуват. По принцип поне една трета от избирателите определят вота си по време на кампанията, макар че са много повече хората с твърди предпочитания, които нито една кампания не може да промени, казва Тодоров.